О коло 50 млн. италианци са призовани да гласуват днес и утре на предсрочни парламентарни избори за двете камари на италианския парламент - Камарата на депутатите и Сената, предаде Франс прес.
В неделя 61 хил. избирателни секции, открити в 8100 общини, ще отворят врати в 8 ч. местно време (6 ч. по Гринуич) и ще затворят в 22 ч. местно време (20 ч. по Гринуич). Утре гласуването ще започне в 7 ч. и ще приключи в 15 ч. местно време.
Гласува се за 630 членове на Камарата на депутатите и 315 на Сената.
Законът постановява, че предизборните коалиции трябва да преодолеят 10-процентов праг, за да влязат в долната камара на парламента. За партиите, които участват сами в изборите, прагът е 4%. За Сената прагът е 8%.
Италианците ще гласуват с две бюлетини, по една за всяка камара на парламента. В тях те отбелязват със знак символа на партията и коалицията, която подкрепят.
Гражданите трябва да са навършили 18 години, за да гласуват за Камарата на депутатите и 25 години, за да дадат гласа си за Сената.
За да бъдат избрани за членове на долната камара на парламента, кандидатите трябва да са навършили 25 години, а за сенатори се допускат кандидати над 40 години.
Главните играчи в сегашната кампания са три предизборни коалиции.
Десницата е представена от коалицията, съставена от три формации: Народ на свободата, Северната лига и Движението за автономия, оглавявани съответно от Силвио Берлускони, Умберто Боси и Рафаеле Ломбардо.
На 8 февруари Берлускони се договори с бившия италиански външен министър Джанфранко Фини, лидер на партията Национален съюз, че неговата формация и Народ на свободата ще се явят на изборите с обща листа. След това те се коалираха със Северната лига и с Движението за автономия.
Левицата е представена на изборите от коалицията Демократическа партия на бившия кмет на Рим Валтер Велтрони и партията Италия на ценностите на антикорупционния магистрат Антонио Ди Пиетро.
Демократическата партия беше основана на 14 октомври 2007 г. след сливането на 8 национални и регионални партии. Преди това те бяха част от големия левоцентристки блок на Романо Проди.
Третият по-главен играч е центристката коалиция Съюз на центъра, в който влизат Съюзът на демократите от центъра, известен и като Съюз на християндемократите и на демократите от центъра, оглавяван от Пиер Фердинандо Казини, центристката партия Бяла Роза, създадена на 8 февруари 2008 г. от двамата критици на Берлускони Бруно Табачи и Марио Бачини, Партията на Християндемокрацията на Анджело Сандри, създадена през 2004 г. и Християндемократическата партия, създадена през 2000 г.
Центристката коалиция беше създадена за тези избори, след като Пиер Фердинандо Казини, дългогодишен съюзник на Берлускони, отказа да последва примера на Джанфранко Фини и да участва с единна предизборна листа с бившия италиански премиер.
Последните допитвания на общественото мнение показаха преднина на дясната коалиция на Берлускони с между 5-9 пункта пред лявата коалиция на Велтрони.
Допитванията обаче датират отпреди 2 седмици, защото италианските закони забраняват социологически проучвания 14 дни преди деня на изборите. Смята се, че разликата вече се е стопила в полза на левицата.
Днес и утре италианците гласуват по закон от декември 2005 г., който те обвиняват за управленската парализа по времето на кабинета на Романо Проди, просъществувал от пролетта на 2006 г.до тази зима.
Според този закон коалицията или партията, спечелила най-много гласове на изборите, получава премия, като печели автоматично мнозинството в долната камара на парламента, тоест 340-те от 630-те места там. Това може да се случи дори и ако партията на теория има преднина само от един глас.
В предишния парламент коалицията на Проди спечели с преднина от 25 000 гласа пред тази на Берлускони и така получи мнозинството.
Пак според закона обаче в Сената изборната премия се предоставя на областен принцип (в Италия има общо 20 области). С други думи, колкото по-населена е дадена област, толкова по-голяма е премията за партията.
Това позволи в предишния Сенат коалицията на Проди също да получи мнозинство, защото бе спечелила в някои от по-населените италиански области. Мнозинството й обаче беше само от два гласа. Когато тя ги загуби заради вътрешнопартийни разногласия, кабинетът на Проди падна.
В Италия Камарата на депутатите и Сенатът имат еднаква политическа тежест, припомня Франс прес.
