- Г-жо Буш, какво знаехте за България преди визитата ви тук?
- Била съм с вашата първа дама няколко пъти. За първи път я срещнах в Русия преди три години. Знам, че и тя, и аз знаем, че хората в САЩ и България споделят интереса към четенето, многото учене и имат силни традиции в образованието в двете страни.
Затова президентът Буш и аз наистина очаквахме да дойдем тук. Миналата година вашият президент дойде в САЩ и донесе българско овчарско куче като подарък на президента на САЩ.
- Харесахте ли го?
- Да, много. Той, Балкан, така му е името, живее във ферма за коне извън Вашингтон, където има много пространство, защото, както знаете, той е много, много голям.
- Носите ли снимки?
- Да, да, направихме различни, за да ги покажем на президента. Балкан е много забавен, много голям, истински гигант, пази фермата и е много сладък. Мъжът, който се грижи за него, е българо-американец и казва, че е наистина чудесно куче. Балкан представлява приятелството между нашите две страни. Затова много очаквахме визитата тук.
Президентът Буш специално искаше да дойде в страните с нова демокрация, които са в преход, които все още се трансформират и вършат усилена работа, за да построят демокрацията, инфраструктурата, човешките права, икономиката.
Това са новите страни, които се присъединяват към НАТО и ЕС, новите демокрации по света.
- Какво е чувството да бъдеш съпруга на най-влиятелния мъж на планетата в последните седем години?
- Имах много прекрасни възможности като президентска съпруга. Имах шанса да работя върху неща, върху които винаги съм работила като учител и библиотекар. Работех върху проблемите на образованието в САЩ и имах шанса да работя по тези проблеми и по света с глобалната конференция за грамотността, на която бяхме домакини миналата година по време на генералната асамблея в Обединените нации в Ню Йорк.
Ние си партнирахме с ЮНЕСКО за тази конференция и сега ЮНЕСКО работи в много страни по света, за да разпространи идеите на тази конференция за грамотността.
Много е важно всяко правителство по света да поеме сериозно своето задължение да образова своя народ. Знаем, че много от проблемите на развитието са здравни проблеми.
Мисля, че и проблемите на тероризма може да бъдат разрешени, ако страните наистина направят огромно усилие всяко дете да бъде образовано. САЩ са партньор на страни, където има проблем с лошото образование.
Когато отида в Африка в края на този месец, някои от програмите, които ще посетя, са част от образователна инициатива на американското правителство за Африка, чиято цел са особено момичетата.
Знаем, че от 800 млн. души по света, които не могат да четат, 2/3 са момичета, защото толкова често и в толкова много страни по света момичета остават встрани от образованието.
- А те са бъдещи майки...
- Точно така. Затова образованието на жените е много важно, защото по-късно те ще защитават правото на образование на техните деца, ще вземат по-разумни решения за своите деца, за тяхното образование, здраве, хранене...
Понеже съпругът ми е президент, имах възможността да работя върху тези теми, които са много важни за всички страни и за моята също.
Освен това имам интересни възможности да правя неща като това, което правя днес - да посетя България, да срещна хора, които са лидери тук, да чуя, че действат програми, които могат да бъдат модел за всяка страна, и за моята също.
Това, което България прави и е направила, за да бъде сигурна, че няма да има толкова широко разпространение на СПИН, каквото има в някои друга страни, е модел за страните по света.
- Коментирате ли с г-н президента световната и американската вътрешна политика?
- Да, разбира се, много говорим за това, особено в края на деня - какво се е случило на срещите му и какво аз съм видяла. Той е много отдаден на каузата за борба със СПИН и маларията и работата за това в страните по света. Това е задължение на САЩ и морално задължение на народа на САЩ да се занимава с тези проблеми и да разпространи дейността навсякъде.
- На 30 май президентът Буш поиска от Конгреса да удвои усилията на Америка да се бори с глобалното разпространение на вируса на СПИН, поиска да бъдат одобрени още 30 млрд. долара за борба със СПИН и ви благодари за вашето отношение и подкрепа по тази тема...
- През 2003 г. президентът Буш анонсира един план, известен като "President's Emergency Plan for AIDS relief"- президентския спешен план за премахване на СПИН. Обяви и ангажимента на американското правителство, което, разбира се, значи ангажимента на американските данъкоплатци.
Това са много хора, които работят всеотдайно и щедро с други правителства по света за разрешаването на това човешко страдание. Защото СПИН, маларията, туберкулозата и други болести са страдания.
Американското правителство чрез американския фонд за развитие работи и с много неправителствени организации, включително международни, за да усвои програми за лечение, тестване и предпазване в 15 страни, които имат най-висока степен на заболеваемост от СПИН.
- След две седмици отивате на визита в Африка...
