"България изостава след Румъния при телекомуникационните технологии. Сега е моментът да се предприемат действия. При това спешни."
Д-р Карим Тага, управляващ директор на консултантската компания "Артър Д. Литъл" (Arthur D. Little) и основен автор на проучването "Оценка и предизвикателства на ИКТ и широколентовия достъп в България", е един от ревностните пропагандатори на идеята, че ударното въвеждане на високоскоростен интернет ще промени облика на българската икономика.
Кога това наистина ще се случи обаче, до голяма степен зависи и от държавната администрация - засега инициативата съществува предимно на теория.
Идеите са систематизирани под формата на стратегия, изработена от сдружението "ITC Broadband платформа за България". Въпросното сдружение, което обединява български технологични фирми и представителства на чужди IT-компании, представи миналата седмица своята визия за това как високоскоростния интернет в България може да служи и за по-полезни неща от теглене на пиратски филми и музика.
"ITC Broadband платформа за България" вече има конкретни препоръки, които бяха връчени от изпълнителния директор на "Мобилтел" Йосиф Винацер на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) Пламен Вачков. Той от своя страна обеща да предложи на правителството да подкрепи инициативата. В представения документ са фиксирани
Шест приоритетни направления
Експертните препоръки са свързани с финансиране на телекомуникационни проекти от фондовете на ЕС; увеличаване на сътрудничество между ИКТ експертите; регулиране на строителството и по-специално инсталирането на широколентова инфраструктура в новостроящите се и обновените жилищни сгради; въвеждане на схеми за данъчни облекчения при инвестиране в комуникационна инфраструктура и правителствени програми за субсидиране; насърчаване на средния и малкия бизнес да закупува компютри и софтуерни приложения и др.
Официалните данни сочат, че проникването на широколентовия интернет сред българските домакинства е нараснало от 6% в края на 2005 до 12% година по-късно.
Фиксирана цел за момента е през 2008 г. процентът да е 35, а през 2010 г. половината от домакинствата да използват широколентов достъп.
Проникването на интернет за домашни потребители вече надминава стойността от 50% във водещите в технологично отношение западноевропейски държави. За Исландия процентът е 62, а за Холандия - 61.
Инициаторите на "ITC Broadband платформа за България" подкрепят идеите си и с цифри. Според "Economist Intelligence Unit" (EIU) 1% ръст на ИКТ-сектора води до допълнителен растеж на брутния вътрешен продукт с 1.39%.
На базата на тези изчисления увеличаването на българския ИКТ пазар с 2% ще вкара допълнителни 1.94 млрд. евро към българската икономика, твърди д-р Тага.
Финансирането на "ITC Broadband платформа за България" на този етап е изцяло частно. Председателят на ДАИТС Пламен Вачков заяви, че в държавния бюджет за 2007 г. не фигурира перо за масовизиране на високоскоростния интернет, но подобно предложение ще бъде направено при разпределението на средствата за 2008 г.
"За финансирането на инициативата вероятно ще използваме опита на Гърция, където половината от средствата бяха осигурени по програми на Европейския съюз", добави председателят на ДАИТС. Все още обаче не е уточнен моделът, по който ще се работи.
През миналата година
Борбата на пазара
на високоскоростния интернет в България се води на няколко фронта. От едната страна са големите доставчици като БТК, "Евроком-Кабел" и "Кейбълтел", които са основни играчи. Те имат достъп до DSL-технологията (БТК) и разпространението на интернет през мрежата на кабелните телевизии.
От другата страна са съществуващите хиляди LAN-доставчици, някои от които успяват да надскочат кварталните мащаби. Според "е-България" - доклад на ДАИТС от края на 2006 г., LAN доставчиците обслужват около 30% от домакинствата. Това важи в особена степен за по-малките градове и селските райони.
Т.нар. квартални оператори обаче нямат свой представител, който да отстоява интересите им в една инициатива като "ITC Broadband платформа за България", така че реалните данни за мащабите на техния бизнес до голяма степен остават в сивата зона.
Истината е, че те не полагат нужните усилия за консолидация и защита на своите интереси. Възможно е обаче, ако го направят, да затвърдят ролята си на пазара на широколентов интернет в определени райони - най-вече за малките населени места и селските райони, които остават в периферията на интересите на големите компании.
Какво е Broadband
Broadband, или широколентов достъп до интернет, според инициаторите на "ITC Broadband платформа" e "общоприет термин за бърза връзка към интернет, обикновено със скорост над 256 килобита/сек., въпреки че конкретните стойности за сваляне и качване на информация варират".
Извън България обаче има и други тълкувания. В Канада например за бърз интернет се води такъв със скорост над 1.5 мегабита/сек., а според Международната телекомуникационна организация ITU broadband-ът започва от 2 мегабита/сек. нагоре.
Как се зароди идеята в България
През 2006 г. по идея на "Мобилтел", представлявана от главния изпълнителен директор Йосиф Винацер, водещи технологични и телекомуникационни компании създават "ITC Broadband платформа за България". В нея участват Alcatel, БТК, "Евроком Кабел", Siemens, Microsoft, Ericsson, HP България и др. Подкрепа за проекта осигуряват Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС), Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ), Българският ИКТ клъстър и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС).
