М
и ика на Щраус и Шопен посрещна дошлите да чуят стихове от новата книга на Георги Маринов "Въображението на пейзажа". Класическите изпълнения се превърнаха в прелюдия към света на поета, който се оказа населен с образите и сенките на миналото. Тъжната равносметка за пропуснатото и философското смирение пред съдбата насищат атмосферата на "Фенер", "Кора хляб", "Сцена", "Метеж", "Ноща преди изгрева".
Човекът е същество, което е затворено във вътрешния си свят и води непрекъснат монолог със себе си, сподели Георги Маринов. Творбите му са перифраза на вечните екзистенциални въпроси, каза за него организаторката на събитието Екатерина Йосифова. Те не дават отговорите, но ги търсят, допълни тя.
