Малката Русалка, Човекът Амфибия, рибката Немо, Делфи – малкият делфин и всички останали Приказни водни герои излезли от детските книжки, нямало ги вече и картинките с тях. Никой не знаел къде са анимационните филмчета. Майките и татковците не си спомняли интересните приказки с водните герои и децата трудно заспивали вечер...
Какво се беше случило?
Хората замърсиха водата. В морето, на мястото на вълшебната пяна, се появиха огромни и грозни нефтени петна. Перлите от герданчето на Малката Русалка потъмняха. Изцапаха се от мазута бляскавите люспи на опашката ‘и. Тя погрозня и се превърна в грохнала старица. Огледалата се криеха от нея – никое не искаше да ‘и покаже, че е загубила красотата си. Веселата рибка Немо се натъжи и вече нямаше никакво желание да играе с приятелчетата си. Делфи – малкият делфин престана да помага на изпадналите в беда, защото не можеше да плува от многото изхвърлени найлонови торбички, пластмасови опаковки и отровни химически вещества от заводите.
Човекът Амфибия се гмурна надълбоко, надълбоко – там където замърсяването все още не беше достигнало. Той нямаше повече да излиза на брега сред хората, разочарован от тях. Нямаше да се влюби.
Заваляха киселинни дъждове. Дъждът не разхлаждаше, а изгаряше безмилостно всичко наоколо. Дъгата не беше красива както преди, вече не никнеха четирилистни детелини... Раничко, Трънчо и Ананасът - Гаспачо се отчаяха, защото всички плодчета в селцето им се разболяха и те нищо не можеха да направят.
Художникът на пастеленото филмче – „Старецът и морето” изгуби синия, зеления, жълтия и червения си пастел. Остана му само сивият. Оцветяваше морето, небето и слънцето в сиво - и те вече не изглеждаха истински и пъстри, а тъжни и строги. Художникът спря да рисува. И тогава - Деца от целия свят се събраха на брега на морето, за да спасят ВОДАТА.
Възрастните ги нямаше – те бяха безпомощни. Бяха забравили Приказките, не умееха вече да рисуват и да мечтаят. Децата почистиха плажа от всички хартийки, пластмаси и стъкла. Построиха пясъчни замъци. Изкопаха на плажа коритата на рекички и морета и ги напълниха с чиста вода от аквариумите си с рибки. Направиха цветни градини от мидички и засадиха рози от рапани. От водорасли и клечки посадиха дръвчета, а сред тях растеше много, много трева. Изкопаха тунели в пясъка, по които да се движат коли не със замърсяващи Природата газове, а със слънчева енергия. Нарисуваха с тебешир на детската площадка слънцето, пеперудите и Приказните водни герои.
Дойдоха възрастните и се удивиха от красивия свят, който бяха сътворили децата със сърцата си. Засрамиха се от света, който те бяха създали – фабрики с комини, бълващи отровен дим, заводи, изливащи опасни химически вещества във водите, автомобили с вредни газове…
Построиха пречиствателни станции, които направиха водата бистра и чиста. Вслушаха се в думите на децата и започнаха да използват само енергията от слънцето, от водата и от вятъра. Светът се преобрази! Стана отново цветен, изпълнен със свежест и със здраве!
Художникът намери цветните си пастели. И тогава стана чудо! В новия прекрасен свят се върнаха Приказните водни герои – весели, засмени, отново красиви и помагащи на изпадналите в беда!
