К редитната криза бавно започна да засяга България и Румъния, в които икономическият растеж се увеличи през второто тримесечие на годината, в контраст с пониженията в другите страни в региона, пише в статия за отражението на световната финансова криза върху Източна Европа американският вестник "Уолстрийт джърнъл".
Авторитетният ежедневник отбелязва, че парите на пазара на недвижими имоти и за ипотечни кредити обаче започват да намаляват.
Министърът на икономиката Петър Димитров съобщи днес, че в последната класация по привлекателност за инвестициите България е излязла на второ място в света след Хонконг.
Според него престижното второ място в света означава, че част от капиталите, които ще напуснат Западна Европа, биха се дислоцирали в България. Това е надеждата да няма спад на чуждите инвестиции, но най-вероятно износът ни ще се свие в зависимост от това, как ще се променя търсенето в Западна Европа, посочи Димитров.
На специална пресконференция миналата седмица премиерът Сергей Станишев, финансовият министър Пламен Орешарски и подуправител на БНБ заявиха, че засега няма никакви признаци банкова система в България да е засегната от световната финансова криза.
"Правителството следи финансовите процеси в света от приблизително година насам, а кабинетът и БНБ са готови да вземат мерки, за да бъдат защитени българските граждани", каза министър-председателят.
Според икономисти, най-мрачните прогнози са за ръст на българската икономика с едва 3% през 2009 г.
Новините за световната банкова криза вече пробиват балона на румънците, коментира "Уолстрийт джърнъл". Изданието обръща внимание, че някои по-богати граждани на страната вече са изтеглили спестяванията си от банките.
В статията със заглавие "Източна Европа усеща топлината от топенето", "Уолстрийт джърнъл" отбелязва, че инвеститорите и заемодателите се оттеглят от подложените на свръхнапрежение във финансов план икономики в региона.
Това заплашва да спука кредитните балони на Балканите и води до резки понижения в Унгария и преживяващите доскоро бум балтийски страни, предупреждава вестникът.
В същото време изданието прогнозира, че е малко вероятно която и да била от централно- и източноевропейските държави да изпадне в толкава тежка криза, колкото Исландия.
Унгарската икономика е най-слаба в Централна Европа заради увеличаването на данъците от 2006 г., предприето с цел укрепване на влошаващото се състояние на държавните финанси, обръща внимание вестникът.
Според него Латвия и Естония също са заплашени от криза, тъй като голяма част от растежа им се дължи на търговията на дребно и строителството - сектори, които са били подхранвани от евтините кредити.
Що се отнася до третата балтийска република - Литва, "Уолстрийт джърнъл" пише, че тя донякъде е в по-добро състояние, тъй като местните фирми и жители са взимали по-малко заеми и страната има по-силен експортен сектор.
Полша, Чехия и Словакия са още по-надолу в списъка на потенциалните кандидати за криза, защото техният растеж през последните години бе подхранван по-скоро от износа за Западна Европа, а не от балони на пазара на недвижимите имоти и на потреблението, обяснява изданието.
Международният валутен фонд (МВФ) предупреди, че задлъжнелите банки тласкат глобалната финансова система към срив, а богатите държави засега не успяват да възстановят доверието, предаде Ройтерс.
САЩ призоваха за търпение на фона на съревнованието на световните лидери да стабилизират финансовите пазари и да избегнат най-дълбоката рецесия от десетилетия, но според МВФ ще бъдат необходими повече стъпки идните месеци.
Засилващите се опасения за платежоспособността на някои американски и европейски финансови институции изправиха глобалната финансова система пред срив, заяви шефът на МВФ Доминик Строс-Кан, цитиран от Ройтерс.
Международният валутен фонд трябва да продължи реформата си, за да представлява по-добре световната икономика, да преразгледа начина си на финансиране и да засили ролята си на орган на надзора, заяви финансовият министър на САЩ Хенри Полсън, цитиран от Франс прес.
Един силен МВФ е в интерес на САЩ и на международната общественост, подчерта Полсън в реч, произнесена по случай срещата във Вашингтон на Международния паричен и финансов комитет, ръководния орган на МВФ.
През последните години Фондът започна реформи, за да преоцени дейността си в областта на надзора на валутните пазари, да стане по-представителен на световната икономика и да преразгледа модела си на финансиране, припомни Полсън.
Само че Фондът не може да спре до тук, заяви финансовият министър на САЩ.
Според Полсън анализите на Фонда по надзора на валутните пазари трябва "да бъдат предавани ясно и недвусмислено", а самият МВФ - да отделя по-голямо внимание на включването на макроикономическите и финансовите си анализи при изпълнението на ролята си на надзорен орган".
