Войната и Тарантино

"Гадни копилета" не е приказка!", заяви Куентин Тарантино на лондонската
премиера на филма.

Макар че новата му лента започва с недвусмисленото и познато от детските
книжки "Имало едно време...", там не се описват патилата на детски герои.

Ако героите ми бяха истински, щяха да променят историята, категоричен е
режисьорът, който отказва да обясни решението си за погрешното изписване
на заглавието.

Оригиналното Inglourious Basterds съдържа две буквени грешки (които в
българския превод са сведени до една). Приема се, че по този начин е
иронизиран английският акцент на нацистите.

Филмът разказва за смелост, дързост, отдаденост и отмъщение по типичен
за Тарантино начин. Отличават го перфектно написаните диалози,
двусмислените реплики, сцените на ръба между драмата и черния хумор.

Продуцентът Лорънс Бендър си спомня, че за пръв път Куентин му е говорил
за "Копилетата" преди 10 години: "Тогава той беше в кабинета ми и след
като ми прочете някои сцени, останах вцепенен и веднага си казах, че
трябва да го направим."

Оттогава обаче сценарият е претърпял множество промени, като Тарантино
дори е обмислял варианта за телевизионен минисериал.

И така до юли 2008 г., когато режисьорът отива при Бендър със завършен
сценарий.

"Отмених всичките си ангажименти и си останах вкъщи, за да го прочета. И
след като стигнах до последната страница, си казах, че трябва да го
изчета още веднъж. Безмислено е да ви казвам колко бях развълнуван",
спомня си продуцентът.

Филмът ни среща с много колоритни персонажи, всеки със своя собствена
история.

Брад Пит е първият, който бил включен в актьорския състав. Той влиза в
ролята на Алдо Рейн.

Тарантино специално летял до Париж, за да говори с актьора, който
прекара миналото лято във Франция, където се родиха близнаците му.

"Никога не съм мислил за друг за тази роля. Брад е страхотен и отдавна
исках да работя с него, а именно това е правилният филм", признава
режисьорът, докато спомените на Пит са малко по-различни:

"Куентин дойде (в Париж), на другата сутрин се събудих, видях празни
винени бутилки и явно съм се навил, защото месец и половина след това
бях в униформа."

Друг от актьорите "копилета" - Илай Рот, който също като Тарантино пише
сценарии и режисира, си спомня:

"Първата ми среща с този филм бе през декември 2004 г., когато Куентин
прочете и изигра целия монолог на Хитлер. Тогава за първи път го видях
как чете сценария си и изпълнява сам всички роли."

Австриецът Кристоф Валс (полк. Ханс Ланда) сравнява Тарантино със
скулптор: "Той режисира в най-истинския смисъл; моделира, маха всичко
излишно и те води, а ти трябва само да се отпуснеш и да го следваш."

Тук става дума за отмъщение - и за кино.

"За мен филмите на Тарантино винаги са били романтични, особено този.
Този сюжет е най-романтичният му досега - за киното, което спасява
света. Това е много романтична идея - и същевременно гениална", споделя
Б. Дж. Новак, познат от US версията на сериала "Офисът".

А коя идея от филма си харесва най-много самият режисьор? "Че срещу
нацистите се изправя силата на киното - и това не е само метафора",
казва Тарантино.

Той оприличава "Гадни копилета" на предишните си - "Криминале",
"Истински романс", "Глутница кучета".

С такова англоезично заглавие - без сбърканите букви - е италианският
филм Quel maledetto treno blindato (1978 г.) на реж. Енцо Кастелери.

Самият Кастелери, който има епизодична поява на екрана, обяснява, че
"това е съвсем различен филм, отделна разработка на Куентин, не е
римейк, а нещо, вдъхновено от мен".

Вдъхновението дошло и от няколко американски класики - като "Мръсната
дузина" (THE DIRTY DOZEN) от 1967 г. с Лий Марвин, Чарлз Бронсън, Тели Савалас, Доналд Съдърланд.

Там 12 затворници са обучени и изпратени на самоубийствена мисия във
Франция в началото на 1944-та, навечерието на десанта в Нормандия.

Други примери от 60-те са Where Eagles Dare (1968 г.) с Клинт Ийстуд и
Ричард Бъртън и The Great Escape (1963) със Стив Маккуин, №2 в
класацията на американските военни филми след "Спасяването на редник Райън".