В Турция е масова практика да се строят къщи без разрешително. Само в Истанбул, където живеят 15 млн. души, повече от половината от сградите са незаконни.
Този факт поставя сериозни проблеми във връзка със сигурността. Повечето от постройките не отговарят на нормите и изискванията и опасенията са за това какво би се случило, ако Истанбул бъде поразен от мощно земетресение, каквито страната неведнъж е преживявала.
Някои общини имат специални групи, натоварени със задачата да бутат незаконните пристройки към къщите.
Турски архитект от управата на Истанбул призна, че в центъра на града 90% от сградите имат надстроени етажи, които не могат да бъдат поети от основите на зданията.
Освен това се поставя и проблема с електроснабдяването и водопроводната система, които са претоварени.
В Косово, шест години след края на войната, изграждането или възстановяването на фамилните домове представлява основна икономическа задача.
За да се набавят необходимите средства, често се прибягва до международна помощ. Понякога и с цената на злоупотреби.
Донякъде това е разбираемо, като се има предвид икономическата стагнация в областта. Доставяните материали често са повече, отколкото е необходимо, а това пък е предпоставка за раждането на черния пазар, разпрострял пипалата си и в съседните страни.
В надпреварата се включиха и косоварите, живеещи от години в Западна Европа. Те се амбицираха да построят колкото се може по-огромна къща по родните си места.
Само че никнещите като гъби къщи не отговарят на абсолютно никакви архитектурни планове и не се отличават с особен стил.
В Косово могат да се видят същински палати, но кичозни и доста странни като решение, разкриващи желанието да се демонстрира заможност.
Хуманитарните организации и страните донори изпълниха мисията си да възстановят разрушеното от войната, а после всеки косовар бе свободен да подобри фамилната собственост, както намери за добре.
Много малко германци са собственици на домовете си -
едва 43% от населението. В Източна Германия процентът пада до 30%.
В това отношение Германия заема последно място в ЕС. Цените са непосилни, а стандартите за строене - твърде стриктни.
Собствениците на жилища най-общо са три категории - хората със свободни професии, чиновниците и пенсионерите. Естествено, финансовият фактор е определящ.
Преди 1949 г. държавата изобщо не е насърчавала строежа на фамилни къщи. През 50-те ситуацията малко се подобрява, но общинската политика и високите цени на терените разколебават германците. И до днес те определено предпочитат да изчакат по-добри времена.
Във Франция се страхуват от архитектите.
Едва 5% от новопостроените фамилни сгради са поверени на специалисти. Страхът на французите може да се обясни с репутацията на архитектите като хора с развинтено въображение, както и заради опасенията, че забавят строителните работи.
За да се подобри ситуацията, около 100 архитекти се обединиха в асоциацията "Ренов". Целта им е да покажат, че съвременната архитектура не е балон.
За да го докажат изградиха в самия център на Парк дьо ла Вилет в Париж две къщи. Те са напълно противоположни като стил. Различни са и материалите, охарактеризиращи облика им. При едната от къщите преобладава дървото, а при другата- метала и бетона.
Вътрешното пространство също не е еднакво. В първата къща има повече свободно пространство, а във втората - задушевност.
От четири години асоциацията организира дни на съвременната къща, обикновено в края на юни, когато могат да бъдат посетени около 350 постройки.
Консултанти винаги са на разположение на клиентите. Идеята има невероятен успех. Само миналата година са се стекли 16 000 души.
Новата българска къща е лицето на успелия в днешно време българин.
По нея си личи доколко и как е успял собственикът на дома. Някои строят грандомански палати други ? удобни домове, твърди младата архитектка Любомира Йорданова.
Факт е, че новото строителство предлага многообразие на възможностите като качество на изпълнение, съвременни архитектурни решения, дизайн ефектни стенни и подови покрития.
Цената на новите къщи достига до 100 000 евро. Това важи най-вече за зоните около Витоша. Кварталите там са царство на еднофамилните къщи, чиито огради само струват по 12 000 евро.
Повечето са ориентирани така, че да имат изглед не към планината, а към града.
Парадоксално е, но най-хубавите къщи са се наредили точно над Боянските гробища.
Причината е само една ? заради хубавата гледка.
Обикновено собствениците на новите еднофамилни къщи имат представа каква точно къща искат, казва архитектката.
Най-често следваният модел е просторна дневна с два къта - единият за ниско сядане с телевизор и кът с широка голяма камина.
Модерно е дворът да е на две-три нива с оформени алпинеуми. Разбира се, не са рядкост и миниголф игрища и билярдни зали.
Във вътрешния дизайн се залага на испански или италиански фаянс, мрамор, гранит, стъкло и мозайка. Облицовките най-често са от гнайс, пясъчник или варовик. Подът е с ламиниран паркет. Има и доста разчупени вътрешно-архитектурни решения.
Една от къщите, която Любомира дава за пример е на два етажа. От входа се влиза в просторна трапезария, разделена на хол със зимна градина и кухненски бокс.
Хитови са зимната остъклена градина и басейнът. Почти няма новопостроена къща без тях. Смята се, че басейнът излиза колкото или по-малко от голяма хидромасажна вана, уточнява архитектката.
От средата на помещението на първия етаж води стълба към втория етаж, а там са разположени спалнята, стаята за гости и прилежащите им баня и тоалетна.
Обзавеждането е стилно и в нюансите на синия цвят. Домакинята е много горда с интериора, защото цяла година е обикаляла магазини и фирми, за да търси подходящите мебели и да уточнява цветове.
Специално помещение е предназначено за домашния любимец.
Непосредствено под къщата е разположен басейнът и площадката за миниголф.
