Водата- просто една молекула, с два водородни и един кислороден атом. Или е един от най- силните господари на живота, наред със земята, с въздуха и с огъня? Тя е едно неоценено от много хора богатство, което има риск да унищожим и то, защото винаги се стремим към физическо, а не духовно удовлетворение.
Водата е наш стар познайник и е навсякъде около нас. Достатъчно е само да отворим кранчето на чешмата. Поглеждайки глобуса, ясно се забелязва наличието на синия цвят и всичко това ни кара да се замислим колко голямо значение имат водните ресурси. Водата може това, което човек не е в състояние да извърши- да се преобразува от едно състояние в друго, от течно в газообразно или твърдо. От нея преди милиони години възниква целият органичен живот на Земята. На нея която дължим живота и здравето си. Тя дарява на Земята плодородие, слиза от планината в долината, бърза през непроходими гори и ливади, храни растенията и животните, съдържа се във всяка храна, върти водните колела и воденичните камъни, пълни кладенците, изворите и помпените станции на големите промишлени предприятия, дава работа и храна на хората.
Водата е добър приятел на човека и ценен помощник на техническия прогрес, като е и източник на енергия, способствала за раждането на една нова епоха на бурно промишлено развитие. Сега то е и виновно за опасността, която застрашава бъдещето на водата, а съответно и на цялата земя и на хората, а именно самите хора са основният разрушител на природните съкровища, които не се състоят само от злато и скъпоценни камъни. В победоносното си шествие напред техниката ни освобождава от властта на природата, като дори ни обръща срещу самата нея, а ние сме нейни деца и е жалко сами да се подтикваме да вървим към собственото си падение. Сега човекът е на командния пост на строежа на бъдещето. Възможно е да построи канали, да напоява пустините и да създава електроцентрали само за няколко месеца. Преди такива темпове изглеждаха чудо- чудо, което омагьосва хората и е основен източник на отпадъчни води. Едни от най- големите "доставчици" на отпадъци във водите са заводите за преработка на кафяви каменни въглища и за производство на катран, хидрати и други, а всички те достигат до самия човек прако или непряко чрез растенията или животните.
Отвеждането на непречистена вода от промишлеността във водните басейни лишава народното стопанство от ценни суровини и унищожава водната флора и фауна. Заразените води са опасни и за хората, които се къпят в нея, защото тя загубва своята живителна сила и се превръща в сериозен противник на човека. А кой е виновен за това? Човечеството. Водата може да бъде безмилостна към всяко нещо, което се опитва да не я зачита. Често тя е виновна за тежки природни бедствия, отнели живота на милиони хора, като не прави разлика между бедни и богати, млади и стари, бели и чернокожи. Пред нейната гневна сила всички сме равни.
Винаги, когато забележа, че някой изхвърля отпадъци във воден басейн или в околната среда, разговарям с него. За съжаление повечето от нарушителите не съжаляват за постъпката си и смятат, че щом всички други го правят и на тях не им пречи да извършват злодеяния спрямо природата. Тогава ми се иска да му кажа:
На първо място материалното поставяш ти,
но дали това ще те задоволи?
Не ставай роб на парите и властта,
а с доброто тръгни под ръка.
Добротата е в теб, не я пази!
Тя е като засято във всеки семе-
позволи му да порасте,
а после се радвай на красивите му цветове.
Поливай го непрекъснато с вода,
олицетворяваща любовта!
Природата те зове
и не оставяй нейния зов за замре!
Безсъвестен не бъди, а помогни
на борещите се за благородна кауза души!
На първо място доброто постави!
Не ставай роб на алчните мечти,
а за бъдещето помисли!
Замисли се за своите деца- те също заслужават
да се радват на природната красота!
Не мисли, че нищо не зависи от теб, а действай!
Кажи си: "Силата е в мен!",
и със смели крачки продължи напред
да се бориш за своите мечти!
Наистина мечтите са трудно осъществими. Човек не трябва да се предава и също както попитата в почвата дъждовна капка пътува и намира изход от тъмните земни недра, така и всеки от нас трябва да открие светлината на доброто и любовта в себе си, за да помогне с каквото може на природата. Дори и само с това: да не изхвърля отпадъци, да се включва, когато може, в акции за почистване, да пести битовата вода и да събира дъждовната, ще помогне в опазването на природата и водите.
Водата не е просто молекула, а един от могъщите земни владетели. Тя е велик архитект и скулптор на живота. Вървейки срещу нея, ние се обръщаме срещу природата, от която сме част- ние вървим срещу течението на своето благополучно бъдеще.
Бъди от хората, които се стремят да завещаят на поколенията не отпадъци и разрушения, а едно хармонично взаимодействие с околната среда.
