К ога една държава не е всъщност държава? Когато се нарича Косово. Това, което днес ще признаят САЩ и ядро от европейски държави, е вид протекторат, в който ЕС поема ролята на наблюдател, изпълнявана до момента от Организацията на обединените нации.
Въпросът за признаването занимава умовете на международните адвокати от месеци. Косово ще има флаг и правителство, но е изразило съгласие за ограничения върху собствения си суверенитет.
Мисия на ЕС от полицаи и юристи ще разполага с определена изпълнителна власт, а 16-хилядните сили, ръководени от НАТО, ще останат на косовска територия. Косово няма да бъде член на ООН, но това несъмнено не е необходима предпоставка за нейната държавност.
Все пак Великобритания заявява, че днес, когато бъдат разменени писма между британския и косовския външен министър, това ще представлява признаване на държавата Косово.
Други държави от ЕС обаче, включително България (така е в текста, бел. на редактора на netinfo.bg), Кипър и Словакия, вярват също толкова силно, че Косово не е държава. По думите им, тази територия е била отделена незаконно от останалата част от Сърбия без съгласието на Белград.
И двете страни в спора се позовават на резолюция 1244, рамковата резолюция, която през 1999 г. установи администрацията на ООН в Косово след 11-седмичната война, сложила край на тираничното управление на Слободан Милошевич над етническото албанско мнозинство в тази провинция.
Аргументите на Русия в спора са, че декларацията на Косово за независимост е незаконна, тъй като отново не е получила одобрение от ООН. Според нея, същото се е случило и когато НАТО започна бомбардировките си без разрешение от ООН поради опасността за вето от страна на Русия.
Въпреки това поддръжниците на косовската независимост заявяват, че тя отразява духа на резолюция 1244, която призова за "политическо решение" за провинцията и установи "международно гражданско присъствие", което да продължи докато ООН не вземе решение за оттеглянето му.
Държави като САЩ, Великобритания и Германия вярват, че в рамките на ООН никога няма да бъде постигнато споразумение с Русия, която през последните две години от преговорите твърдо подкрепя Сърбия.
Бившият финландски президент Марти Ахтисаари изготви международно одобрен план, призоваващ към независимост под международно наблюдение. Но заплахата на Русия, че ще наложи вето в Съвета за сигурност на ООН подтикна провеждането на финален кръг от преговори с посредничеството на "тройка" дипломати от САЩ, Русия и Германия.
Тези разговори завършиха с провал в края на миналата година, като Косово отказа да направи компромис със своята независимост, а Белград не пожела да предложи повече от автономия.
Планът Ахтисаари беше официално подкрепен вчера от министър-председателя на Косово Хашим Тачи в неговата реч пред парламента относно независимостта.
Втората ябълка на раздора, която пречи всичките 27 членки на ЕС да признаят Косово, е едностранната промяна на границите, която би могла да послужи като прецедент в други "замразени конфликти", както посочи руският президент Владимир Путин.
Той обвини Европа в двойни стандарти, тъй като тя не подкрепя идеята за независимост на баска държава и турски Северен Кипър. Но защитниците на косовската независимост сочат, че администрираната от ООН сръбска провинция винаги е била по-специален случай и че не са уместни сравненията с други сепаратистки конфликти.
Англичаните вярват, че обявяването на независимост с международна подкрепа ще осигури необходимата яснота, която да позволи на Косово да съживи своята икономика.
Това ще сложи край на несигурността относно статута на територията, която е прогонвала инвеститорите до момента. Но дори сред поддръжниците на Косово съществуват опасения, че правомощията на мисията на ЕС рискуват да подкопаят новата държава, вместо да я укрепят.
криза, която тихо расте" />
