В одачката на бирманската опозиция, известната правозащитничка и Нобелова лауреатка за мир Аун Сан Су Чи навърши в неделя 60 години - сама, под домашен арест, изолирана от света.
Опозицията в Мианмар, както днес се нарича Бирма, организира протестни акции, с искане за освобождаването й.
Европейският съюз и САЩ призоваха военните власти да я пуснат на свобода. Демонстрации имаше и в Куала Лумпур, Делхи, Токио, Стокхолм, Париж, Лондон, Вашингтон.
Призиви за освобождаването на Аун Сан Су Чи отправиха правителства, нобелови лауреати, интелектуалци и правозащитници от цял свят. Но никой не очаква военните власти да отстъпят пред натиска.
"Сегашният домашен арест е по-лош от предишните два периода - от 6 години и от 19 месеца, през които тя остана затворена сама в дома си", заяви един от близките й сподвижници.
В края на миналата седмица генералният секретар на ООН Кофи Анан призова шефа на военния режим в Мианмар генерал Тана Шве да я освободи и да й позволи да се върне към ръководство на нейната партия като се присъедини към процеса на национален диалог и помирение.
Бирма беше преименувана в Мианмар през 1989 г. от военното правителство.
САЩ са я обявили за една от шестте държави с най-недемократичен режим, наред с Куба, Беларус, Зимбабве, Иран и Северна Корея.
Обвиняват режима в груби нарушения на човешките права, включително и робство. Хиляди хора са били убити по време на бунтове срещу правителството.
Вашингтон забранява търговските връзки и оказването на помощ на Бирма, която е един от най-големите производители на хероин в света.
Девет от последните 16 години Аун Сан Су Чи, която е лидер на Националната лига за демокрация (НЛД) в Мианмар, прекара в затвора или под домашен арест.
През 1991 г. й беше присъдена Нобелова награда за мир за "изключителният й пример в проява на гражданско мъжество", а през 2003-та стана носителка на приза "Free Your Mind", обявен в рамките на Европейските музикални награди на MTV.
Световният музикален тв канал участва активно в кампанията в нейна защита (вж. mtvBurmaAction.com).
Биографията
Родена на 19 юни 1945 г., тя е дъщеря на ген. Ауан Сан, популярен герой на движението за национална независимост, зверски убит през 1947 г.
2-годишната му дъщеря е изведена от Бирма, живее в Индия и Англия, учи в Оксфорд. Омъжва се за доц. Майкъл Арис, ражда двама синове.
За да се грижи за болната си майка, през 1988 г. тя се връща в Бирма и оглавява опозицията срещу управляващия социалистически военен режим.
По това време в страната се заражда студентско протестно движение, организират се демонстрации с искания за демократични промени. По заповед на шефа на генералния щаб на армията хиляди са убити, когато военни откриват стрелба по демонстрантите.
Тя създава и оглавява Националната лига за демокрация, която светкавично печели широка популярност.
Вдъхновява се от Махатма Ганди и Мартин Лутър Кинг за съпротива без насилие.
Аун Сан Су Чи е роден оратор. Обикаля цялата страна, говори с тих, спокоен, но твърд тон, с овладени сдържани жестове.
Слаба и нежна, изглеждаща много по-млада, приличаща на най-крехка порцеланова статуетка, тя притежава невероятна харизма и повежда след себе си няколко милиона последователи.
През 1989 г., непосредствено преди широко рекламираните от властта свободни избори, военните я арестуват и затварят в дома й.
Обявяват я за "опасност за държавата". Само че, партията НДЛ печели 80 % от депутатските места в парламента.
Хунтата безцеремонно отменя резултатите и остава на власт. На Аун Сан Су Чи й се казва, че е свободна само за едно - да напусне незабавно страната. Тя предпочита да остане под домашен арест.
През 1991 г. е удостоена с Нобеловата награда на мир. Поставена е в пълна изолация. Прекъснат е телефонът й, забранени са посещения.
След шест години неочаквано е освободена. Тя препупреждава хората да не тържествуват: "Положението в страната не се е променило."
През 1999 г. управляващите генерали демонстрират "характер" и отказват входна виза на нейния болен от рак съпруг, който иска да види за последен път жена си. Той умира няколко седмици по-късно.
След година отново я затварят, през 2002 г. - пак я освобождават. Хунтата обещава "концептуални" преговори за бъдещето на страната.
Няма, обаче, никакви разговори, а Аун Сан Су Чи пак започва да обикаля страната и да говори.
Десетки хиляди се стичат да чуят "дамата", както всички я наричат.
Хунтата търпи до средата на 2003 г. Тогава нападат кортежа й, пребиват мъжете, които я съпровождат, арестуват много членове на НДЛ.
Самата Аун Сан Су Чи вкарват в затвора, по-късно - отново изолират в дома й.
До 60-годишнината й, когато нищо не се е променило...
