Плакатите се появиха през нощта - около 500 екземпляра с картина, изобразяваща Хитлер в цял ръст. Бяха разлепени на открития книжен пазар недалеч от хотел "Шератон", близо до еврейския център в сърцето на София, където Емил Кало ги разглежда не само с тревога, но и с объркване: досега България просто не е била място, където антисемитизмът е намирал почва за виреене.
"От историческа гледна точка, той изобщо не е съществувал тук", казва пред "Ню Йорк таймс" д-р Кало, лидер на българската еврейска общност, която се състои от 7000 евреи. Вестникът разказва, че плакатите са репродукции на корицата на новия български превод на "Mein Kampf", ранните мемоари на Хитлер, послужили му и като политическа платформа. Целта им е била просто да провокират - и да продават книгата. Тази стратегия очевидно работи, поне според Галин Йорданов, един от хората, които носят отговорността за публикуването на книгата. Досега са продадени близо 5000 екземпляра, казва той. Това прави книгата бестселър в една страна, където населението наброява 8 млн. души и средният тираж на българско художествено произведение е 530 бройки.
Вестникът цитира книготърговци, според които значителният ръст на продажбите след появата на плакатите преди седмица не е съвпадение. Пред "Ню Йорк таймс" Йорданов характеризира книгата като сензация и обяснява, че е нормално хората да купуват нещо, написано от човек с такава лоша слава - любопитството в случая е водещо. 39-годишният мъж е представен като главен редактор на книгоиздателската къща "Жар птица", който твърди, че няма контакти с неонацистки партии - нито пък нещо против евреите. Хитлер няма приятели тук, заявява той. "Ню Йорк таймс" отбелязва, че издателството е пуснало на пазара книга от Макиавели и други издания, но и превод на книга, която хвърля сянка на съмнение върху Холокоста.
Всъщност г-н Йорданов иска да изясни едно: че според него Хитлер не е бил по-лош от комунистите, които управляваха Русия и Източна Европа от Втората световна война до 1989 г., убивайки надеждите на много умни млади хора - като самия него. Може да напишете, че главният редактор на издателството е казал, че Адолф Хитлер не навредил на българския народ, за разлика от правителствата, които държат властта от 1945 г. насам, заявява той. Сред фактите за тази личност "Ню Йорк таймс" изрежда, че Йорданов е превел книга за кинорежисьора Елия Казан, че няма нищо против голяма водка по обед, че английският му не е добър, но идиоматичен, по начин, който издава, че е учен предимно от забранени западни книги и музика през 70-те. Той припомня пред пратеника на вестника, че в социалистическите години са били забранени много неща, дори комиксите и американската музика. "Не можеше да се слушат групи като "Канзас" и "Гранд фънк рейлроуд". Мога да изброя хиляди", казва Йорданов и прави паралел със сухия режим в САЩ и ползата, която е извлякла от това американската страна.
Издателската фирма твърди, че е независима, но д-р Кало, лидерът на еврейската общност, се чуди на глас защо издателят е направил толкова разходи за отпечатването на толкова много плакати, рекламиращи едва няколкохиляден тираж. Той бърза да каже, че всяка организирана антисемитска кампания в България би представлявала отклонение, тъй като в страната има много етнически групи (и турците са били доста по-често в ролята на изкупителни жертви). Макар че България е била съюзник на Германия във Втората световна война, никой от 54 000-те български евреи не е умрял в концентрационните лагери. Те всъщност са били предпазени от тази участ от сънародниците си българи. Сред въпросите, които обаче задава еврейският лидер пред "Ню Йорк таймс", е и вероятността от зараждане на десен екстремизъм. Дали хората, които са отпечатали плакатите, продават книги или идеите на Хитлер?, пита се д-р Кало и заключава: "Те искат да направят нещо непозволено. Сега печатат плакати. Но аз не познавам идеологията им. Затова се опасявам", казва той пред американския вестник. Той и експрезидентът Желю Желев ("дисидент, написал книга за фашизма") изразяват мнение, че влошената икономическа ситуация в страната, която е сред най-зле развиващите се в бившия комунистически блок, също играе роля за това.
Това е по-скоро търговски, отколкото политически феномен, казва пред "Ню Йорк таймс" д-р Желев, според когото мнозина българи са недоволни. "Те се борят с безработицата, бедността, икономическите трудности, които са характерните черти за българския преход от комунизма към демокрацията. А тази комерсиална кампания експлоатира това неудовлетворение", коментира той.
Сред цитираните във вестника е и политическия анализатор Красен Станчев, който открива в това не нарастваща омраза към евреите, а по-скоро чувството, че чужденците, пришълците са виновни за продължаващите проблеми на страната. Според него това мислене е сходно с отлелязаното от Хитлер в "Mein Kampf" - че германците не носят вина за трудностите, които страната им изпитва след Първата световна война. С мнение в статията е цитиран и 60-годишният университетски професор Стефан Шумков, според когото това било протест на младите, които по този начин искали да заявят, че не им пука какво мислят за Хитлер по-възрастните хора. На основния книжен пазар в София книгата може да се купи за около 12 долара, сравнително висока цена за българските стандарти, заключава "Ню Йорк таймс".
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!