Водата – какво представлява тя? Тя е битувала преди нас, цял живот ни съпровожда и ще остане и след нас. Тя съществува вътре в нас и извън нас. Тя се променя постоянно, но не умира и не се ражда, само се трансформира. Тя дарява сила, енергия, живот. Ние не бихме могли да съществуваме без нея, но тя без нас може. Звучи ли ви познато това описание? Не ви ли наподобява то на това, давано когато и да е, от когото и да е за кое да е божество?
Водата е средата, в която се зараждаме и живеем в майчината утроба. Тя представлява близо 80% от собственото ни тяло. Доказано е, че без храна човек може да живее до месец, но без вода му идват непосилни и няколко дни. Водата ни събужда и приспива – няма по-добър старт за позитивен ден от сутрешния ободряващ душ и по-релаксираща терапия – от пречистващия душ след натоварен ден. С водата свързваме нашите радости и блянове – всички знаем как нетърпеливо отброяваме дните, оставащи до така жадуваната морска почивка или уикенд край градския басейн. Водата обаче, може да носи и страдание – нейно Величие е отнела живота на хиляди при природни бедствия или надценени плувни умения. Тя е член на вечната света троица – природните стихии огън, вятър и вода. Възпявана е от векове в народния фолклор. Основно изискване за създаване на селище винаги е било наличието на водоем в близост.
Има 3 основни състояния на веществата според физиката – твърдо, газообразно и течно и водата може да съществува във всяко едно от тях. Водата има силата да се самопречиства, да лекува, да дарява живот. Тя е необятна като небето и микроскопична като атома. Помним поговорката ”Водата руши скалата с постоянството си”, нали? Привидно крехка, тя нерядко се явява решаващ фактор на финала. Водата е важен носител на информация – какво ли щеше да ни разкаже, ако можеше да проговори…?
Последните научни изследвания доказват, че тя променя структурата си дори според ритъма и настроението на музиката, която слушаме. Без нея е немислимо съществуването не само на хората, но и на което и да е живо същество на нашата така наречена ”синя планета”. Напоследък учените изказват смелата хипотеза, че всеки човек може бъде в състояние да получава кислород директно от водата на дълбочина от 500 - 700 метра. Направените опити с мишки доказват, че дробовете на гризача започват да действат като хрилете на рибите и да изтеглят кислорода от водата. Какво ли биха ни разказали ледниковите маси, ако някой ден се изобрети технология, при която би могла да се синтезира информацията запаметена в тях през вековете?
Дали има oще с какво да ни изуми поразителната сила на водата? Вероятно тепърва ще разбираме… За да получим отговорите обаче, трябва да я съхраним за идните поколения!
Ние сме вода – да! Колкото и да ни се иска обратното обаче, водата не е нас. Не просто тъжно и наивно е да се самозабравяме влюбени в собственото си ”величие”, но е и пагубно! Отравяйки средата, в която живеем и която изгражда самите нас, ние тровим себе си. Затова нека не заравяме като щрауси глави в пясъка, а възродим любовта, почитта и грижата за водата – вездесъщото божество, дало ни живот, хранещо ни, изграждащо ни. Нека всеки от нас дава ежедневно своя принос в опазването, пречистването и разумното използване на водата!
