В ойната за природния газ между Русия и Украйна е на първа страница на всички френски всекидневници. Тръбопроводи, ръчки, клапи и двама мъже - президентите на Русия и Украйна, са във фокуса на вниманието.
Путин създава трудности на Европа, пише "Фигаро" и после уверява, че руснаците ще възстановят доставките си за Европа до довечера. Русия използва икономически оръжия със същото бездушие, с което навремето СССР правеше това, за да постави на колене нелоялните, пише "Ла трибюн".
Русия използва икономически шантаж, за да се справи с последствията от Оранжевата революция, смята и "Репюбликен лорен". Играта не е без риск, защото при засегнатите може да се появи реакция на национализъм, която да доведе до това, че европейците ще намалят енергийната си зависимост от Москва, пише още изданието.
Всъщност, както обобщава "Лез еко", Европа ще трябва да разнообрази източниците си на снабдяване и да се обърне към Южна Америка, Северна Африка, Норвегия и Близкия изток.
Путин врътва кранчето, пише "Ди цайт" за политически мотивирания бойкот на Русия към Украйна, който засяга и европейските страни. "Газпром" вече доставя нормално, пише "Ди велт".
"Зюддойче цайтунг" публикува коментар под заглавие "Природният газ е власт". Има голяма разлика дали властта, която енергията дава, е в ръцете на демократично избрано правителство или в ръцете на владетел-автократ, посочва изданието.
Отново напомня за себе си това, което в икономиката се подразбира - че колкото повече продължава един брак, сключен върху суров петрол и природен газ, толкова повече наближава въпроса за по-високите цени и за политическа и икономическа власт.
"Зюддойче" следи и спасителните работи след срутването на покрива на ледената пързалка в Бад Райхенхал - 11 са загиналите, за които се знае до момента, екипите продължават търсенето.
Друга тема във френската преса днес е правото на евтаназия. В центъра на дебата - отново случая Юмбер, майката, помогнала през 2003 г., заедно с лекар, на 19 годишния си син да умре. Венсан е бил ням, почти сляп, тетраплегичен.
Навремето случаят Венсан Юмбер разтърси цялата страна. Вчера прокурорът по делото обяви, че обвиненията срещу майката и лекаря са неуместни и ги свали, а това решение предизвиква много коментари в пресата.
Толкова по-добре, пише "Ест репюбликен" - правосъдието няма какво толкова да добави към правото на Венсан да избере да си отиде достойно.
Дебатът не е затворен, смята "Ла прованс". Във Франция евтаназията все още е забранена от закона, макар и да е дискретно практикувана. Свръхмедиатизацията на случая Юмбер обаче създава прецедент в юриспруденцията.
Решението на обвинението е пробив забраната за евтаназия, пише и "Ла кроа". Но защо други родители, помогнали на инвалидизираните си деца, са подсъдими и какво да кажем на тези, които избират живота, пита католическото издание.
Във всички случаи, ясно е, че снемането на обвиненията лишава Мари Юмбер от трибуна, от която да защити позицията си. Така смята "Либерасион" според изданието снемането на обвинението и спирането на процеса слага край на възможността въпросът за края на живота да се постави пред съда.
Имам чувството, че ми отнемат процеса на моя син, отнемат ми отговорността за решението, публикува "Либерасион" думите на Мари Юмбер. "Процесът е необходим, защото е необходим дебатът - за да могат хората да разберат. Искам да бъда призната за невинна пред цяла Франция", казва още тя.
"Монд" отделя много място в броя си днес на годишнината от смъртта на Франсоа Митеран - 10 години по-късно президентът продължава да предизвиква възхищението на французите.
На неговата личност и равносметката от годините Митеран е отделено много място в днешния брой на "Монд". Мишел Кежман, зам.-главен редактор на изданието разказва:
"Едно е ясно: неговата личност наложи доста силен отпечатък върху френската политика. Той е мъртъв, но продължава да присъства по страниците на мемоари, вълнува автори на различни книги и научни изследвания. Ние сме едва в началото на изучаването на този феномен, ако се съди по умножаващите се книги, посветени на бившия френски държавен глава.
"Монд" се интересува обаче и от икономическата равносметка на годините Митеран. Дали тези години промениха живота на французите? Отговорите "да" и "не" силно варират, в зависимост от гледната точка.
Това, което изглежда очевидно днес, е, че по време на двата му седемгодишни мандата имаше определено повишение на жизненото равнище, независимо дали като пряк резултат от неговото управление.
Но има и негови управленски решения, които и днес продължават да тегнат над всекидневието на французите. Ще се огранича с пенсионирането на 60 г., за да дам само един пример. Знаем до какво доведе това днес. Имам предвид безработицата, която е първостепенен елемент от тази реалност."
По-голямата част от първите страници на германските всекидневници са посветени на бившия германски дипломат Юрген Хробог, който беше взет за заложник заедно със семейството си в Йемен.
Популярният немски всекидневник "Билд Цайтунг", както обикновено не прави нюанси и критикува пътешествието на бившия държавен секретар по външните отношения на Германия. Според всекидневника бившият дипломат би трябвало много добре да знае и да си дава сметка за риска, който поема.
Още по-лошо, смята "Билд", Хробог е сметнал всички официални предупреждения за опасността от това пътуване за недостатъчно достоверни. По-голямата част от коментарите са критични, въпреки че тонът им е премерен.
Много от всекидневниците припомнят изказванията на Хробог, критикуващи невнимателното поведение на бившата германска заложничка в Ирак Сузане Остхоф. Почти две седмици след своето освобождаване археоложката, приела исляма, продължава да бъде повод за множество коментари.
Сузане Остхоф обяви, че смята да се върне в Ирак и даде интервю за телевизионната верига "Ал Джазира", в което подкрепя своите похитители. Коментарите са противоречиви.
За лявоцентристкия всекидневник "Зюддойче Цайтунг" интервюто за "Ал Джазира" стъписва онези, които положиха толкова усилия за освобождаването на Остхоф. Консервативният "Ди Велт" приветства решението на германското правителство да не поддържа проектите на археоложката в Ирак.
Берлинският "Тагесшпигел" смята че еманципираните жени като Сузане никога не са особено харесвани, но без тях светът би бил по-беден. Хамбургският "Морген Пост" обобщава онова, в което всички упрекват Остхоф, а именно - тя не знае как да спазва правилата на нашето медийно общество: при своето пристигане, тя е разказвала доста емоционално от телевизионния екран за пленничество си.
