Е дин от големите немски вестници - "Берлинер цайтунг", бе закупен от англо-американски инвестиционен фонд.
В Германия, където регионалните печатни издания се притежават почти изцяло от фамилии, това събитие имаше
ефект на истинска бомба.
Във Великобритания безмилостната му политика на "оздравяване" в света на печата му спечели прякора Ромел, по името на маршала от Третия райх, който е ръководил немските войски в Африка.
В офисите на "Берлинер цайтунг" обаче сравняват Дейвид Монтгомъри, новият шеф на немския вестник, със скакалец. Сравнението идва от изказването преди няколко месеца на лидера на Социалдемократическата партия, който нарече кръвожадни скакалци чуждите инвеститори, привличани единствено от краткосрочните печалби в германските предприятия.
Ренате Генш, председател на комитет в изданието се опасява, че новият му собственик е именно от тази категория инвеститори:
"Монтгомъри не сподели какви очаквания за печалби има от нас. Когато го попитахме, колко време смята да се занимава в "Берлинер цайтунг", той ни отговори само: "Дългосрочно", което не означава нищо особено. Той ни каза още, че иска да направи качествен вестник.
Отговорих, че вече сме такъв вестник и нямаме нужда от човек като Монтгомъри. Принципът на този тип инвестиции е прост: едно предприятие се купува, инвестира се със заем и след като разходите се свият максимално се изтискват възможно най-големите печалби, а след три или пет години фирмата се продава отново."
Дейвид Монтгомъри заяви, че няма намерение да се спира с "Берлинер цайтунг" и смята да закупи и други регионални издания в Германия.
Пазарът на печатни издания в страната действително е доста апетитен,
споделя Аня Паскуай от германската федерация на печатната преса:
"Германският пазар на печатната преса е много динамичен. Той се нарежда на първо място в Европа и на пето в света. Ежедневно се продават 27 милиона екземпляра така че този, който не присъства на германския пазар се отказва от доста апетитно парче. "
"Берлинер цайтунг" бе собственост на една Holtzbrinck, който го бе закупил от "Gruner + Jahr", част от Bertelsmann.
Holtzbrinck обаче притежава и другия голям берлински вестник - "Тагесшпигел", и антимонополната комисия постанови, че групата трябва да се раздели с едно от двете издания.
За основните пресгрупи в Белгия, като "Руларта",
развитието минава вече през разрастването в чужбина. Групата има позиции, както в печата, така и в електронните медии. Приходите от реклами по телевизията обаче спадат и затова се да залага все повече на печатните издание.
В Белгия обаче развитието в този сектор изглежда невъзможно, тъй като вече е достигнат тавана.
"Руларта" държи всички безплатни издания във фламандската част на страната и вече се е насочила към същия сектор във Франция и Португалия.
Групата издава и много списания като Knack и Le Vif, финансови и икономически седмичници като Trends/Tendances - единственият вестник в Белгия, който излиза в неделя.
"Руларта" има заглавия в Холандия, Германия, Норвегия и все повече във Франция.
Доста добро постижение за медийна група, която съществува от 50 години. Последният опит да придобие една от емблематичните френски пресгрупи l'Express-l'Expansion обаче претърпя провал.
Доскоро вестникарският пазар у нас бе доминиран в 2/3 от групата ВАЦ (WAZ).
Нейни са най-високо тиражните ежедневници "Труд" и "24 часа". Логиката на медийната им политиката е продиктувана от бързи печалби и масово влияние.
Много често двата вестника са обвинявани, че практикувайки "огледална реклама" злоупотребяват с господстващото си положение, осъществяват концентрация на стопанска дейност и монополизират рекламния пазар в пресата.
Групата стъпи на българския пазар, защото германското картелно право не й позволяваше да доминира така концентрирано на пазара в Германия.
По същата причина ВАЦ държат 70% от вестникарския пазар и в Хърватска.
Последвалите крупни сделки и навлизане на чужди инвеститори като германската медийна група "Ханделсблат" и шведската "Бониер" показаха, че ако парите идват отвън, това не на всяка цена означава заплаха за българския вестникарски пазар.
Родните издатели се изправят пред предизвикателството от конкуренция,
която във всички случаи е за предпочитане пред монополизма. Остава обаче въпросът за съществуването на местната качествена преса без тя да бъде подпомагана с чужди капитали.
Западните инвеститори влизат на българския пазар, но те предпочитат хибридните издания. Малко от тях залагат на качествената вестникарска продукция.
В момента процесът на висока степен на концентрация, която се осъществява на европейския пазар рефлектира и на българския, защото големите медийни групировки разширяват своя периметър като навлизат в източноевропейските страни.
Така инвестицията в България на шведската групировка "Бониер" е част от разширяването на компанията в Хърватска и Украйна.
През лятото на тази година шведите придобиха 50% от капитала на българския издател на бизнесежедневника "Пари" - "Бизнес медиа груп".
Чуждите инвестиции в медийната сфера в страната като България се явяват сериозен фактор за развитието й и като мерило за стандарти във вестникарския бизнес, се сочи авторитетната германска издателска група "Ханделсблат", издател от 1946 г. на едноименния вестник.
Групата е вече собственик на 50% от акциите на "Икономедиа" АД, която у нас издава "Дневник" и "Капитал".
За германците това бе четвъртата източноевропейска сделка, след като инвестираха в Чехия, Словакия и Сърбия.
криза, която тихо расте" />
