Чувате ли я? Тя
шумоли в земните недра, трополи напевно по прозорците или с оглушителен грохот
излива яростта си върху скалите. Да, това е водата и тя нашепва приказки-
приказки по-стари и от самия живот.
Ако можеше да говори водата вероятно щеше да
ни разкаже историята на планетата ни, защото учените вече са доказали че тя
притежава качество, присъщо и на нас хората, а именно памет. Остава мистерия как
това необикновено вещество възприема думи и музика, отговаряйки им със
съответна форма кристалчета, но това безспорно е феномен, който доказва, че
водата далеч не е просто съединение между водорода и кислорода.
Ако се гмурнем в дълбокото минало ще открием,
че още древногръцкият философ Талес е смятал водата за първоизточник и градивна
частица на всичко заобикалящо ни. В днешно време произходът на живота все още е
доста спорен, но все пак е факт, че той и процесите, които го характеризират,
са немислими без водата. Толкова сме свикнали да отъждествяваме живота с нея,
че надявайки се да докажем съществуването на себеподобни някъде из галактиката
сме готови да преобърнем всяко камъче на чужда планета в търсене на капчици от
тази безценна течност. Изиграла ключова роля в еволюцията , водата не просто е
дала тласък за развитието на невероятно разнообразие от организми, но и е
направила огромна част от тях трайно и неразделно зависими от нея.
Многолика и в неспирно движение, водата е
благоприятна, но и трудна за приспособяване среда за живот. Тази неукротима
стихия е главен “виновник” за съвременния облик на Земята и продължава да го
променя във всяка една секунда. Като творец водата изкусно вае релефа не със
сила, а с постоянство и със своя кръговрат поддържа крехкия баланс на планетата
ни.
По свой собствен начин водата е формирала и
нас хората- както физически, така и в един по възвишен план.
Трето хилядолетие преди Христа- край река
Нил се заражда една от най-великите култури познати на човечеството. Древният
народ на Египет е ярък пример за изначалната връзка на човека с водата. От
милостта и е зависело не само препитанието и оцеляването на народа, но и
връзката му с останалия свят. В древността водата е била обожествявана- нещо на
което дори днес можем да станем свидетели ако зърнем реката Ганг в Индия и
многобройните хора, които се прекланят пред нея. Макар и не толкова крайна в
представите си за пречистване чрез водата, съвременната медицина сериозно
разчита не лечебните и свойства.
Човекът отдавна е осъзнал, че ако успее да
опитоми водата ще може да върши чудеса и от части го е постигнал. От наглед
примитивния и обикновен предмет наречен кранче до колосалните хидросъоръжения
той е успял да впрегне силата на стихията във всичките и форми. Днес дори
енергията на приливите и отливите не остава безцелно разпиляна.
Все пак хората често забравяме, колко сме
нищожни в сравнение с природата и че трябва да я щадим и оценяваме. Живеем със
заблуждението че сме господари на едно неизчерпаемо богатство и небрежно го
прахосваме. Много хора вече са на мнение че скоро питейната вода ще измести
петрола по важност на световните пазари и нищо чудно. Факт е , че най-богатите
страни в света- Арабските емирства- са принудени да внасят тази така ценна
течност.
За съжаление съвременния човек започна да
измерва всичко с пари, но когато става въпрос за водата ми се иска поне за
малко да оставя материалното на страна.
Отвъд него и
физическите ни нужди тя за мен е източник на вдъхновение. Изумителната и
притегателна сила я е превърнала в образец за съвършенство и красота,на който се стремим да подражаваме в изкуството,
архитектурата и бита си. Водата е
предизвикателство, което ни кара да прехвърлим пределите на възможностите си.
Малко ли се смелчаците борещи се с пенливите вълни или гмуркащи се в
непрогледните и бездни? За великите мореплаватели водата е била вратата към
непознатия свят, но и сама по себе си тя е безкрайна вселена, която като
айсберг крие тайните си и само чака да ги разкрие.
В заключение на една безкрайна тема като
тази за водата отново бих се обърнала за помощ към науката, за която не
съществуват граници- философията.”Светът в капка вода” -една от представите на
Готфрид Лайбниц и какво би било по вярно от това? Водата се е вселила във
всичко, но и го заобикаля. Тя е навсякъде…и шепне. Само трябва да я чуем.
