С връчване на награда за научни изследвания, празнично шествие, бал с маски и с множество други прояви Софийският университет "Св. Климент Охридски" отбелязва 120-годишнината от създаването си.
Днес е кулминацията на тридневното честване, което започна вчера, припомня БТА.
В 12.00 ч. в аулата на СУ беше връчена голямата награда на висшето училище за научни изследвания. Тя се присъжда на две години и паричният й размер е 10 хил. лв.
В 15.30 ч. от СУ до Народния театър тръгна празничното шествие, в което частват гостите на научната конференция за честването, преподаватели, студенти и служители от СУ, както и негови възпитаници.
По пътя на шествието из центъра на София към него са поканени да се присъединят държавници, политици, дейци на науката, културата и образованието.
От 240-те народни представители в сегашното 40-то Народно събрание 80 са завършили СУ. Участниците в шествието ще присъстват от 17.30 ч. в Народния театър на тържествен концерт, на който свои стихове ще четат преподаватели от СУ. Проявата ще завърши с изпълнение на "Бистришките баби".
След концерта участниците в шествието ще запалят 120 факли и ще тръгнат по обратния път към сградата на висшето училище. От 20.00 ч. във вътрешния двор на Ректората ще започне бал с маски. На четири сцени ще се изявят десет български групи, сред тях "Уикеда" и "Джендема".
Софийският университет "Св. Климент Охридски" е първото българско висше училище. От СУ припомнят, че занятията на Висшия педагогически курс започват на 1 октомври 1888 г. съвсем скромно, "без всякакъв шум, почти скрито от обществото".
Това е рождената дата на българския университет. Според временния правилник педагогическият курс има за цел да "дава висше образование и да подготвя учители за средните училища". Занятията започват с четирима редовни и трима извънредни преподаватели. Сред тях са Александър Теодоров-Балан, Любомир Милетич, Иван Георгов, всичките със солидно европейско образование и научни изяви, Станимир Станимиров - директор на Софийската класическа гимназия, както и Никола Михайловски, Йосиф Ковачев и Иван Данев.
Студентите са 43-има, само мъже. В приетия Временен правилник се предвижда функционирането само на Историко-филологическо отделение с три основни дисциплини - история, славянска филология и философия с педагогика.
На 31 януари 1889 г. седмината са назначени за първи преподаватели на Висшето училище. Те веднага поставят въпроса за създаването на библиотека и снабдяването й с периодични издания, както и за изработването на правилник.
Преподавателите призовават към академична автономия в управлението и в организацията на Висшето училище. За пръв ректор е избран акад. Александър Теодоров-Балан - възпитаник на университетите в Прага и Лайпциг, доктор на Пражкия университет (1884 г.), преподавател по езикознание, диалектология и общославянска етнография.
През учебната 1889/1890 г. се открива Физико-математическото отделение. През 1892 г. се открива Юридическият факултет. През 1894 г. е приет нов закон за Висшето училище. През 1900 г. е приет правилникът за библиотеката при Висшето училище.
През 1904 г. Висшето училище се преобразува в университет под името "Български университет братя Евлогий и Христо Георгиеви от Карлово". От 1918 г. до 1923 г. се откриват четири нови факултета - Медицински, Агрономо-лесовъден, Богословски, Ветеринарно-медицински.
През 1938 г. Софийският университет посреща своята 50-годишнина като напълно развит, европейски тип университет със седем факултета, със 72 института, клиники, с голям брой преподаватели и десетки чуждестранни лектори, със значителен библиотечен фонд и със собствено научно списание.
Софийският университет "Св. Климент Охридски" става един от авторитетните научни центрове на Балканите. Към него се формират национални научни школи и направления в математиката, физиката, химията, езикознанието, историята.
В периода 1947-1952 г. Народното събрание приема закони, с които отделя факултети и институти от структурата на университета. Някои от тях поставят началото на нови, самостоятелни висши училища.
Сред тях са Висшият икономически институт, Медицинската академия, Ветеринарномедицинският институт, Селскостопанската академия, а други преминават в системата на БАН.
През последните години някои от тези звена са възстановени в структурата на СУ - Богословският и Медицинският факултет. Образуван е и нов Стопански факултет.
Днес Софийският университет "Св. Климент Охридски" е най-големият и престижен научно-изследователски център у нас.
Сегашният ректор на СУ - историкът проф. Иван Илчев, е 54-тият ректор на висшето училище.
