- Г-н Щерев, какво да очакват почитателите на Вашата музика от концерта, който ще има две издания - тази неделя във Велико Търново и в четвъртък, 22 март, в зала 1 на НДК?
- Историята на това събитие е много интересна. Инициативата идва от община Велико Търново и лично от кмета. Това, освен всичко друго, е и едно поздравление от старата столица към новата.
Идеята много ми хареса. Предполагам, че тя ще продължи по някакъв начин и с юбилеи на други творци. Аз започнах моята музикална кариера през далечната 1967 г.
В концерта ще участват Васил Найденов, с когото работихме в "Диана Експрес", Мими Иванова, на която съм бил музикален продуцент и аранжор на първия й албум, Милица Божинова.
Основната част от програмата ще бъде изпълнена от мен и от Илия Ангелов - става дума за някои от най-големите хитове на "Диана Експрес".
Ще участва и струнният оркестър "Формация Студио Примо". С тях ще изпълним няколко филмови мелодии.
Заедно с детската формация "Бон-бон"ще представим и музиката от 6-серийния филм за телевизията, който току-що привърших - "Ваканцията на Лили" с режисьор Иванка Гръбчева. Ще участват и Стефка Съботинова и ансамбъла на Лили Игнатова. Ако има хора, които обичат моята музика - да заповядат!
- Липсва като че ли едно име - Лили Иванова...
- А, липсват много имена... Ако някой трябваше да присъства, това със сигурност е Емил Димитров, лека му пръст. Той ме е научил на много неща в професията. Той, освен всичко друго, е и прекрасен композитор.
Писал съм и за много други певци и групи - имам три-четири песни за "Трамвай №5" и т.н. Но сега реших да го направя така. По принцип не съм по помпозните концерти. Мисля, че един интимен концерт и музиката представена по добър начин има същия ефект.
А за Лили Иванова - първо, нещата в пресата са малко преекспонирани. Второ - моето творчество за нея приключва през 1987 г. Това са песни, които са в по-стар стил. Аз, дори да бях в добри отношения с нея, може би нямаше да ги включа.
От 1981 г. по принцип работя главно за киното и пиша само експериментални неща, както съм го правил за "Диана Експрес". Най- добрите ми неща са написани между 1981 и 1986 г. Не виждам драма, че Лили Иванова няма да участва.
Освен това, ако присъстваше, тя трябваше да изпълни мелодията от "Осъдени души". Но това не е песен. Това е мелодия и тя ще бъде изсвирена от струнния оркестър.
Пак ви казвам - има само една песен, която съм написал за нея след 1987 г. - беше преди четири години - "Девет кръга". Малко се пресилват нещата в медиите, като се казва, че аз завися много от нея и тя от мен.
- Бихте ли повторили още веднъж, за да няма спекулации, какъв точно беше Вашият конфликт с нея?
- Развалихме си отношенията заради начина на използване на българските песни. От доста години аз съм единствения човек, който влиза в конфронтация, когато видя, че българските автори не са уважавани като хора, имащи права по закона за авторското право.
Сред композиторите има такива, които съвсем не са в цветущо финансово състояние. Едновременно с това има хора, които си позволяват да не правят отчисления от изпълнения на тяхното творчество.
Никога не съм обсъждал името и качествата на Лили Иванова като певица. Но това, че тя правеше концерти, без да се отчислява нищо за авторите, включително и на мен, ме принуди да й направя забележка.
Тя каза: "Аз не съм виновна! Не съм организатор!" Ами кой е виновен? Значи ти си взимаш твоя хонорар, Демис Русос - неговия, всички си отиват и така... Същевременно нашите песни са изпяти, хората са ръкопляскали.
Аз тогава казах в едно интервю: "Ами добре тогава, изпей 15 пъти "Камино" и всичко ще е наред". Не съм имал никакви други спорове с нея. За мен тя си остава най-голямата певица, иконата на българската попмузика. Но това не означава, че не трябва да спазва закона за авторското право.
- Всъщност, кое е нещото, което най-много Ви ядосва в съвременната музика?
- За мен в изкуството най-лошото е занаятчийството. Аз се отвращавам от тази дума. Щом един творец започне да употребява за себе си това определение, това означава, че той не се отличава например от някой, които произвежда тухли.
- Вие как успяхте да се спасите от това?
- Аз не съм привърженик на това да се пише много. Има хора, които са написали по 900 песни. Това не е нормално! Аз не виждам смисъл в това да напипаш дамара на нещо и да се държиш все едно работиш на банциг. Трябва да има провокация.
Навремето работих известно време с Емил Димитров, след това с Лили. Тогава разбрах, че в попмузиката започвам да се изчерпвам тотално и реших да направя рокгрупа - "Диана Експрес". Започнахме от нищо.
След това работих в киното. През годините съм се убедил, че няма никаква полза от количеството. Човек може да напише много по-малко работи, но те да са изпипани.
- Има ли песен, която отделяте от другите, които сте написал?
- Да, има. Например "Душа" или "Молитва за дъжд" - те нямат нищо общо със стандартния български стил. "Сутрин" също е различна. Това са абсолютно експериментаторски творби, написани от българин в традицията на най-добрите образци на попа.
За да ме разберете правилно, искам да ви кажа, че български стил в световната попмузика няма и няма да има. Има четири стила, от които произлиза модерният поп и всеки от тях има своите корени.
Англоамериканският стил произхожда от ирландския, английския и шотландския фолклор. Френският произлиза от шансона - стил със 130-годишна традиция. Италианският стил произлиза от канцонетата.
