В бившия съветски блок много психично болни са без права, защото законите за тях са останали непроменени след установяването на демокрация и пазарна икономика, пише в коментар за вестник "Интернешънъл хералд трибюн" Матю Брунвасер.
В статията се дава за пример българското село Правда, в което има дом за душевно болни мъже. Името на това изолирано кътче в Дунавската равнина означава "справедливост" или, от руски, "истина", но нито едно от двете значения не може да опише мрачната институция, до която от столицата София се стига след 6-часово друсане по разбити пътища, разказва Брунвасер. И продължава:
По време на комунизма властите са "криели" в това затънтено място
хората с умствени затруднения и психични заболявания далеч от погледа на обществото. Днес малкият комплекс от олющени двуетажни сгради е все още предпочитана дестинация за гражданите, които искат да изоставят там болните си роднини и повече да не чуят за тях.
В целия бивш съветски блок законите, които определят попечителството, са все още от онова време и са сред малкото, останали неизменени, покрай суматохата на последните 20 години демократични промени. В резултат стотици хиляди душевно болни са оставени безправни, отчитат правозащитниците.
Двегодишно изследване на системите за попечителски услуги в осем страни, проведено по-рано тази година от базирана в Будапеща неправителствена организация, установява, че хора с най-различни психически и умствени проблеми, живеят в подобни на затворнически условия.
Според изчисленията на Центъра за защита на душевно болните 1 млн. души се намират под попечителство в Източна и Централна Европа и в страните от бившия Съветски съюз, като биват системно подлагани на "значително, произволно и автоматично" нарушаване на човешките им права.
Из цяла Източна Европа законите лишават тези хора от всякакво право
да вземат решения, независимо от различните им способности. Попечителите им решават къде ще живеят те, упражняват контрол върху собствеността и парите им и дори решават с кой да имат интимна връзка. Много често ги отпращат в държавни институции завинаги.
Законите в България и в региона не осигуряват никакъв ефикасен контрол върху попечителите, разкрива Центърът за защита на душевно болните в Будапеща. "Това се казва гражданска смърт. Веднъж минеш ли под попечителство, преставаш да съществуваш", казва Виктория Ли, адвокат от организацията.
Тъй като законът приема, че попечителите винаги действат в интерес на поверениците си, на практика няма механизъм, който да проследява доколко или с какви мотиви те спазват задълженията си и по който да им бъде търсена отговорност.
Директорите на социални институции са длъжни по закон да предоставят годишни отчети за финансите на болните под тяхна грижа, но глобата за неспазване на това изискване е едва 20 стотинки.
Хаотичните закони, неясните стандарти и неефективната съдебна система в редица страни на Източна Европа улесняват значително хоарата, които искат да убедят съдията, че техен близък с психични проблеми трябва да бъде поставен под тяхното настойничество.
Истинският мотив може да бъде просто установяване на контрол
върху финансите на въпросното лице. Или пък използване на стая в апартамента им, или продаване на техен имот и т.н., обяснява адвокатът от Българският Хелзинкски комитет Анета Генова, която представлява няколко души от дома в Правда.
Според директора му Бейти Хюсеин обитателите действително са изоставени и безпомощни. В повечето случаи те са тук, за да не безпокоят семействата си.
В същото време техните близки използват или въртят бизнес с имотите им и не искат да имат нищо общо с тях или да поемат някаква отговорност, казва той и дава пример с двама братя близнаци - 46-годишните Кирил и Методи Мицеви, които са шизофреници и са настанени в Правда през 2000 г.
Брат им Юлиан, който съдът е посочил за техен попечител, не ги е посетил нито веднъж. Двамата имат дял в две сгради и земя в Кюстендил, както и апартамент в София, но единственият им приход е около 40 лева годишно от пенсията на баща им. Той обаче е твърде възрастен, за да пътува до Правда и да ги види.
