Големите или твърде малките количества вода, които могат да са под формата на обилни валежи, скъсани бентове, цунами или пък като недоимъци – засушавания, ерозии и други сходни, се приемат като наказание от Бог. Според Светата книга ние, хората дължим всичко на Всевишния. Той създал материята: небето, земята, водата и светлината (Битие 1:1-5), а после разделил водата по твърдта от водата над твърдта (Битие 1:6-8). Накрая сложил граница между земята и водата, а върху пръстта наредил трева и плодни дървета. По този начин Творецът обвързал храната ни в зависимост от вода и почва, сиреч от него самия, за да се сещаме ежедневно за ниския си сан и греховност. Доказателство за това е, че ние дори днес започваме молитвите си с благодарност за нещата на масата ни.
Човекът обаче се провинил малко след сътворението му, но причината може да не е в самия човек, който бил до известна степен божие чадо, а да е в повреда на господния софтуер. Каквото обаче и да се е случило, Човекът просто се оказал неблагодарен, нечестен и лаком за света. Тази лакомия пренасял през вековете, което според мнозина е причина да търпи наказания под формата на природни бедствия.
Това е само едно от предположенията на модерните хора, което споделям и аз напълно. Гръцката митология също алармира за опасностите и „играта по тънката струна”. Според нея „водите предшествуват Сътворението и периодично поглъщат сътвореното”. Това звучи малко като каламбур на пръв поглед, но си е доста логично и страховито, защото древните са знаели, че раждането и смъртта са свързани с водата.
И други елитарни древни общества, за каквито смятали египтяните, твърдели, че първият им храм е изникнал от водите на Хаоса. Те забелязали трите агрегатни състояния на водата и с йероглиф, наподобяващ тройно латинско “VVV”, означили течащата вода.
С една дума водата е велика сила и може да се окаже, че Бог е само ландшафтен инженер и мениджър по управление на ресурсите в галактиката. Затова към великите неща трябва да се гледа с почитание и уважение. Днес обаче все още на фона на широката си информираност хората не са разумни спрямо нея, не я използват рационално, замърсяват я и не планират обвързаността й с бъдещето на планетата.
Както преди, така и сега, животът на всеки един от нас започва с вода – първо басейнът е за девет месеца без такса в утробата на майката /след раждането обикновено се плаща/. След това водата завзема голяма част от тялото и от нея зависят жизнените процеси. Тя става не просто важен консуматив и елемент от нашето всекидневие, но и съществена необходимост. Затова летецът и писател Екзюпери казва за водата „...ти си необходимост за живота, ти си ...самият живот”.
Реално човек се нуждае от 4-6 л вода дневно, но статистиката показва, че американците консумират 230 л вода на ден!!!! Не само личното безогледно потребление е бич по лицето на Земята, но и внушителните количества, ползвани за промишлени и земеделски нужди. Преразходите съвсем очевидно водят по промени и преобразувания. Така например една от най-мочурливите области на Европа – Кото де Доняна в Южна Испания – се е свила с четири пети, а под Големите равнини на Северна Америка, един от най-големите залежи на подпочвена вода в вета, намалява драстично. Според някои експерти там към 2040 година огромния зърнопроизводителен район ще разполага само с един ... празен резервоар.
Понеже не разбирам достатъчно от държавни управления, помолих сестра ми да изнамери факти, според които не конкретни лица, а политики вредят на природата. Тя твърди, че днес заради програмата на някогашния Съветския съюз, целяща да промени очертанията на земната и водна шир и напои Средна Азия, Аралско море се е свило наполовина. Явно е, че целите не оправдават средствата понякога – в този случай на риболовните кораби се пада ... плаване по суша, а надеждата за загубените растителни и животински видове е почти изгубена кауза.
В Близкия изток напрежението, свързано с водата, може да се превърне в основание за война в и без това взривоопасния район. Замърсяванията там са чести, а колкото по-бедни са страните, толкова по-малка е възможността да преобразуват, пречистват и възстановяват природните си източници. Като резултат около 1 млрд. души са принудени да пият нечиста вода, а повече от 5 млн. умират от болести, пренасяни чрез бактериите във водата, както и от химикалите на заводи и ферми.
Популярният като „тих и бял” Дунав от валсовете на Йохан Щраус често кафенее, защото се замърсява от канализацията на повечето градове по течението, пестициди, нефтени разливи, химически и промишлени отпадъци. Войната в Сърбия също остави своя печат на Балканите.
Сигурно, ако някой направи карта за вредите на човека върху природата, ще се окаже, че няма „непипнато” място. Парадоксално е, но е и факт - една от причините за „страданията” на водата се дължи в едно от нейните преимущества. Водата е отличен разтворител, именно затова тя не само може да „поглъща” природата, но и хилядите отпадъци, резултат от човешката дейност.
Има обаче и друго нещо странно - човек знае твърде много за света, но се оказва, че сведенията му за океаните са по-малко от тези за Луната. А именно океаните имат голямо влияние върху живота ни. Осигуряват ни с риба, от която се храним, овлажняват въздуха и „образуват” облаците, от които се раждат по-късно дъждовете, необходимо за животинския и растителен свят. Ако учените намерят ключа към пречистването на океанската вода, може би ще направят едно от великите открития на Вселената и времето.
В древността изследователи англичани, изследвайки Африка открили, че някои племена там пречиствали водата си със стрити на прах плодове от растящо местно дърво. От стриването им получавали прах, който пречиствал и дезинфекцирал водата. Днес това растение се отглежда в плантациите и плодовете му се използват вместо хлор. Вероятно никак не е трудно то да се адаптира и в други части на света, за да се използват естествени източници за опазване и рециклиране на най-ценното – водата.
Прочетох случайно за „Тистед” - малка общност в Западна Дания, която сама произвежда необходимата й енергия и понякога дори захранва националната преносна система. Заключавам, че тази общност сама създава съдбата си. Всъщност съдбата на всеки град или село е в ръцете на населяващите я, които избират разумни управляващи ги. Струва ми се, че в онези северни райони на Европа, където човекът е отвоювал педи от водата, за да ги превърне в суша и живее на нея, се работи върху проекти на градове върху вода. Разумът и борбата за живот може би приучава някои общества към отговорност. Те оценяват силата на природата, над която не винаги човек може да окаже влияние. Вероятно затова според една статистика щастливите хора живеят в онези държави, в които разумно са се борили с природата за правото си да я населяват, а и са в близост до вода – Япония, Швеция, Финландия, Исландия и други.
Надявам се, че стряскащите статистики относно замърсяването и намаляването на питейната вода на планетата ще накарат човечеството да реализира една глобална програма за пестене и възпроизводство на питейните води. Иначе както „пророкува” проф. Иван Карайотов в планетарен мащаб сме осъдени да се окажем в състоянието, изразено от българската народна поговорка “Вода гази, жаден ходи”.
криза, която тихо расте" />
