Бр резултатно се опитваме да спасим природата и да се питаме"Защо в един момент тя реши да ни върне на нас, човеците?".Да ни върне онази, същата грижа, която е получила от нас.Търсим извинение, а не отчитаме собствените си ,човешки грешки.Дори не търсим вината в нас,а в някой друг.Истината е толкова проста.
Трябва да се превъзпитаме напълно,да се направи огромна трансформация у нас,да се промени мисленето ни, че все пак опазването на природата зависи от нас,от мен,от теб,от всеки поотделно.Не бива да се разчита ,че някой друг, а не точно ние, ще промени света и ще го направи по-хубав.Мисля си, че аз, като една нищожна клетка от това общество трябва да се опитам да се променя, защото дори и аз съм дала своята"грижа" към природата.Като се замисля и аз съм една „грешница" в това отношение.Затова:
1.Мили хора,огледайте във себе си.Замислете се кога за последен път дадохте своя принос в опазването на природата ни.Кога?.1.Оглеждайте хората около себе си,най близките, в ежедневието си, и дори и непознати, тези с които се разминавате, на улицата,в тролея,навсякъде.Дали ще ви помислят за луди ако направите на някой забележка, защо си е изхвърлил фаса от току що изпушената цигара.Догонете го и приятелски му кажете „Добър ден, видях, че сте си изпуснали фаса,няма ли да е по-добре да го изхвърлите където трябва".
Със сигурност дори и в най големия непукист ще се прокрадне нотка на срам,егото му ще бъде наранено и погъделичкано.Да опитаме заедно?.Трудно е да,но сме длъжни да опитваме ,всеки ден по малко,да се възпитаваме взаимно,да възпитаваме децата си.Замърсеният въздух е заплаха за здравето ни, за растенията и животните и техните местообитания, заплаха за промени в климата, на които сме свидетели.Замисляли ли сте се защо нищо не е както преди?.
Гледам храста с рози в градината си,и пръстта сякаш не е същата,онази рохкава черна пръст,българска, възпята в стихове, а аромата на българската роза къде е ...не се усеща.Роза ли е това, или растение подобно на розата.Животните не пасат онази сочна, зелена трева/още си спомням мириса и истинския цвят на тревата, когато бях дете/.Как го искам този мирис сега,липсва ми.Виждам тревата, а живея с мириса й от преди години.В градинката ,от където минавам всеки ден тази сутрин имаше следи от угасен огън през нощта.Едно голямо, сиво петно, което развали атмосферата й.
Около петното имаше разхвърляни ,празни бутилки от бира ,и разбирате и вие,че това е било дело на група младежи.Отчаян опит са направили да се забавляват според техните представи, без дори и да са се замислили, че нараняват себе си,че утре техните бъдещи деца няма да имат дори подобна градинка, където да искат да играят.И тогава те не биха се сетили, че вина за това имат и те.Замислете се !!!.Сещам се как преди месец колектива ми на работното ми място, който се състои от една шепа хора се включихме в традиционното пролетно почистване,мероприятие на общината.
Този ден приличаше на лениски съботник,но пък беше толкова забавно и поучително.Докато вървяхме подканяхме хората да се включат и да ни последват,но те реагираха с насмешка ,други пък се радваха,но само до там.Бях от другата страна, макар и за ден,бях като един клошар, който трябваше да се сблъсква с боклуците и непотребните неща.Питах се докато хвърлях всичко в найлоновите торби, защо е трябвало някой да изхвърли старите си обувки ,не в контейнера, а на много метри от него,чий ли са пластмасовите бутилки от бира събрани на едно място,а около тях някой друг може би, който си е помислил че това е нещо като сметище,и щом е хвърлял тук значи той може да повтори, е захвърлил куп чанти,купувани през „социализъма"
Кога в друг ден бих видяла такива неща, ако не точно в такъв, специално предназначен за тази цел. Затова:
1.Нека сами организираме повече дни в които не просто да излезем да почистим,а да го правим възпитателно, и да присъединяваме все повече и повече хора,предимно млади, на които са им непознати тези отживели мероприятия, и дори реагират с насмешка на тях,но можем да опитаме.Замислете си !!!.Ако видите красива пещера, райска природа, манастир обвит в тайнственост и красота,,пенливи поточета и....,но...около тях купчини с боклуци ,знайте, че това е България.Всеки чужденец е разбрал това,ние, българите си го признаваме,но дотам.Затова:
1.Нека в училищата има не просто предмет"Околен свят" или както там се нарича, а да има практически уроци,филми, нагледни материали, които да показват красивата ни природа, и начините за опазването й.Представям си го образно като едно голямо табло на което от едната страна ще има красиво горско поточе,чисто ,в другия край на таблото същото поточе ,не толкова красиво,затлачено от изхвърлящите се , непотребни неща от нас хората,а в средата стои един човек,да човек ,от който ще зависи какво ще бъде поточето.Замислете се !!!.
Света е това, което сме си изградили.Мисленето на всеки човек се определя от това, какъв е ,какво възпитание е получил, в каква среда е израснал и т.н.Сега напоследък, всеки коментира и обсъжда благия нрав на Али Реза, ужасната Ферхунде,Перла или Мехмед или хилядите други.Нямам нищо против тези филми,всеки сам си избира какво да гледа,но....Затова!!!1.Имам едно предложение,в най-гледаното време, когато семейството е седнало около масата загледано в поредните сапунки, да може да гледа български филми,но и на тема свързана с природата.Дали няма да е интересно на едно дете да гледа заедно с родителите си филм показваш ни как да живеем в хармония с природата?
Опитайте.Да опитаме.Замислете се!!!.
Източник:
netinfo
