О т 35-те високопоставени лица в новия кабинет на Барак Обама 22-ма са с дипломи от поне един университет в т.нар. Бръшлянена лига (Харвард, Принстън, Йейл, Колумбия, Корнел, Пенсилвания, Браун и Дартмут), Масачузетския технологичен институт, Станфордския или Чикагския университет - или от най-престижните британски университети.
Главният му икономически съветник е един от най-младите възпитаници на Харвард, който по-късно става и негов президент.
Бюджетният му директор е завършил Принстън и Лондонския икономически институт, изборът му за постоянен представител в ООН е учил в Оксфорд със стипендия "Сесил Роудс", докато съветникът му в Белия дом е притежател на интелектуален хеттрик: има дипломи от Харвард, Кеймбридж и Йейл.
Дори за "второстепенните места" в Белия дом Обама е подбрал хора с поне една диплома от университетите в Джорджтаун, Мичиган, Вирджиния и Северна Каролина.
Докато изборът на Обама печелеше овации заради етническата и идеологическа смесица, в едно отношение той страда от пълна липса на разнообразие и пъстрота - всички са изцяло продукти на елитните академични институции и притежават
доста по-висок от средния интелектуален норматив за американско правителство
Тяхната ерудиция вече оформя нов имидж на политическата столица, за радост на привържениците на Обама и за ужас на академичните среди.
Преподавател от Йейл споделя, че някои от неговите колеги за първи път сериозно обмислят алтернативата да заменят академичната катедра с политическа кариера във Вашингтон.
"Обама често повтаря, че настъпва нашият момент, настъпва нашето време - казва Дан Кейхън. - Умните хора и акадамичните интелектуалци го разбраха буквално: "Ей, когато той говори, че идва нашето време, Обама има предвид точно нас."
Главен икономически съветник на Обама е президентът на Харвардския университет Лорънс Самърс, а по въпросите на вътрешната политика ще го съветва Мелъди Барнс, която има диплома от Мичиганския университет.
Скептиците казват, че пристрастията на Обама към видни мислители с впечатляващи биографии крият доста рискове - така, както "най-надарените и мислещи умове" около президента Джон Кенеди въвлякоха страната във Виетнамската война.
Скептично настроените все пак отдават дължимото на Обама заради това, че допусна около себе си
сравнително малко от своите близки хора от щата Илинойс
Те обаче казват, че неговият екип отразява своята собствена консервативна марка, затворени в един свят, където Обама влиза като студент от Колумбийския университет и където той след това се издига като президент на студентското списание "Харвард ло ревю" и като преподавател по право в Чикагския университет.
Най-близкото му обкръжение е "бъкано" с негови състуденти от Харвардския юридически институт: Кристофър Лу, който ще бъде връзката му с новото правителство, Касандра Бътс, която бе негов личен съветник в преходния период към неговата администрация, нейният помощник Джулиъс Генаховски, главният му съветник по технологичните проблеми по време на предизборната кампания Майкъл Фромън, управляващ директор на "Ситигруп", и видния столичен адвокат Томас Пирели.
Мрежата от "бръшлянени" интелектуалци, която окупира Вашингтон, предизвиква доста критики откъм консервативните среди, които си присвояват ролята на защитници на обикновените американци срещу диктата на интелектуалното снобарство.
Джоузеф Ъпстейн написа в "Уикли стандарт", че "някои от най-лошите хора в САЩ са завършили юридическите факултети на Харвард и Йейл, тъй като тези институции служат като най-импозантното котило в страната за добри студенти: онези умни и понякога свръхнадарени млади американци, които се заразяват с понякога доста празната амбиция на всяка цена да успеят в кариерата".
Преподавателят от Чикагския университет Ричърд Ъпстейн, който няма никаква връзка с чикагският писател и публицист Джоузеф Ъпстейн, смята, че прекалено високото интелектуално ниво на новата администрация
може да предизвика комплексарска политика
"Те наистина са умни хора, но никога няма да вземат очевидно решение, ако биха могли да измислят нещо по-нетрадиционно. Защото са твърде умни.
Техните научни степени може да гарантират широки познания, но не непременно здрав разум... и ще имат проблеми тук долу, на земята."
Всички са съгласни, че самият избор говори доста за Обама, подсказвайки, че той ще взима решения така, както правеше в Сената: като събере колкото може повече умни глави в една стая и изслуша аргументите на всички.
Този подход е в драстичен контраст със стила на президента Буш, който обърна гръб на връзките си с Бръшлянената лига и включи в екипа си ограничен брой академични професионалисти като бившата ректорка на Станфордския университет Кондолиза Райс.
В същото време той разчиташе почти изцяло на своите тексаски приятели и бизнес партньори, с които съдбата го среща извън кръга от познанства от Бръшлянената лига.
Първият министър на търговията Пол О'Нийл е завършил Калифорнийския университет "Фресно", вицепрезидентът Чейни напуска Йейл, за да се дипломира в университета на щата Уайоминг, докато стратегът Карл Роув дори не е завършил колеж.
Доста от членовета на досегашната администрация идваха от Риджънтския университет, основан от тв проповедника Пат Робертсън. Останалата част бяха
близки приятели на Джордж Буш от Тексас -
като бившия генерален прокурор Алберто Гонсалес, бившата министърка на образованието Маргарет Спелингс и бившата юрисконсултка на Белия дом Хариет Майерс.
Обама, който на 33 години написа първите си литературни мемоари, следва точно обратния подход.
В страна, където политиците много често крият познанията си зад простодушен чар, за да не бъдат обвинени в елитарност, още с кандидатурата си Обама категорично демонстрира своите пристрастия, като превърна своите ораторски и интелектуални умения в основа на своята кампания.
