Загубеният блясък

Имало едно време един велик цар, прекланящ се пред чудото на водата-спазвал ритуали в нейна чест и строял чешми, за да сътвори добре на своите поданиците си, като им разкаже историята на техните деди.

Това е историята на времето, когато се е смятала за природно богатство, а не просто за даденост, както е в наши дни- жизнено важно явление, без което животът е невъзможен.

Както написах вече в приказката преди стотици години водата е била природно чудо, с чиято помощ са се разказвали многовековни притчи и поучителни легенди.Сегашното невнимание и забързаното ежедневие ни пречат да погледнем реално на един глобален проблем застанал точно пред очите ни, увеличаващ своята сила и намаляващ времето на своето избухване зашеметяващо бързо.Откакто сме в ЕС ежедневно получаваме резултати от нови статистики, касаещи много силно и нашата страна.Едно от последните проучвания се отнася до водните басейни и водата като цяло. Това изследване гласи, че държавите на „стария” континент страдат от недостиг на вода. Но нима ние наистина чувстваме такава нужда, че да си направим недостига,че има нещо подобно като т.н. недостиг?Нима в държава като нашата медиите, подтиквани от управляващите, нямаше да гръмнат с моментални спекулации на таи тема? Време е обаче да спрем с мислите за това какво щеше да се случи „ако”станеше това, или „ако” беше онова.и да се чудим дали наистина проблем съществува, а да намерим решение на дадената заплаха или вече реализиран проблем.

За да стигнем до не само приемлив, но и ефективен начин за справяме с мащабен проблем като нашия, то ние първо да открием причините, поради която сме стигнали до един толкова ужасяващ случай.Както всички знаем,водните басейни по света намаляват скорострелно и по тази причина бих поставила проблема с глобалното затопляне на първо място, но същевременно с това и в скоби,поради твърде малката ми запознатост по този въпрос.На второ място, много по- силно значение, и което бих написала с главна буква е замърсяването.Но не простото природно замърсяване,състоящо се растителни или животински отпадъци, а замърсяването,сътворено от човешката ръка. Много хора веднага биха ме опровергали, че животът им е напълно дисциплиниран- рециклират своите отпадъци по много строго определен вид.Разбира се,никой не може да отрече, че има доста такива хора,стараещи се да опазят природата,а в следствие на това и своето лично здраве.Но се явява моментът, в който се раждат обвинителните нападки, които целят да оправдаят нас самите като поставят на прицел някой друг. Тъй като обаче сме надарени с дарбата да разсъждаваме,то трябва сами да стигнем до извода, че не бива да обвиняваме съседа за извършваните от нас грешки; вместо тези постоянни съмнения и преки или косвени обвинения, защо да не се заемем със действия по решаване на самия проблем?

Мисля,че моментът е подходящ да споделя една своя история,много тясно свързана с разказаната в началото приказка.Преди около две години решихме да се разходим в планината за почивните дни.Знаехме за манастир, намиращ се извън населено място,в чиято близост се намираше новопостроена чешма.Докато пътувахме аз си мислех, че изграждането на такива водни съоръжения е пълна загуба на средства и време, а в много случаи и на нерви и по тази причина не разбирах подбудите на желаещите да се занимават с подобни неща.

Само след пръв поглед обаче усетих магията на едно такова място-обстановката беше зашеметяваща.Веднага си проличаваше вниманието, с което бе обгрижвано това място. A щом се огледах по обстойно, видях една подробност,която бях пропуснала отначало-над чешмата имаше табела, описваща причината за нейното построяване- завръщането на българи в освободена България.Макар и твърде рядко срещано явление, всичко наоколо блестеше от чистота. А бяхме на поне 30 километра от населено място и на десет от асфалтов път. Ето такава трябва да е грижата за заобикалящия ни свят-грижата за едно, води до грижата за всичко в неговата околност. И щом един може да бъде прецизен в работата си, целяща доброто на околните, то те могат поне да се постараят то да бъде запазено.