Б ронислав Геремек запазва мандата си на депутат в Европейския парламент, съобщи председателят на полския Конституционен съд Йежи Степен.
Върховните магистрати постановиха снощи, че голяма част от спорния закон за лустрацията (декомунизацията), който целеше да провери за чисто минало около 700 хил. поляци, e противоконституционна, но юристи коментираха, че съдбата на Геремек остава неясна.
Един депутат, избран с всенародно гласуване, не може да загуби мандата си заради това, че е отказал да попълни декларация дали е сътрудничил или не на тайната полиция на комунистическия режим, отбеляза Степен.
Легендарният дисидент, който бе избран в Европейския парламент през 2004 г. и тогава дори бе кандидат за негов председател, отказа да попълни изисквания от новия закон документ с мотива, че това нарушава гражданските му права.
Конституционният съд обсъди въпроса при закрити врата заради силния натиск на управляващата десница.
Тя напразно се опита да спре разглеждането на случая, но успя да постигне вчера временното отстраняване на двама конституционни съдии, като ги обвини, че са имали контакти с комунистическите тайни служби.
След като решението на съда стана известно, самият Геремек (Geremek.pl) заяви, че този въпрос не го интересува.
Като отказах да попълня декларацията, бях съвсем наясно за цената, която може да заплатя, подчерта той.
75-годишният професор по средновековна история, който в края на 90-те беше и външен министър, все пак поздрави Конституционния съд, задето е потвърдил, че Полша остава правова държава.
Долната камара на полския парламент - Сеймът, обяви по-рано тази седмица, че Геремек е загубил мандата си на европейски депутат, отбелязва Франс прес.
Председателят й Людвик Дорн обаче се въздържа да уведоми официално Европейския парламент.
Случаят "Геремек" предизвика остра реакция в ЕС и особено във Франция, към която бележитият полски дисидент е силно привързан и преподава в Сорбоната.
Преди втория тур на президентските избори там подкрепата си за него изразиха и двамата опоненти - победилият впоследствие кандидат на управляващата десница Никола Саркози и социалистката Сеголен Роаял.
В подкрепа на Геремек вървят и няколко петиции, припомня БТА.
В самия Страсбург събитията около него предизвикаха рядко срещано оживление в пленарната зала и единодушните протести на консерватори, либерали, социалисти, зелени, крайнолеви.
Те посрещнаха с аплодисменти призива на председателя на либералната група Греъм Уотсън Европарламентът да използва "всички възможни законови средства", за да защити колегата им, отбеляза EUObserver.com.
Уважаваният социален историк произлиза от еврейско семейство (баща му бил равин), роден е във Варшава през 1932 г.
Членувал е в редиците на управляващата Полска обединена работническа партия (ПОРП) от 1950 до 1968 г., но по-късно става съветник на лидера на профсъюза "Солидарност" Лех Валенса, бъдещия президент на страната.
След падането на комунизма става депутат и министър на външните работи в кабинета, а в Европарламента е избран от листата на либералния Съюз на свободата (Unia Wolnosci), който впоследствие е преобразуван Демократична (Demokraci.pl).
Миналия месец Геремек коментира казуса пред "Радио Франс интернасионал" (RFI.bg) с думите: "Според полското правителство считано от 19 април вече не съм евродепутат.
Председателят на Европейския парламент заяви, че единствено той може да се произнесе по валидността на един европейски мандат и до момента не е бил информиран от компетентните полски власти за подобно решение.
Как тогава да ви дам отговор? В Полша в пресата първо пишеше, че вече не съм евродепутат, а сега пишат, че това се поставя под съмнение от председателя на Европейския парламент.
Като резултат, нищо не е ясно. Лично аз дори не очаквах подобна солидарност, не мислех, че подобно нещо може да се случи в Европейския парламент.
Беше дори вълнуващо. Защото аз, гражданинът, съм безсилен срещу полското правителство."
В същото предаване дисидентът и един от основателите на "Солидарност" обясни и отказа си да подпише декларацията за чисто минало:
"Предприех този акт на съпротива, защото днес е по-различен юридическият и морален контекст. Преди съм подписвал декларации дали съм сътрудничил или не с тайната полиция.
Това е ставало преди всякакви избори, било е публично и избирателите ми са го знаели. И избирателите ми са решавали.
Този път контекстът е различен. Преди няколко месеца полският парламент гласува нов закон, както ние казваме, относно "лустрацията".
Този нов закон налага изискването подобни декларации да бъдат подписани от около 600-700 хил. души.
Всички журналисти, преподаватели, директори на училища, професори са задължени да подпишат декларацията под заплаха да бъдат отстранени от работа.
Смятам, че това е един несправедлив закон. Това е закон, противоречащ на демократичните стандарти.
Реших, че имам моралното задължение да кажа каквото мисля в тази връзка. И казах: отказвам да се подчиня."
криза, която тихо расте" />
