Знам, че по-голямата част от планетата Земя заемат водните басейни. Без водата не могат да съществуват живите организми – растения, животни и хора.
Представяте ли си света без моретата и океаните? Без разкошните водни обитатели, коралови рифове и подводна растителност? В списание „National Geographic” прочетох публикация за киселинното море. Въглеродният диоксид, който изхвърляме във въздуха се процежда в моретата и бавно ги подкиселява. Скучни колонии от водорасли заменят цветното разнообразие от живот във водата. Дали ще се наслаждаваме на мидите, охлювите и кораловите рифове след години? Снимките са поразяващи. Натъжих се и се замислих какво може да направи всеки човек, за да спаси синьото богатство на планетата.
Всяко лято прекарвам част от ваканцията в едно миниатюрно старопланинско село Мръзеци. През него тече малка рекичка. Водата й е кристално чиста, всяко камъче, раче и песъчинка се виждат добре. Рачетата, които живеят в нея имат дълги мустаци и здрави щипки. Хората, които идват на почивка, хвърлят в реката шишета от боза и Кока-Кола. С мама и тати почистихме реката и поставихме табела „Не хвърляй отпадъци в реката!”. Имаше положителен резултат.
Водата може да остане чиста, само ако ние спрем да я замърсяваме. А за да я имаме – трябва да я използваме разумно. Най-големите замърсители в България са промишлените отпадъци, които заводите и фабриките изхвърлят и битовите отпадъци. Научих, че от всяко производство се отделят промишлени отпадъци в реките, а пречиствателните станции не са достатъчни. Всички отходни води се изливат в Черно море.
Колко неразумни сме ние хората! Не се ли досещаме, че като изхвърляме боклуците си в реките, езерата и морето, вредим най-вече на себе си? Замърсявайки водата, унищожаваме растителния и животинския свят и рискуваме своето здраве. За да запазим водата чиста, трябва да променим мисленето си и да обръщаме внимание на промените в околната среда.
Наблюдавал съм и съм правил снимки на птиците, които живеят в Поморийското и Бургаското езеро. Харесвам много черния корморан. Виждал съм го също и по река Ропотамо, където се срещнах с гигантската водна костенурка. Величествена е! Всъщност, гигантските костенурки живеят в океаните. Сигурно ми е изглеждала толкова голяма, защото съм бил по-малък… Представяте ли си живота без тези водни обитатели? Ще бъде скучен и мрачен. Този месец за първи път видях единствената плавателна река в България – Дунав. Представях си я по-малка. Тя е впечатляваща! Наистина е много голяма. Бих искал да плувам по нея, а също и да се кача на ферибота. Водата изглежда чиста. По брега на реката се виждат рибари. Сигурно е кристално чиста при извора на Дунав в планината Шварцвалд. Представям си едно мечтано пътешествие – да се спусна с вълшебен плавателен съд от извора на река Дунав и да плувам по нея в десетте държави, през които тя тече и се влива в Черно море. Колко интересни и забележителни нови неща ще видя!
Предлагам Ви една идея. На определени места по течението на реката, на които няма да пречи на плавателните съдове, да се поставят водогенератори. Това са устройства с перки, подобни на ветрогенераторите (вятърните турбини), които се задвижват от течението на реката. В силата на речното течение е възможно да се крие неизчерпаем източник на енергия. Защо да не я използваме? Нали бъдещето е на възобновяемата енергия.
Водата е синият ресурс на планетата. Нека да я използваме разумно и да я пазим чиста. Без водата животът е невъзможен.
