К ъде обикновено човек прекарва деня си? Това изглежда съвсем елементарен въпрос, но всъщност въобще не е така. Анализът на движението на хората може да бъде приложен във всичко - от градско планиране до епидемичен контрол. Но поради етични и личностни опасения, човек знае повече за движението на животните, отколкото за самия себе си.
Едно ново проучване обаче внася светлина по въпроса. То проследява ежедневните пътувания на потребители с клетъчни телефони в Европа за период от шест месеца. Общото заключение от това проучване е, че хората са същества на навика, писа arstechnica.com. Скритата част част от изследването повдигна и етични въпроси.
Животинските проучвания стигат до заключението, че много видове следват така наречената походка на Леви, в която преобладаващо къси движения случайно биват разнообразявани с няколко големи скока. Информация, базирана на движението на банкнотите, предполага, че е много вероятно хората да се движат по същия начин.
Все пак авторите на новото проучване подчертават, че парите са индиректен маркер за пътуванията при човека и не могат да се сравняват с резултатите от поставяне на проследяващо радио устройство.
За щастие обаче самите пътници се движат именно с такива проследяващи устройства - хендсетите. Новото проучване е основано на записи от клетъчни телефони на анонимна група, получени от изследователите от неназован в европейски мобилен оператор. Информацията включва местоположението (с точност до три квадратни километра) на всяко обаждане или текстово съобщение, направени за периода от шест месеца.
Наличен е бил и по-малък пакет с данни за регистрирани местоположения, базирани на информационни услуги, като прогноза за времето, например. Тези данни са били използвани, за да потвърдят, че по-големият пакет с информация не се е състоял само от ограничен брой местоположения.
Единствената слабост на информацията е, че в нея липсват данни за времето, когато даден клетъчен телефон се придвижва на над 1 000 километра от обичайния си радиус на движение.
В получените данни учените откриват, че в над 16 милиона случая последователните обаждания са правени от две различни места. След начертаването на графика станало ясно, че разстоянията между тези две места са прекалено различни, за да бъдат описани с походката на Леви.
Авторите потвърдили това, включвайки времето в своите изчисления: с увеличение на обема на извадката походката на Леви започвала да дава все по-големи отклонения.
За да определят какво доминира пътуването на човек, изследователите изчислили вероятност за завръщане - или вероятността един човек да се завърне там, откъдето е тръгнал, след известен период от време. Резултатът, който може би не е изненадващ, е изключително изявена 24-часова периодичност в тези данни.
За разлика от случайната походка, тук графиката стига големи стойности на всеки 24 часа, което показва, че повечето хора се връщат на първоначалното си местоположение всеки ден.
След това учените извели най-честите местоположения на индивидите и открили, че вероятността да бъдат намерени там е изключително голяма, независимо на колко места е откриван даден субект по време на своите пътувания в периода на проучването.
Изследователите открили също така, че когато посоката на пътуване се премахне от данните, графиките, базирани само на пропътуваното разстояние, придобивали почти еднакви форми като тези с включена дестинация.
Произведените данни били идентични за цялото население, участвало в проучването. Това означава, че всички хора, малко или много се държат по един и същ начин, като просто изминават различни разстояния.
Авторите на проучването стигнали до просто заключение, а именно, че хората посвещават по-голямата част от времето си само на няколко местоположения и, очаквано, това са домът и работно място.
Учените твърдят, че с ограничена информация за населението в даден район могат да извършат точно изчисление за откриване на типичен жител на областта в конкретно местоположение.
Това, например, би помогнало много в правенето на модел за пътя на епидемията в градски области.
