Виновен..., но има ли значение?

В 13:17 ч. местно време в Лос Анджелис в понеделник, 12-членен състав от съдебни заседатели призна за виновен лекаря на Майкъл Джаксън д-р Конрад Мъри за непредумишленото убийство на суперзвездата.

Цели две години и половина след фаталния за Краля на попа 25 юни 2009 г., след шестседмичен процес и почти деветчасово заседание, проточило се в рамките на два дни, седемте мъже и петте жени, натоварени да определят съдбата на Мъри, стигнаха до единодушното решение.

Пред камерите на всички новинарски гиганти, начело с Би Би Си и Си Ен Ен, които предаваха на живо, съдебните заседатели един по един потвърдиха убедеността си, че лекарят е причинил смъртта на Майкъл.

Кадрите с окования в белезници Мъри сигурно още дълго ще обикалят световните медии. На лекаря му беше отказано пускане под гаранция, а след точно 3 седмици ще разбере и окончателната си присъда. Грози го затвор до 4 г. и със сигурност ще загуби правото си да практикува професията.

Мъри е давал на звездата изключително мощния анестетик пропофол. Прилагането му срещу безсъние, от което е страдал Джаксън, е в най-добрия случай спорно и със сигурност не трябва да се извършва в домашни условия, без съответния контрол.

А когато Майкъл е спрял да диша, лекарят дори не е бил в стаята. Това даде основание на защитата да твърди, че певецът сам си е бил смъртоносната доза. Дори и да е така, престъпна небрежност е да дадеш достъп на пациента до това лекарство и да не го контролираш. Все пак говорим за лекар, който е получавал по около 150 хил. долара на месец за "услугите" си.

Всъщност случаят с Майкъл Джаксън далеч не е изолиран. Според изследване на д-р Барбара Старфийлд, публикувано в официалното списание на Американската медицинска асоциация още през 2000 г., третата най-често срещана причина за смъртните случаи в САЩ е... провежданото лечение.

Това включва отрицателните ефекти от предписваните лекарства, вътреболнични инфекции, лекарски грешки и ненужни оперативни намеси. Дори и числата да са преувеличени, карат те да се замислиш.

Проучване на министерството на здравеопазването на САЩ пък, проведено през 2010 г., показва, че само в рамките на един месец 15 хил. пациенти са починали в резултат на лечение.

По този повод д-р Питър Глидън - лекар и автор на книгата "Царят-доктор е гол", прави интересно сравнение: "Шепа терористи убиха 3 500 човека в Кулите близнаци и САЩ започна война. В същото време американски медици причиняват смъртта на 15 хил. човека месечно и нищо не се случва."

Е, когато става дума за Майкъл Джаксън нямаше как да не се случи. Защото целият свят беше вперил очи в процеса и очакваше решението. Просто Майкъл е прекалено голям. В пледоарията си Ед Черноф, адвокатът на обвиняемия каза: "Това не е риалити шоу, това е реалността." Черноф не беше прав. Животът на човека, прославил лунната походка, отдавна се беше превърнал в риалити формат, в който главният герой беше влязъл в ролята на лабораторна мишка под стъклен похлупак.

Всяка негова крачка, действие, изказване се следеше под лупа, коментираше, осъждаше или просто осмиваше. И всичко това продължава и сега.

За финал съдията предупреди съдебните заседатели, че вече могат спокойно да споделят информация за делото, но според законите на щата Калифорния трябва да изчакат поне 90 дни преди да се облагодетелстват финансово от това.

Прозвуча някак цинично, но за всички е ясно, че този процес ще донесе много пари на много хора. Адвокатите и съдебните заседатели са само в началото на списъка. Дори и след смъртта си Майкъл продължава да е златна мина.

След обявяването на решението, събралите се пред съда фенове празнуваха. Сигурен съм, че и на много други места по света е било така. Като оставим настрана обаче моралното удовлетворение от вероятно възтържествувалата справедливост, истината е, че думата "виновен" нямаше особено значение. Защото Майкъл не е между живите. И нищо няма да го върне. Не успя да изиграе и последния си грандиозен жест - 50-те разпродадени концерта в Лондон. Остана усещането за нещо недовършено, което никога няма да се случи.

С таланта и гения си обаче, Кралят на попа докосна и направи по-цветен живота на милиони хора. А след 50 години най-вероятно никой няма да си спомня как се е казвал осъденият лекар, но всички ще продължават да говорят за човека, който промени музиката.