Здравейте, казвам се Богдана и си мия зъбите под душа. Вината от лошо изразходените литри вода потискам със самовнушението, че с двете минути, които спестявам сутрин, ще успея да правя по едно добро дело за света по-късно следобед. Представител съм на поколение, което бърза да има и иска едновременно да учи, работи, пътува, обича, а и да tweet-ва за всичко това в движение, ако е възможно. Ако налягането е слабо или някой е забравил да включи бойлера преди интервюто ми за стаж, крещя от яд в банята и се чува ехо. Нямам вана. Нямам кола и не ходя на автомивка. Имам електрическа кана и мечти за бъдещето. И противно на черните статистики за края на Синята планета, във водата винаги съм виждала именно бъдеще.
Вода в стъкло с тапа и етикет "Не пипай!" обаче не е бъдеще, а изплашено настояще. Планински езера, "защитени" със сигнални ленти от снимащи туристи - също. Не смятам, че за да продължа да имам море, трябва да го снабдя с Ноев ковчег с парче айсберг, чери доматче и двойка броненосци от Тексас на борда, които да застраховат света на неродените ми деца от предричаната липса на биоразнообразие. За да продължа да имам вода и грижливо да я превърна в нечие наследство, не трябва да я "избягвам", рязко разграничавайки разрушителното си човешко съществуване от нея, а точно обратното. Трябва чисто и просто да не спирам да участвам в кръговрата й, мислейки.
Защото не човекът е по-силен от природата, а човешкият разум. Митовете за могъществото на водата губят своя блясък в мига, в който знам, че вече е възможно да произвеждаме домати със спринцовка, вместо с лопата. Умът ни кара да плуваме, докъдето ни е разрешено, без да се излагаме на риск, понеже днес сме по-умни от самия риск, преценяваме го и искаме да го надживеем утре. Безразсъдството на другите може да ни коства тридневен режим утре, но не може да отнеме разума ни днес. Затова въпросът не е да изразходваме по-малко вода, като спрем да се къпем, да пием или да поливаме фикуса в хола. Отговорът е просто да я пазим чиста, тъй като на планетата ни има вода, достатъчна е, просто е или мръсна, или солена. О'кей, нека все пак временно да спрем с пеенето под душа, но да не спираме с търсенето на алтернативи. Защото за всяка спестена капка вода утре, аз - прахосникът сутрин, давам по капка от своята човешка енергия по-късно този следобед, мислейки.
Мисля, че бих напуснала уютния си факултет по масови комуникации още сега, за да стана инженер. Ще пресмятам, чертая и мечтая денонощно, докато не науча как да издигам мостове, а не стени; как да строя язовири, а не басейни. Ще отида на брега на морето и няма да събирам тен, а ще изкопая бункер в пясъка, където да прекарам цяла вечност, докато гордо не открия нова подпочвена влага. Ще отпътувам за някое село, заменяйки сивото изражение на жител на столицата, тъгуващ скрито по шепа истински череши, с любопитството да се огледаш в кладенец или в кофа с дъждовна вода. Разумът не признава пространствени граници, би трябвало мислещите хора да са такива навсякъде. Следователно не би трябвало да ни пречи да четем WikiLeaks, въоръжени с wi-fi стик и гумени ботуши: ще продължаваме да бъдем същите блестящи инженери, журналисти и министри дори когато междувременно поливаме черешовите дръвчета на бъдещето с вода от капчука, мислейки.
Ако това да съм инженер, не е достатъчно полезно за света, веднага ще започна да уча бизнес. Упорито ще будувам пред сградата на всяка пречиствателна компания, докато някоя от тях не се съгласи да ми разкрие тайната за това как да произведа и пласирам най-съвършения воден филтър. Или пък ще стана посланик. Така ще мога да товаря дипломатическите самолети до Африка догоре все с водни филтри. След време тайно ще чета учебниците по екология на вече родените ми деца, за да знам какво ги вълнува в тогавашното утре. И ще ги възпитавам да мислят, че не е толкова важно да си досадно чист и спретнат като принц с вечно изпрана мантия. Защото това да се прибереш вкъщи с мръсна тениска (или с изгубена мантия), означава, че си научил нов урок, докато храбро си спасявал червеи в калта на дъждовната площадка. Ако и този подход се окаже недостатъчно ефективен, за да съм сигурна, че водата има бъдеще, ще хвана първия полет до Космоса и няма да се върна, докато не открия нова Синя планета, от която двойката броненосци да пие вода храбро и до насита... (да, съвсем правилно помислихте)..., не мислейки.
Довиждане! Аз бях Богдана и вярвам, че разумът води. Избирам да мисля, че смисълът на света е да се върти, за да ни огледа хубаво и с любопитство от всички страни, докато го губим и спасяваме всеки ден геройски. Представител съм на поколение, което вчера порасна с аквариумни рибки и пиано, днес гледа 3D русалки и слуша Йохан Щраус от YouTube, а утре ще остарее с резултата от собствените си рециклирани кредитни карти. Нямам родословно дърво, а родословна река. Даже две - Дунав и Осъм. Имам съвсем нормални сметки за вода и мечти да си ги плащам сама в бъдеще. И противно на черните статистики за края на Синята планета, във водата винаги съм виждала именно бъдеще.
