Готова ли е Европа за еврото?

П�б �блемите, които тревожат европейците около въвеждането на единната валута са напълно разбираеми. Датата 01. 01. 2002 г. не е свързана само с факта, че всяка страна членка на еврозоната, ще остави националната си валута в историята. Финансовият и банковият сектор трескаво се подготвят за пълно преминаване към разплащания в евро и постепенно се изтеглят от обращение националните банкноти. Използва се всяка свободна минута за разяснения на населението какво представляват банкнотите и най-вече с какви механизми са защитени от фалшификация. Въпреки усилията обаче вече бяха заловени ментета, и то три години преди еврото да стане платежно средство. Като допълнение към истерията масово се печатат евробанкноти, но според обещанията на Европейската централна банка (ЕЦБ) те ще бъдат официално показани едва през септември тази година. Всъщност с отпечатването освен ЕЦБ се занимават и централните банки на страните от еврозоната. По официални данни 300-те милиона граждани на 12-те от валутния съюз разполагат общо с над 14 млрд. банкноти. Разходите по отпечатването само на около 4,3 млрд. евробанкноти, които трябва да заменят действащите в момента германски марки, се изчисляват на 700 млн. ДМ. Към тази цифра трябва да се прибавят и разходите за емитирането на новите евромонети, които заедно с обмяната на пфенингите възлизат по оценката на специалистите на 1,2 млрд. ДМ.

Изобщо по предварителни изчисления на Германия ще са й нужни близо 2 млрд. ДМ, за да успее да се справи с чисто техническото преминаване към еврото. Все пак масовото печатане на евробанкнотите е обяснимо и от факта, че страните трябва да са подготвени и за последната стъпка от подготовката - в навечерието на 2002 г. с новата валута трябва да бъдат заредени големите банки и магазини.

Въвеждането на общата парична единица не означава, че има опасност страните да загубят своята идентичност, така, както ще "загубят" и националните си валути. Според по-голямата част от анализаторите на европейската общност еврото и единната монетарна политика са единственото бъдеще за Европа. Критиците на експеримента "единност" пък вещаят провал, тъй като страните в ЕС са като "орел, рак и щука", а единната европейска валута е заложник на разминаващи се национални интереси и политическо нехайство. Въпросът, който напоследък буди безпокойство сред анализаторите, е в каква степен

единната европейска валута е заредена с политика, макар и на пръв поглед да е чисто икономическо явление? Още повече че не е ясно кой ще има последната дума при определянето на тази политика, свързана с еврото като валута, след като съществува известно напрежение между Европейската централна банка и Съвета на Европа. Според Пиер Гарело, директор на Института за икономически изследвания в Европа, еврото е в плен на политически решения от Брюксел и в по-слаба степен на икономически рационализъм. На първо място е трябвало да се намери работа на чиновниците в Брюксел, изпълнили задачите си, за които са били назначени през 80-те години, а на второ - са проблемите на висока безработица, големи бюджетни дефицити и висока инфлация, които се генерират в Западна Европа. Въпреки скептицизма и най-вече едногодишните курсови колебания на европейската валута спрямо щатския долар се смята, че след реалното му въвеждане от януари догодина еврото ще се стабилизира.

Генералната репетиция преди 01.01.2002 г.

