Земята е Синята планета. Наречена е така, защото около 72% от повърхността й е покрита с вода. Няма вещество, минерал, полезно изкопаемо, живо тяло, в чийто състав да не е включена вода. Водата е живот. Нашата земя представлява гигантски съд с вода, в който съществува всичко живо. Съвременните технологии ни позволяват да разкриваме част от загадките на Космоса и когато се опитваме да открием живот на други планети, първо се проверява дали там има вода. Всеки знае, че животът на Земята без вода е невъзможен. Но малко хора осъзнават, че това богатство не е вечно. Приемаме водата за природна даденост и смятаме, че тя е неизчерпаем източник. Не се замисляме какво причиняваме на природата и на себе си, когато изхвърляме отпадъци в бистрите реки или разливаме различни отрови в моретата и океаните. С това ли се опитваме да докажем могъществото на човешкия разум? Да докажем, че ние сме най – великите същества на планетата и можем да подчиним природата на своите комерсиални цели? „Разумните” хора не осъзнават или не се интересуват,че унищощават цялото биоразнообразие, унищожават постепенно и себе си, замърсявайки водата – това голямо богатство, с което Бог ни е дарил.
В древността човекът се е прекланял пред величието на водната стихия. Още първият философ Талес казва, че първооснова на света е водата, защото тя дарява живот, а сухото означава смърт. Сигурно е, че първите организми са се появили във водата. Естествено, по-късно организмите са се адаптирали да съществуват извън водата. Ако количеството й рязко намалее или се промени само едно от удивителните й свойства, животът на земята ще изчезне.
Защо се обричаме на гибел? Защо си въобразяваме, че можем да си играем с природните блага на зарове? Не осъзнаваме какви вреди нанасяме на мълчаливата природа. Като замърсяваме водните басейни, унищожаваме и множество растителни и животински видове. Човекът разрушава свят, който не е създал. Свят, който е съществувал много преди в него да нахлуе човекът със своите хитри експерименти и да го превърне в индустриална суровина. В древността хората са възприемали водата като животворен източник и пречистваща сила. Приписвали й магически свойства. Използвали я в различни ритуали. Използва се и до днес при кръщене като знак за навлизане в друг живот, като средство за отмиване на грехове и пороци. Много приказки разказват за юнак, тръгнал да търси живата вода, за да възкреси нечий живот. Първите държави са създадени около най-големите реки. Основен фактор, по който различните народи са определяли къде да се заселят, е било наличието на водни ресурси или водни пътища. Древните египтяни избрали поречието на река Нил и зависели изцяло от нея. Месопотамия, която още е наричана люлка на цивилизациите, е била разположена между две големи реки - Тигър иЕфрат. Реките Яндзъ и Хуанхъ благоприятствали развитието на човешката цивилизация на изток.
Водата е символ на живота. Използва се в бита, в промишлеността, в селското стопанство. Без нея не би същестувало нищо. Навсякъде около нас има вода. Навсякъде виждаме бистри поточета и ручейчета, пенливи реки, красиви езера или огромни морета и океани. Приемаме всичко това за даденост, но не помисляме, че с нашите действия обричаме на смърт цялото биоразнообразие, всичко съществуващо, дори и себе си. Сладката вода, която използваме е едва около 2,5% от цялата вода в хидросферата и голяма част от нея е съсредоточена в ледниците. Човекът сякаш всячески се стреми да унищожи това безценно богатство, този дар на природата. Вместо да се впише в кръговрата на живота и да използва разумно водните източници, той се счита за господар на света. Заслепен от манията си за величие и от егоистичните си цели, разрушава безмилостно и необратимо този кръговрат.
Ние сме безотговорни или нехайни, не забелязваме как бавно, малко по малко сме се запътили към сигурна гибел. Нашата неблагодарност към природата и водното богатство се отразява на всяка живинка, на всяко цветенце и животно. Съответно последиците рикошират и върху човека. Всички наши действия ни се връщат като бумеранг, защото водата дарява, но и отмъщава. Тя е животворен източник, но и буйна стихия, бездна, потоп. Тя може да бъде безценно богатство, но и мощна вълна, цунами, което да помете всичко по пътя си или градушка, която да унищожи плодовете на човешкия труд. Водата е нежен ромон на ручейче или бурни вълни на морето. От нас зависи как ще съхраним това, което ни е дадено - дали ще бъдем добри стопани или груби агресори. Ние сме твърде неразумни, твърде егоистични, прекалено погълнати от прагматичните си интереси и не обръщаме внимание на невъзвратимите последствия, които причиняваме с нашите постъпки. Замърсяваме водните басейни с всевъзможни отпадъци, дори токсини от заводите или разливаме петрол от танкерите. Водата играе съществена роля за поддържане живота на Земята.
В последните десетилетия поради всеобщото замърсяване нарастват призивите за опазване на чистотата на водата. Въпреки подобряването и улесняването на достъпа до чиста питейна вода някои учени предполагат, че до 2025 година повече от половината от населението в света ще бъде предразположено към заболявания поради недостига на вода.
Ценност ли е водата или средство за човешките цели и стремежи? Кога ще приемем факта, че водните ресурси са изчерпаем източник, който трябва да пазим и използваме разумно? Водата е най – голямото богатство, което притежаваме и трябва да го опазваме и за следващите поколения.
