Синята планета, Земя, третият камък от Слънцето- това са малка част от имената, с които назовават нашата планета. Но независимо от тях тя си остава един уникален „оазис”, цъфтящ от живот. Може би едни ще се запитат, защо оазис, а други- защо планетата е наречена Земя, след като 70% от повърхността и е покрита с водно одеяло. Аз бих отговорила простичко: „оазис”, защото дори и сред водната пустиня има наличие на живот, а названието и е Земя, защото най- малките неща винаги имат най- голямо значение.
За по- голямата част от нас Световният океан е далеч от всекидневния ни живот, но той контролира повече аспекти от околната среда, отколкото можем да си представим. В него се вливат всички морета и реки. А можем ли да си представим живота без вода? Водата е необходимост, лек, удоволствие. Водата съставлява 70% от нашия организъм, водата е живот. Но замисляме ли се колко често разхищаваме и замърсяваме това богатство.
България има добре развита водна мрежа от близо 540 реки, повече от 600 минерални извора, които са наше национално богатство, и около 300 естествени езера, но въпреки това не можем да се похвалим с изобилие от водни богатства. Природата на страната ни е разнообразна, омайна и красива. За съжаление водните басейни се замърсяват поради ред причини- изхвърляне на отпадни води от стопански обекти и промишлени предприятия, отпадъци от водния и сухоземния транспорт, пестициди и други. Всички тези замърсители са вследствие от всекидневния начин на живот или работа на хората.
Трябва да ценим и пазим водата, защото нейното замърсяване е бързо, но последиците от него са трайни, трудно се премахват и оказват влияние върху живота и здравето на хората. Едни от главните рискове за здравето имат връзка точно със замърсяването. Те могат да бъдат микробиологични- в резултат от приемане на вода, съдържаща бактерии, вируси и паразити; химични- замърсяване с метали, пестициди, странични продукти от дезинфекция и свързани с различни токсини, произвеждани от водорасли и други.
Екологията е скъпо удоволствие, което могат да си позволят малко страни от целия свят, но не това е най- важното. Всички задружно трябва да се включим в опазването на водата, а и на природата. Трябва да сме търпеливи и постоянни като водата, дълбаеща камъка не със сила, а с постоянство. Единствено с нашите общи усилия и търпение ще можем да подобрим заобикалящия ни свят.
Водата заема важно място и в християнската религията. С вода обредно се измива човек, приемайки светото кръщение, защото се вярва, че така се премахват досегашните му грехове. За светената вода се смята , че има лечебна сила, затова с нея свещениците ръсят при водосвет и при различни християнски празници. Вярва се, че с нейна помощ се прогонват злите сили и духове от домовете и сърцата на хората.
От най- дълбока древност човечеството е приписвало изумителни свойства на водата. Спомнете си народната приказка за чудотворната вода, за омагьосания град, останал без светлина, защото една огромна вкаменена планина закривала слънчевите лъчи. Но се появил млад момък, който напръскал планината с жива вода от тайно изворче. Тогава проклятието паднало и слънцето отново изгряло над града. Или приказката за златното момиче, което реката със златната вода възнаграждава за сторените добрини. А приказката за вълшебното кладенче, в което има жива вода, от която болните оздравяват, а слепите проглеждат.
Кое ви доставя по- голямо удоволствие в един горещ летен ден, ако не морето, реката или басейнът? Всички те са уникални сами по себе си. Можеш да се забавляваш, да се отпуснеш, да се насладиш на спокойствието, да избягаш от забързания начин на живот.
Морето- то е толкова широко, безгрижно, непринудено, непредвидимо, но и предизвикателно. Предизвиква те да го преплуваш, да хванеш идеалната вълна и да се плъзнеш със сърфа под нея , да разгадаеш всяка една тайна от дълбините му. А можеш просто да се отдадеш на почивката, да слушаш шума на вълните и говора на чайките, да усещаш като нежна милувка лекия морски бриз.
Може би, повечето хора си мислят, че водата е просто вещество, но не е така, защото без нея нищо живо не може да съществува, понеже целият живот е изграден върху нея. Водата е като живите същества- запаметява и възприема всяко въздействие, запомня всичко, което става в околното пространство, променя кристалната си структура според нашата моментна емоция или настроение. А дали водата помни злините, които хората й причиняват и може ли по някакъв начин да ни отмъсти? Може би сърдитият рев на морето, приливните вълни, ураганите са точно това- отговорът на водата. Може би така тя ни кара да се замислим, сякаш ни казва:”Човече, спри, не бързай! Ти не си по- велик от природата, а само малка частица от нея!”
Сещам се за думите на френския писател Пол Клодел:”Водата е погледът на земята, нейният апарат за гледане на времето”. Водата е част от вечността. След време нас няма да ни има, но реките, езерата, моретата ще са тук и нашите потомци ще ги гледат, ще им се радват, ще отдъхват край тях. Наша грижа и отговорност е да помислим каква вода ще им оставим в наследство- жива или мъртва. Ако в миналото природата е застрашавала човека, днес ролите са сменени и човекът е този, който застрашава природата. Застрашава я, защото иска да произвежда повече и по- евтино, да пътува повече и по- бързо, да печелим повече и…по- бързо.
Нашета планета се различава от другите- тя е жива, благодарение на водата. Нека не я замърсяваме, а да благодарим, че я има.