Тежестта на подготовката за въвеждането на еврото пада именно върху 2001 г. Отдавна вече всички сделки се доминират в евро, през втората половина на годината европарите ще станат и основното разплащателно средство в банковите транзакции на страните членки на ЕС. Това означава, че плащанията на фирмите, както и сметките на населението за ток, вода, парно данъци и т.н. ще се извършват в евро. Това ще бъде генералната репетеция, преди да влязат в обращение евробанкнотите и монетите в началото на следващата година. Трудно е да се прецени точният размер на разходите по въвеждане на еврото. Само средствата за преобразуването на счетоводството и софтуерните програми в зоната ще възлязат на над 1 млн. щ. д., сочат данните на Еврокомисията. Проблемът е, че едва в края на подготвителния период ще е ясно коя страна колко пари е изразходвала за преминаванато на цялата икономика към общата парична единица. Немският автомобилен гигант Даймлер Бенц прогнозира, че за пренастройване на дейността му в евро ще са нужни около 110 млн. щ. д. Специалистите са категорични, че банковият сектор ще "глътне" най-много пари, тъй като се преобразуват не само банковите операции към работа с евро, но се поема и безплатното преизчисляване на клиентските сметки в европейската валута. До каква степен обаче страните са подготвени за еврото и кога основните сектори в икономиката ще могат да поемат разплащания в евро? Според доклад на Европейската комисия, оповестен неотдавна, Белгия, Люксембург и Холандия са най-активни и най-добре подготвени, Германия и Франция са в "златната среда", а Ирландия и Италия са на опашката. Едва една четвърт от големите европейски компании вече използват еврото в дейността си, както и във вътрешното си счетоводство. Близо половината от предприятията предвиждат да направят решителната крачка едва в края на годината, а останалата една четвърт ще чакат крайния срок - 1 януари 2002 г.

Засега само 10% от банковите сметки са в евро

Според Европейската комисия компаниите на Стария континент не са направили необходимите усилия, за да извършат плавен преход за въвеждане на еврото. Само 22% от заплатите в големите фирми се начисляват в единната валута. И в това отношение Белгия и Холандия държат първенството, тъй като почти всеки втори работещ взима възнаграждението си счетоводно в евро. Белгийците и французите бяха първите, които планираха предсрочен преход към еврото в банковите сметки и в другите разплащателни средства. Но по данни на европейската комисия 90% от сметките се водят все още в национална валута. Областта, в която Франция изостава, е настройването за работа с евро на банкоматите. Близо 55% от автоматите ще бъдат пригодени за това едва след 1 януари догодина с разчет до една седмица след това да могат да обслужват клиентите си с европейската валута. Германия вече е започнала преоборудване на машините за паралелна работа в евро и в национална валута, а това създава редица проблеми на потребителите. Да не говорим, че е доста скъп процес, тъй като са похарчени милиарди марки за настройване на автоматите. Въпросът е, че банкоматите в еврозоната са повече от 3,2 млн. и все ще остане някоя машина, която да не е преустроена в определения срок. Тревожен е фактът, че само една четвърт от малките и средни предприятия в 12-те европейски страни са готови да преминат към общата валута. Успокоително е обещанието на 63% от тези фирми да приемат планове за справяне с промяната. Намеренията на Германия, Белгия, Люксембург и Австрия са към 1 януари 2002 г. да бъдат абсолютно готови за разплащания в евро. Още повече че денят 01.03.2002 г. е определен като последен срок, в който националните банкноти и монети трябва да бъдат извадени от обращение.

Гърция е единствената страна от 12-те, която се присъедини към еврозоната едва на 1 януари 2000 г. Въпреки това отдавна големите гръцки фирми работят успоредно и в драхми, и в евро. Повечето магазини са оборудвани с настроени касови апарати за работа в европейската валута, а няма сметка, която гърците да не получават с посочена сума и в драхми, и в евро, както е във всички останали страни в зоната. Търговците обаче се опасяват, че след като гърците са свикнали с многото нули на драхмата, трудно ще се пренастроят към новата валута. Това може да доведе или до масово запасяване със стоки, или пък хората просто ще спрат да пазаруват, докато не свикнат напълно с еврото. Естествено и гърците се притесняват дали не губят при преизчисляването на заплатата им в евро. Експертите са категорични, че независимо от курсовите колебания на европейските пари на международните валутни пазари, националните валути са фиксирани към еврото още с влизането на страните в еврозоната. Така че независимо от външните фактори - размерът на заплатата, получавана счетоводно в евро, е точно толкова, колкото и размерът й в националната валута.