В сравнение със страни като САШ, Аржентина, Бразилия и Канада, Европа е едва прохождаща в областта на генномодифицираните организми (ГМО).
Само няколко десетки хиляди хектара са засадени с подобни видове царевица или соя в шест страни от ЕС.
Като цяло на Стария континент преобладава предпазливостта, но тъй като
липсва общо законодателство по този въпрос,
не всички страни имат еднакво отношение към ГМО.
Германия, например, отложи за следващата пролет пускането на пазара на генномодифицирана (ГМ) царевица, а Румъния и Испания масово отглеждат ГМО.
Тези култури бяха одобрени от правителството на бившия испански премиер Хосе Мария Аснар.
Няма официална статистика, но се предполага, че площите засети с генномодифицирана царевица, възлизат на около 70 000 ха, което представлява малко над 11% от общото количество на отглежданата в страната царевица.
Разрешените видове са 31, като най-разпространената генномодифицирана царевица, Mon 810, се смята от защитниците на околната среда за най-опасна.
На практика правителството не оказва почти никакъв контрол над тези храни, и едиствено предприятията, които продават семената, трябва да се отчитат.
Оказва се невъзможно за земеделските производители да дадат каквато и да е информация за продукцията на съседа, тъй като площите засети с генномодифицирани култури не са означени по никакъв начин.
В Каталуня например
40% от реколтата през 2005 се оказа заразена с остатъци от ГМО
Автономните местни власти в Испания имат право да се обявяват за зони свободни от ГМО. Такива в момента са страната на баските и о-в Майорка.
За обикновените потребители обаче е трудно или почти невъзможно да се ориентират на пазара, тъй като изписването на произход върху етикетите не е особено разпространено.
Във Франция нито едно правителство досега не е взело някакво решение по въпроса, но вече съществуват експериментални парцели с генномодифицирани култури.
Междувременно обаче лагерите на "за" и "против" ГМО се радикализират.
От едната страна са тези, които смятат, че ГМО представляват сериозна опасност за хората, а от другата онези, за които това е истински прогрес за човечеството.
Дебатите стават все по-разгорещени, смята Арно Апотекер, отговарящ за кампанията "ГМО" на Гринпийс Франция.
Той разказва, че напрежението по селата значително се увеличило през тази година, защото площите с генномодифицирани култури нараснали четири пъти, а никой не желае такива храни.
В момента производители на качествени биопродукти са пряко застрашени, защото ако бъдат заразени, така ще пострада имиджа им.
Това обяснява защо традиционните производители възприемат налагането на ГМО като сериозна заплаха.
Като цяло френското обществено е настроено срещу ГМО
Очаква се през тази есен да има раздвижване около дебатите, тъй като министърът на устойчивото развитие Жан-Луи Борло обеща разрешение на проблема.
През 1999 г. земеделски производители в България произведоха първата реколта с ГМ царевица, устойчива на хербициди, и ГМ картофи, устойчиви на колорадски бръмбар.
По това време още нямаше закон за ГМ храни и страната прие експериментално производство на семена от каталога на един от най-големите производители на ГМО - "Монсанто".
След дълги дискусии през 2005 г. парламентът прие закона за ГМО, който по отношение на регулирането до голяма степен отразява европейското законодателство, но не засяга процедурите за одобрение и контрол, за означаване на ГМО и храни, за тяхното проследяване и етикиране.
Затова законът е критикуван от неправителствените организации.
Най-голямото притеснение е, че никой не може да предвиди дългосрочните последици от генномодифицираните храни за здравето на хората и за природата като цяло.
На свой ред законът за храните се опита да уреди нормативно въпроса.
До тази година не е постъпвало заявление от българска фирма за пускане на пазара на ГМ храни, но това не означава, вече няма такива.
Проверките на регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве са установили наличието на
царевично и соево брашно, пуканки, и колбаси със съставки от ГМ соеви зърна, българско производство
На практика, всеки разрешен в ЕС ГМ продукт може да се пусне и на българския пазар.
Това са няколко хибрида ГМ царевица, соя и рапица, които според специалистите се използват за производството на някои преработени храни като шоколад, сосове, дресинги за салати, пакетирани насипни супи, тестени изделия, сладкиши.
Има и един вид сладка царевица, която е разрешена за директна консумация.
Проблем все още е етикирането, което също се забелязва и при все по-модерните екопродукти
От вносните стоки няма нито един етикет с подвеждаща информация, декларират от фондацията за биологично земеделие "Биоселена".
На 15 септември те организират национален празник на биологичното земеделие в Южния парк.
По традиция там се представят по-голяма част от българските производители на качествени и здравословни биологични храни.
Освен с дегустации празникът е съпроводен и с демонстрации на традиционни български техники на производство на пчелен мед и варене на домашна ракия.
