С рокът, поставен от Оли Рен за подобряване на съдебната система в България, може да се изтълкува и като намек, че членството на София ще бъде отложено с една година, защото как ли за броени седмици може да се проведе основна реформа, отлагана толкова години, коментира швейцарският "Нойе цюрихер цайтунг" (NZZ.ch).
В края на миналата година България все още изглеждаше с няколко дължини по-напред от съседна Румъния в надпреварата към ЕС.
После обаче дойдоха сензационните и неразкрити досега поръчкови убийства в средите на организираната престъпност, които нанесоха тежки вреди на имиджа на страната.
Солидният и впечатляващ икономически ръст на България от последните години остана в сянка, а в цяла Европа се надигнаха гласове, изразяващи, макар и предпазливо, онова, което някои граждани на ЕС тайно си мислят: балкански престъпници в нашия дом - не, благодарим.
За двете черноморски страни често се говори заедно заради общата дата за приемане.
Иначе тях не ги свързва почти нищо. Вярно, Букурещ е само на 60 км от границата с България, но между двете страни все още има един-единствен мост над Дунав, построен през 1954 г. под знака на съветската дружба между народите.
Проектът за втори мост, лансиран след края на комунизма, досега тъй и не потръгна.
Хората от двата бряга на Дунава в мнозинството си са православни християни, но и това не ги сближава. Осемте милиона българи и двадесет и двата милиона румънци са разделени не от спомените за миналите войни, а най-вече от взаимното си безразличие.
Когато български и румънски чиновници или политици се срещат в контекста на еврочленството, те преодоляват празнината между романския и славянския език чрез английски.
Скъсването със социалистическата власт протече по твърде различен начин: в България - радикално, в Румъния - доста предпазливо.
Това е и основната причина за различните трудности, които имат двете страни в борбата си за правова държава.
В България след свалянето на последното комунистическо правителство на Тодор Живков бяха осъдени негови сподвижници, последва и основно прочистване на целия апарат.
Този процес взе много жертви в редиците на полицията, тайните служби и администрацията, обаче поддръжниците на предишната система, често пъти добре обучени и амбициозни, не изчезнаха просто така от сцената - те организираха свои собствени мрежи в онези браншове, които обещаваха бързи печалби.
Нелегалността не ги тревожеше особено, защото те се чувстваха жертви на неправомерните интриги на новата политическа класа. Тези нови бизнесмени за кратко време натрупаха богатства и започнаха да си купуват безнаказаност от правосъдието.
След като ЕС постави изискването си за правова държава на първо място, този наложил се вече ред се разклати. В този смисъл серията убийства са израз на борбата за разпределянето на все по-стесняващия се пазар.
По-нататък в статията в "Нойе цюрихер цайтунг" става дума за проблемите на правовата държава в Румъния, за наследството на "Секуритате", досиетата и за надеждата на румънците, че страната им ще стане икономически мотор на Югоизточна Европа.
Връщайки се към България, авторът коментира, че шеметното политическо издигане на бившия цар Симеон Сакскобургготски преди две години стабилизира в центъра една нова политическа сила.
Така се сложи край на продължилата едно десетилетие самоунищожителна борба между леви и десни.
Вътре в управляващата в момента коалиция от социалисти, НДСВ и партията на етническите турци има търкания, но те се вписват в средната европейска норма.
За разлика от Румъния, България има добри шансове да влезе в ЕС с ясно структурирана партийна система. Винаги са възможни обаче и неприятни изненади.
Населението на България плати висока цена за наложения му икономически преход. Преди смяната на системата икономиката на страната беше много по-свързана със СССР, отколкото румънската, ето защо сривът в началото на 90-те години предизвика и огромно обедняване сред българите.
Вярно, че през миналата година безработицата за пръв път беше свалена до 10%, но
от две години насам заплатите се задържат на рекордно ниско равнище
и хората са огорчени, защото не виждат плодовете на свободния пазар.
На последните избори политическа изгода от това извлякоха дяснорадикални сили, които успяха да канализират масовото негодувание и да го насочат срещу ромите и турците.
В края на статията швейцарският вестник дава оптимистична прогноза за двете страни.
Някои европейци трудно привикват с мисълта, че навярно само след 8 месеца източната част на Балканите ще бъде равнопоставена с тях в юридически смисъл.
Тези страхове обаче скоро ще се изпарят.
Независимо от всички отрицателни публикации, в столиците на България и Румъния престъпността е по-ниска, отколкото в други европейски метрополии.
Неоснователни са и страховете, че на европейския трудов пазар ще нахлуят някакви "балкански орди", завършва "Нойе цюрихер цайтунг".