Докато аргументира своя избор на министри и сътрудници, Обама не се стреми да прикрива респекта си пред техния интелект.
Той нарече своя икономически съветник Лорънс Самърс "един от най-големите икономически умове на нашето време".
А за директора на своя нов Консултативен съвет за икономическо възстановяване Остан Гулзбий - "един от най-обещаващите икономически умове на Америка".
Разбира се, не липсват и критични мнения. Без съмнение Самърс е голям интелект, но
пост не се дава на базата на оценките от матурата,
коментира икономистът Дийн Бейкър, един от директорите на либералния Център за икономически и политически изследвания (CEPR) и добавя:
"Ако се вгледаме в неговия професионален опит, а той не е особено богат, ще видим, че той подкрепя политика на финансова дерегулация, но не вижда нищо смущаващо в кризата с жилищните кредити, не се притеснява от спада на борсата и подкрепя надценения долар."
Като припомня, че повечето от икономическите съветници на Обама са възпитаници на бившия министър на финансите Робърт Рубин, Бейкър споделя и опасенията си, че тяхното "високооктаново мислене" ще бъде лишено от алтернативни мнения.
Хората знаят, че когато следваш традиционното мислене и то се окаже погрешно, никой няма да плати цената за това, казва Бейкър.
Съоснователят на либералното сп. "Американ проспект" Робърт Катнър коментира, че макар да подкрепя финансовата дерегулация, Рубин повече от десет години успешно се бори с традиционното мислене.
Изборът на Обама поднови спора за същността на американската меритокрация
Според декана на Колумбийския журналистически институт Никълъс Леман, който е автор на книгата The Big Test (Големият тест) - за историята на американската система за управление, базираща се върху уменията на най-способните, - възпитаниците на Бръшлянената лига са убедени, че заслужават завидната си кариера и своите високи постове.
В много случаи това наистина е така, но в същото време те пренебрегват ролята на своите семейни връзки, наследството от миналото и други социални фактори.
Имаше периоди назад във времето, когато випускниците на най-елитните университети смятаха, че постовете, които заемат, са под нивото им заради аристократичния им политически и социален произход, казва Леван и допълва:
"Сега те поне са убедени, че постовете им ги заслужават. Това е новият момент в съвременната система на меритокрацията."
Историците са единодушни, че първият американски президент, сформирал около себе си наистина експертен екип, е президентът Франклин Рузвелт.
През 1932 г. той събира "мозъчен тръст" от преподаватели в Колумбийския университет, които да му помогнат да изведе страната от Голямата депресия: политолога Реймънд Моули, експерта по съвременните корпорации Адолф Берли и аграрният икономист Рекс Тагуел.
В началото те са вашингтонските величия, за които всички говорят. По-късно обаче Моули къса с Рузвелт, след като му заявява, че Новият курс (т.нар. "ню дийл", New Deal) е отишъл твърде далеч, а Тагуел напуска заради обвинения, че идеите му били прекалено социалистически.
Президентът Клинтън също очарова първоначално академичните среди като юрист от Йейл, стипендиант на "Сесил Роудс" и заради политическите си умения.
По-късно обаче той разми академичния си имидж със своите земни житейски недостатъци, които Обама ще се опита да преодолее.
Защото Клинтън също се поддаде на изкушението да назначи свои приятели
от Арканзас като Томас Макларти (началник на канцеларията на Белия дом), Уебстър Хабел (младши главен прокурор), Винсънт Фостър (втори адвокат на Белия дом) и Брус Линдзи - бивш главен съветник на Клинтън и настоящ директор на фондация "Клинтън".
Обама според Леман е може би първият президент, номинирал в своя екип хора, с които никога не е работил и дори не познава лично, но известни със своите безспорни професионални качества - като министърът на финансите Тимъти Гайтнър или съветника по националната сигурност о.з. ген. Джеймс Джоунс.
"Обама ще разчита на сътрудници, заслужили поста си заради своите умения и способности - отбелязва сенаторката Клеър Макаскил. - Всеки пост се заема от най-добрите професионалисти, с най-добрите идеи."
Според Леман, от друга страна, екзалтирането от екипа на Обама може се дължи и на факта, че администрацията на Буш неприкрито се бунтуваше против идеята, че меритократите са по-умни и по-способни...
"Буш съвсем съзнателно пренебрeгваше такива хора и мнозина са склонни поради тази причина да оценяват администрацията му като некомпетентна. И обратното - да твърдят, че администрацията на Обама ще бъде по-компетентна, защото залага на меритокрацията."
Леман предупреждава против подобни увлечения: "Не бива да се забравя, че повечето меритократи не са се обучавали да бъдат и успешни мениджъри.
Те са усвоявали умения да бъдат консултанти, анализатори...
но никога не са се занимавали със сериозни неща - като да управляват бюджет, - не са поемали отговорност за други хора, освен за себе си."
Дъглас Беърд, назначил Обама в Чикагския университет, също предупреждава, че твърде интелигентните политици може да имат прекалено доверие в отговорите на проблемите, които дават.
Той обаче е убеден, че новият държавен глава е способен да овладее и да държи под контрол този процес:
"Общувал е с много Нобелови лауреати и тези контакти винаги са били на равноправна основа - припомня Беърд. - Отдавна в Белия дом не е влизал човек, който да се похвали с подобно нещо.
Обама притежава достатъчно самоувереност в своя интелект, така че да не допусне някой да отправя предизвикателство към способностите му със своите заключения.
А когато човек притежават достатъчно самоувереност, той няма да допусне да действа против своите принципи. Поради това е много по-добре да се обграждаш с умни хора, отколкото с посредствени."
