А строномите успяха да изчислят, че на 100 г. в нашата галактика експлоадират средно по две свръхнови, научаваме от сп. "Ню сайънтист".
Освен това всяка година в Млечния път се раждат приблизително 7,5 нови звезди.
Експлозиите на свръхнови произвеждат радиоактивен изотоп на алуминия - алуминий-26. Разпадът на изотопа до магнезий създава гама лъчение, което изследователите могат да наблюдават.
Екипът астрономи използвал космическия кораб "Интеграл" на Европейската космическа агенция (ESA), за да изучи разпределението на гама лъчението в диска на Млечния път.
Установили, че то идва от неговите централни региони.
Материята, която е по-близо до центъра на галактиката, се върти по-бързо от тази в периферията, за да се уравновесява по-голямата сила на гравитационното привличане в сърцето на диска.
Това означава, че гама лъчението се влияе различно от Доплеровото отместване и това може да се засече от Земята: гама-лъчите, произведени от региони в близост до нашата планета, ще търпят по-слабо отместване.
Наблюденията на алуминий-26 ни предоставиха моментална снимка на нашата галактика, споделя членът на екипа Дитер Хартман от Университета Клемсън в Южна Каролина, САЩ.
Астрономи от института "Макс Планк" по извънземна физика в Гархинг, Германия, изчислили че масата на алуминий-26 в нашата галактика съответства на масата на три слънца.
Изотопът има период на полуразпад от 750 хил. години, което позволява на учените да пресметнат колко са свръхновите в Млечния път понастоящем.
Така заключават, че количеството алуминий-26 в галактиката може да бъде произведено, ако средно на 50 г. избухва по една свръхнова.
Макар съвременните учени да не са наблюдавали експлозия на свръхнова в Млечния път и раждане на нова звезда, те уверяват че за размерите си нашата галактика е все още достатъчно активна в този процес, който е в основата на нейната химическа и динамична еволюция, довела до живота на Земята.
Още по темата от:
Астрономически речник: През последните 1000 години на човечеството са известни само пет свръхнови звезди, наблюдавани в нашата галактика.
От средновековните китайски и японски хроники е известно, че звездни взривове са наблюдавани през 1006, 1054 и 1181 година, но европейските астрономи почти не им обръщали внимание.
Друга такава звезда се е появила през 1572 г. и е била изучавана от датският астроном Тихо Брахе. През 1987 г. в нашата съседна галактика Големият Магеланов облак се появи свръхновата, наречена Свръхнова 1987A (SN 1987A).
Уикипедия: Експлозиите на свръхнови са източник на практически всички елементи във вселената по-тежки от кислорода и са единствения източник на елементи по-тежки от желязото.
Експлозиите изхвърлят тези тежки елементи в междузвездното пространство, обогатявайки с нови елементи и сгъстявайки газовите облаци, които впоследствие образуват нови звезди.
Химичният състав на Слънчевата система също включва примеси от предишни свръхнови, за някои от които се счита че директно са повлияли върху възможностите за развитие на живот на Земята (още...)