- Да, точно така, отивам в Замбия, Мозамбик, Мали и Сенегал. Тези визити са подкрепени от плана за премахване на СПИН, а също и от президентската инициатива срещу маларията.
Ще посетя няколко инициативи за чиста, безопасна вода до населените места. С мен ще бъде дъщеря ми Джена, която в последната година работи като доброволка за УНИЦЕФ в Панама. Това е част от инициатива на УНИЦЕФ в Америка.
По време на визитите си ще имам възможности, както днес, да покажа модели извън Америка, какъвто е този в България, защото правителствената програма, това, което България прави, може да бъде модел за други правителства по света.
Освен това ще покажа на хората в САЩ, че техните пари, американските пари, решават такива проблеми по света. За мен е голяма привилегия. Затова неотдавна президентът ви изказа благодарност. Вярвам, че знаете за проблема на българските медицински сестри в Либия...
Това е толкова трагичен проблем. Много трагичен. Разбира се, той е трагичен и за семействата, които имат деца, заразени със СПИН, но особено трагичен за хората, които са лъжливо обвинени.
И знам, че американското правителство ще се опита да работи усилено с либийското правителство, за да намери успешна и честна развръзка на този проблем.
Президентът Буш се ангажира да помогне за освобождаването на сестрите и се надява да разреши проблема бързото начин, който е задоволителен за българския народ.
- Вчера най-големите български медии изпратиха писмо до американския президент, в което предлагат част от тези 30 млрд., които САЩ планират да отделят за световната борба със СПИН, да бъдат използвани за построяването на модерна клиника за лечение на СПИН в Либия...
- Това е добра идея! Не знаех за нея,но е много добра идея и би могла да бъде част от ангажимента, за който говорех.
- Ще помогнете ли, за да се увенчае с успех?
- Разбира се. Аз подкрепям президентската политика и ще говоря с президента да сподели тази идея с американския Конгрес. Очевидно аз не съм официално избрано лице и не мога да дам обещание за крайния изход, но наистина звучи като много добра идея.
- Вие сте майка на две дъщери, аз на една...
- Колко е голяма вашата?
- На 14.
- Тийнейджърка.
- Да. Какви бяха ценностите, в които силно вярвахте, когато възпитавахте вашите момичета?
- Президентът Буш и аз се опитахме да възпитаме нашите момичета в ценности, които са част от нас. Ние сме религиозни хора и искахме нашите момичета да израснат с религиозна вяра.
Църквата е важна част от нашия живот. Искахме също така да пораснат с идеята за състрадание към другите, да имат силно желание и чувство да служат на другите хора, което също е много силна ценност на американския народ.
Американците много често работят като доброволци за своите общности и го превръщат във важна част на успеха в своя живот. Също така искахме момичетата да бъдат добре образовани. Те израснаха в политическо семейство.
Когато се родиха, дядо им стана президент на САЩ, като тийнейджъри баща им стана губернатор на щата Тексас, а когато бяха първа година в колежа, той стана президент.
В същото време те са много независими. Не се чувстват задължени да поддържат всяка политическа позиция, която баща им взема. Те имат възможност да имат своя гледна точка, както някога баща им е имал със своя баща, както са имали неговите брат и сестра.
Има много задължения в политическите семейства, защото си в центъра на общественото внимание, но заедно с това ние искахме нашите деца да бъдат свободни да формират свое мнение и не на всяка цена да поддържат всяко мнение на баща си или дядо си.
Така че те са свободни. Разбира се, те споделят нещата, в които се различават от мнението на баща си, искат той да знае това.
- Говорят ли за световната политика?
- Разбира се, говорят за важните неща. Те и двете се интересуват от проблема за СПИН.
Барбара, дъщеря ни, която учи в университета "Йейл", участва в голямо проучване. Тя работи в една болница в Южна Африка. Както ви казах, тази година Джена работи като доброволка в Панама в една програма, която УНИЦЕФ направи в Централна и Северна Америка.
- А също ще дойде и с вас на пътуването в Африка...
- Да, така е, а Барбара е пътувала с мен на други места.
- Знам, че сте пристрастена към четенето и книгите като бивша учителка и библиотекарка. Как да запазим интереса на децата към книгите жив в интернет и телевизионната ера?
- Това е проблем. Възрастните много добре знаят колко важно е четенето. Ние у дома обръщаме много голямо внимание на четенето, разговаряме за прочетеното, това се е превърнало в част от семейния ни живот.
Училищата могат да играят много важна роля. Те трябва да продължат да стимулират четенето и да внушават колко важно е то.
Особено за момчетата, защото момчетата в САЩ са пристрастени към телевизията, към електронните игри много повече, отколкото съм четенето, така че е важно за бащите, за мъжете да внушават това на своите синове.