По-късно навлиза латиноамериканската музика, която също е с фолклорни корени. Нещата при нас са малко по-различни като традиция.
Другата истина е, че само голяма държава, която има население от 45 млн. и нагоре, може да има добра попмузика. Трябва да има достатъчно хора и ресурси, за да съществува. При такава голяма численост е невъзможно да има музикални инвазии отвън.
Както се случи с чалгата у нас. Същото нещо стана преди 15 години в скандинавските страни. Американската и английската музика ги помете и сега съставлява 85% от цялата продукция, която се излъчва в ефира там.
- Какво е мнението Ви за младите музиканти, които сега излизат на попсцената?
- По принцип смятам, че за да бъде попмузиката на това дередже в момента, трябва да се отчетат големите икономически и политически сътресения, които се случиха на България и от които произлязоха чалгата, мутрите и т.н. Всичко това оказа въздействие върху нормалното развитие.
На всичко отгоре музикантите трябваше да понесат негативите от 45-годишната комунистическа бариера. Затова младите композитори и аранжори много подценяват професионализма.
На Запад например не ни превъзхождат по обща култура. Но те са по-напред заради факта, че когато искат да учат нещо, подхождат по най-добрия и професионален начин.
Второто нещо е домашното възпитание. Семейството там е много здраво. А комунистическият строй съсипа семейството по две причини.
Едната - че трябваше да се вярва в партията безусловно, ако искаш да вървиш напред, а другата - че забраниха на хората да ходят на църква. Така децата виждаха, че има нещо по-важно от семейството - партията.
Същото беше с музиката. Ние не можем да имаме попмузика, при положение че младите аранжори не познават историята на този стил - а тя вече има повече от 80 години съществуване. Има си класика, предкласика, романтизъм и т.н.
Не можеш да си музикант с претенции и да не знаеш нищо за класическия рокендрол - Чък Бери, Бъди Холи, Елвис Пресли... Френският стил - Салваторе Адамо, Мирей Матийо - техните аранжименти са прекрасни.
А тук - какво стана? Казват - това е моята група и историята започва от мен! Питах едно младо момче с големи претенции - " Ти слушал ли си "Yesterday"?", а то отговаря: " Ама каква е тази песен?." Това е смешно и тъжно.
- Помага или пречи телевизията на попмузиката?
- Според мен вреди. Това означава, че всеки, който има много пари зад гърба си, може да си плати ротацията на дадена песен и тя да стане популярна независимо от качествата й. В момента у нас е пълно с такива звезди без покритие.
- Кои например?
- Ще започна от Руши Виденлиев. Благодарение на постоянни ротации той стоеше на първите места в класациите. А сега, след като една година не се занимава с пеене? Направете си труда и прослушайте какво се пуска по 10 радиа - няма да чуете нито една негова песен.
Защо? Ами защото няма покритие. Можем да кажем например, че Георги Христов, независимо от всичко, е страхотен певец. А Руши какъв певец е?
Ами актьорите, които пеят? В момента в българската попмузика 85% са актьори. Понеже са некадърни актьори и пред дилемата дали да станат сервитьори или певци, те стават изпълнители или водещи по телевизията.
Вики от "Мастило" - използва трамплина, че беше водеща на телевизионно предаване и пропя! Ама това са смешни песнички. Тя никога не може да се сравни с една сериозна певица.
Ами Светла Иванова - най-канената по телевизията и най-снимана личност в списанията? Тя е трагична певица! Аз ви гарантирам, че след две-три години тя няма вече да пее.
Не е важно, че някъде пише: "Имаше прием и певицата Х беше облечена с розова рокля". Е, добре, розово-розово, ама кой й е хитът!?
Телевизията деформира попмузиката. Веднъж се лъжат изпълнителите, които си мислят, че са звезди, без да имат покритие, а втори път публиката. Действа принципът "Една лъжа, повторена сто пъти, става истина". Но тази истина е фалшива.
- И все пак - кое е оптимистичното в съвременната българска попмузика?
- Младите хора. В България има много талантливи певци, много млади момичета и момчета, които пеят страхотно. Но за съжаление има проблем и с издателите и с възможността да получаваш приходи от творчеството си. Издателската къща е много важно звено между автора и хората.
Ние нямаме и импресария. Много бедна държава сме! В България пазарът е с 2 млн. потребители. А това е нищо.
Не трябва да се гледа прекалено песимистично, просто това са условията. Истинските потребители у нас са 1/3 от числеността на Ню Йорк. А той е град. Но аз няма да спра да помагам на младите.
- "Каризма" например навсякъде твърдят, че Вие сте техният откривател...
- Не беше точно така. Аз им направих първата песен - "Рискувам да те имам", в моето студио. След това занесох дисковете в "Полисаунд" при един мой приятел. Казах му: "Това са твоите хора, извикай ги и ще разбереш за какво става въпрос." Така и стана.
Вижте, по принцип, ако един човек има талант, няма никакво значение кой го е открил. Навремето така се срещнах с Васил Найденов - тогава той беше пианист на Бисер Киров. Тогава търсех солист за "Диана Експрес". Помолих Васко да изпее две песни - пееше точно както сега.
Аз го изслушах, станах, стиснах му ръката и му казах: "Ако желаеш, от днес си наш солист!". Веднага каза "Да". След това отидохме на един купон и той се напи от кеф. Какво значи "Аз съм го открил?". Ако не бях аз, щеше да е някой друг.
- Талантът винаги ли намира реализацията си, независимо от обстоятелствата?
- По-скоро да. Но за това е много важно да имаш собствен почерк.
