Още от българските вестници днес, 7 януари 2004 г.

Под заглавие "Властта и парите се борят срещу закона" "Стандарт" публикува обширно интервю с министъра на правосъдието, което започва с подробно обяснение как и защо съдебните системи на страните членки от ЕС не са унифицирани и никоя от тях не твърди, че има съвършена съдебна система, информира Българската редакция на Би Би Си.

Антон Станков обяснява критиките от тяхна страна към България така: "На първо място ние ругаем сами себе си, а евроекспертите използват това и само го повтарят."

Обяснението според него е във вътрешни конфликти между институциите в съдебната система, които доскоро се обяснявали с политически елемент, а сега - с борба за власт и пари. Тези вътрешни конфликти били и причината обикновеният българин да смята, че системата не работи.

На въпрос защо няма осъдени мафиоти Станков първоначално отговаря, че капацитетът на затворите е на ръба, а после развива неясна теза, че трябва да бъде създадена специализирана съдебна институция за организираната престъпност.

Точните му думи са: "не за борба, а по организираната престъпност".

Друго обяснение за неуспехите в борбата с организираната престъпност според министъра на правосъдието е липсата на единна воля между полиция, следствие, прокуратура и съд.

Според Станков главният прокурор трябва да се посочва от парламента, за да носи пред него отговорност за наказателната политика на страната.

Всички вестници днес пишат, че на 17 януари част от състава на националния отбор по футбол, класирал се четвърти на Световното първенство в САЩ'94, възнамерява да поиска смяната на Иван Славков като президент на БФС и да предложи на негово място сегашния вицепрезидент Борислав Михайлов.

"Труд" цитира имената на Йордан Лечков, Емил Костадинов, Трифон Иванов, Наско Сираков, Любослав Пенев сред инициаторите.

От няколкото футболисти, с които вестникът се е свързал обаче, единствено Лечков в прав текст говори за "промени" в българския футбол.

Сегашният кмет на Сливен беше критичен към Славков в други свои интервюта преди около месец.

"24 часа" пише, че се очаква на срещата да присъства и Христо Стоичков.

Всички български издания публикуват на спортните си страници и отговора на Иван Славков до президента на МОК Жак Рог.

"Дневник" е избрал писмата на Славков и лобиста Горан Такач като повод за редакционен коментар, в който ги нарича "последно приритване".

"В краен случай ще гледат да извъртят нещата така, че накрая поне да изглеждат като незаслужено окепазени герои с "чест и име" , е заключението на вестника.

"Стандарт" цитира самия Славков, който на въпрос по случая отговорил в типичния за него прям стил: "Не ме занимавайте с глупости".

Въпросителните около продажбата на дългове от бедни държави към България обаче са една от предпочитаните теми в изданията.

"Труд" я избира за тема на броя и цитира финансовия министър, според когото обвиненията от БСП са "партизанска акция".

На въпрос защо евентуални операции са били пазени в тайна министърът отговаря: "Защото сме постигнали по-добри условия от други страни."

Велчев признава, че няма напредък по въпроса за иракския дълг, но обвинява БСП, че с атаките си срещу досегашните сделки ще провали усилията на правителството в тази посока.

"24 часа" публикува фотоколаж, на който пред НДК транспарант с надпис "Солидарност с народите от Азия, Африка и Латинска Америка" държат от едната страна сегашният премиер Симеон Сакскобургготски, а от другата - Тодор Живков.

В анализ за изданието бившият зам.-министър на финансите в правителството на СДС Пламен Орешарски признава, че реалните вземания са далеч по-малко от спряганите 2,5 млрд. долара заради неплатежоспособност на държавите длъжници, неизрядна документация, или просто защото не са обслужвани повече от 10 години.

Според Орешарски проблемът не е в самата търговия с такива дългове или цените, на които се продават, а в липсата на прозрачност.

"Ако тези преговори се извършват в пълна непрозрачност, сянката на съмненията не може да бъде разсеяна с последващи публични пледоарии", пише бившият зам.-министър на финансите в "24 часа".

В "Сега" двама анализатори на нововъзникващи пазари в Централна и Източна Европа защитават сходна теза.

Според тях стратегията за "отърваване" от такъв тип кредити по принцип е правилна и колкото по-бързо стане това, толкова по-добре.

Тяхната препоръка обаче е, че конфиденциалността в такива случаи е необходима само по време на преговорите, но не и след това.

"Сделките с дълговете не може да са вечно тайни. В тази ситуация всяко споразумение е успех, ако са спазени процедурните правила и са избегнати лобистки интереси", е заключението на двамата експерти.