Какво предизвиква глобалното затопляне?
В по-голямата си част слънчевата радиация, която стига до Земята, се отразява/излъчва обратно в Космоса под формата на инфрачервени лъчи. Малка част от тези лъчи се отразяват отново от атмосферния слой на Земята и така "остават" да ни топлят. Глобалното затопляне се дължи на факта, че все по-високата концентрация на въглероден диоксид и други газове в атмосферата увеличават дебелината на атмосферния слой и той задържа все повече инфрачервени лъчи. Доста повече от необходимото. Казано просто: повече СО2 означава по-висока температура на планетата.
Кои са основните източници на СО2?
Обичайните заподозрени сме ние, хората. Двата най-големи източника на СО2 в атмосферата са използването на природни горива като нефта и въглищата и горските пожари (30% от световната емисия). Поголовното изсичане на световните гори, заради увеличаващото се потребление на дървен материал допринася допълнително за увеличаването на въглеродния диоксид в атмосферата.
Кои държави са големите замърсители?
С най-голям дял в замърсяването с СО2 е САЩ, които са едната от двете развити страни, неподписали протокола от Киото (другата е Австралия). САЩ са отговорни за 30.3% от световната емисия. Европа е на второ място, изоставайки от лидера с по-малко от 3%. На трето място е Китай най-вече заради огромния брой електроцентрали на въглища. Русия заема пък трето място по емисии на глава от населението, дължащо се на изостанали технологии и липсата на екологични норми.
Какво е протоколът от Киото?
Протоколът от Киото е споразумение, ратифицирано от 169 държави (към декември 2006 г.), за ограничаване на емисиите на т. нар. парникови газове с 5.2% спрямо 1990 г. Държавите, ратифицирали протокола, трябва да сторят това като единно цяло. Отделните страни имат право да продават емисии от своите квоти на други, както и да купуват емисии от чужди квоти. Сумарният ефект обаче трябва да бъде понижение с около 20% спрямо сегашните нива. Освен СО2 ограничени трябват да бъдат и емисиите на диазотен оксид, метан, както и на газове, съдържащи хлор и флуор. Концепцията за търгуване на свободните (неоползотворени) емисии е вече използвана от света при решаването на проблема с озоновите дупки.
Какви са последствията от глобалното затопляне?
Всички ние сме учили в училище, че северноафриканското езеро Чад е огромно (дори е ползвано като ориентир за приземяване на космически полети). Също сме учили, че едно океанско течение, наречено Гълфстрийм, топли Европа. Без него е възможно да настъпи нова ледена епоха за западноевропейските страни, докладват учени от няколко американски университета в списание Nature в края на 2006 година.
Е, езерото Чад вече почти го няма. Полярната шапка е намаляла с 40% за последните години. Тези нови количества прясна безсолна вода могат да променят циркулацията на океанските течения, в това число и Гълфстрийм. Новата ледената епоха в Европа ще е съпътствана от ненормална суша в Централна и Южна Америка. Топенето на ледниците заплашва и да залее огромни територии от Холандия, Флорида, района на Шанхай...
Покачването на средната температура на океаните предизвиква ураганите и тайфуните, които стават все по-мощни. Типичен пример е ураганът "Катрина", разрушил изцяло Ню Орлийнс през 2005 г. През същата година светът видя първия в историята на човечеството "научно забранен" ураган в Южния Атлантик, ударил бреговете на Бразилия. Япония също изтърпя рекорден брой тайфуни.
България позна последиците от глобалното затопляне, което предизвиква и повече поройни валежи, с наводненията през същата тази 2005 г. Най-топлата година от 650 000 години насам.
Как влияе глобалното затопляне върху биологичните видове?
Промяната в климата и високите температури благоприятстват развитието и разпространението на вирусите и така способстват за появата на епидемии. Нашумял пример е птичият грип. Покачването на температурите влияе силно и на растителните и животинските видове и може да доведе до изчезване на много от тях, т.е. до нарушаване на екологичния баланс на планетата.
Загиващата иглолистна гора на Витоша се дължи също на глобалното затопляне - зимите са топли и не избиват дървоядите. Подобен случай се наблюдава и в САЩ.
През първата седмица на тази година немски учени докладват в най-престижното американско научно списание Science, че покачването на летните температури на водата в Северно и Балтийско море води до миграция и измиране рибни видове.
Обратим ли е процесът?
Концентрацията на парникови газове в атмосферата е равновесен процес, което значи, че може да се променя в желана посока. Ако емисиите на вредни газове се намалят, а дърветата се увеличат, парниковият ефект ще изчезне и средната температура на Земята ще се понижи до нормалните си стойности.
Какви ще са последиците за икономиката от ограничаването на СО2 емисиите?
Популярен мит е, че ограничаването на вредните емисии ще доведе до икономически срив. За да превъзмогнат този проблем, още през 2004 г. учени от университета Принстън, САЩ, публикуват в списание Nature обширна статия, в която ясно демонстрират, че светът притежава научно-технически знания, за да намали емисиите на СО2 до нивата от 70-те години на миналия век, без това да повлияе негативно на световната икономика.
Все пак мерките за спиране на вредните емисии ще предизвикат загуби за автомобилни производители, които не са се погрижили да покрият определени екологични стандарти като Ford и General Motors. Голям удар ще претърпи и пазарът на въглища, чието изгаряне в електроцентралите има водеща роля за глобалното затопляне.
Какви мерки се взимат за понижаване на емисиите на парникови газове?
Най-голямата международна инициатива досега е протоколът от Киото. Въпреки че САЩ не са ратифицирали споразумението, множество щати се съобразяват с конвенцията от Киото по свое желание.
Така например Калифорния е подписала споразумение с Великобритания да намали емисиите си до 2020 г. до нивата от 1990 г. Нещо повече - обединение от щати по инициатива на щата Масачузетс съди Агенцията за опазване на околната среда на САЩ заради липсата на регулации по отношение на въглеродния диоксид. Ако тези щати спечелят делото, се очаква това да повлияе на конгреса, който също да приеме правила за регулация на емисиите.
Според еколозите проблемът е по-глобален и няма да се реши напълно само чрез екологични регулации, но и чрез повишаване на екологичната култура на всеки отделен човек.
Хората по цял свят трябва да се научат да събират разделно боклука си, да палят колкото се може по-малко огньове, да карат хибридни коли. И ако в Европа и САЩ това изглежда лесно постижима цел, нека си представим какво ще се случи с климата на планетата, когато над 2 милиарда индийци и китайци придобият по-висок стандарт на живот.
