Г рупа 150 млади демонстранти преминават през замръзналите улици на София през миналия уикенд, като настройват любителите на природата срещу онези, чието икономическо бъдеще зависи от изразходването на българското природно богатство, пише "Интернешънъл Хералд Трибюн".
Протестиращите изразяват недоволството си със средствата на карнавала: Много са облекли пижами, други бият барабани, дрънкат със звънци или удрят празни тенджери.
Един от участниците Александър Алексиев на 26 години си е сложил маска на смъртта с черна качулка: "подсъзнанието на черноморския инвеститор", обяснява той.
Спорът е за "Натура 2000" - екологична мрежа от защитени места и основа на европейското законодателство за опазване на природата и биологичното разнообразие. Както всички нови страни в ЕС след 1992 г., когато това законодателство беше прието, България трябваше да представи своя списък от защитени територии, когато влезе в ЕС на 1 януари 2007 г.
Накрая, когато беше приет от правителството на 15 февруари, този списък не зарадва никого. Еколозите искат в него да бъдат включени повече територии. Инвеститорите и собствениците са борят за изваждането на земите им от него, като се оплакват, че плановете за компенсации са далеч от истинската стойност на земята им.
"Натура 2000" "предизвика големи обществени емоции, въпроси, дискусии и без съмнение, е много важна", каза премиерът Сергей Станишев на пресконференция в деня, когато България одобри списъка.
Като посочи важността на опазването на богатото биологично разнообразие на България за бъдещите поколения, Станишев каза също, че е "важно да се гарантират условията за стабилно и бързо икономическо развитие на страната и нейните региони и да се защитят правата на инвеститорите".
Създадената през 1992 г. директива "Habitats", която включва в себе си директивата за дивите птици от 1979 г. и е наречена на името на годината, когато се очакваше да влезе в сила "Натура 2000", е основното законодателство, което защитава природната среда и биологичното разнообразие в ЕС.
Брюксел се отнася сериозно към "Натура 2000". Страна, която закъснее да представи своя списък, може да бъде санкционирана. Около 40% от процедурите за нарушаване на закона за опазване на природата в ЕС произтичат именно от тази програма.
От десетте страни, присъединили се през 2004 г. към ЕС, Полша и Словакия предизвикаха най-голяма загриженост в Европейската комисия, тъй като не представиха достатъчно територии, докато другите закъсняха със списъците си.
Българското правителство проведе консултации с екологични групи и местни власти, за да изготви списъка. То твърди, че е закъсняло, защото е било трудно да се постигне консенсус.
Когато е бил окончателно готов, списъкът е съдържал около 20% от територията на страната, което е над средното за ЕС равнище от 14-15%. Но противоречието се задълбочи, когато 32 територии бяха премахнати неочаквано от българския списък.
Тези места, които са около 4% от територията на България, са край Черно море и в планинските ски курорти - най-привлекателните места за бързо развиващия се туризъм в България и са сред най-недокоснатите и биологически чувствителни.
Това взето в последния момент решение предизвика остро недоволство сред еколозите и разпали тяхното чувство за несправедливост. Те заявиха, че правителството се е консултирало с тях, само за да се оправдае пред Брюксел, че го е направило.
Твърдят, че мощни икономически интереси в туризма и строителството са оказали натиск върху правителството да премахне районите от списъка.
"Изведнъж видяха, че вземането на решенията е на европейско равнище, където нашата мафия не може да подкупва хората", казва Андрей Ковачев от Балканското общество за дивата природа.
"Балкани" е една от многото организации, поканени от правителството да подготви списъка, който отговаря на критериите на "Натура 2000".
Първоначално, в списъка са били включени 40% от териториите в страната, което е два пъти повече от сегашния списък.
Българският министър на регионалното развитие Асен Гагаузов каза пред българска телевизия, че е "99% сигурно", че те ще бъдат включени отново през октомври, когато се договори окончателно списъкът.
Въпреки това, еколозите са бесни, че бизнесът и политиците изглежда не са в състояние да видят икономическата полза от опазването на природата. Те биха предпочели екологичен туризъм и алтернативно развитие, вместо масираното строителство, което задоволява масовия туризъм.
"Хората не ценят природата, защото тя винаги е била тук", казва Надежда Максимова, която беше на улицата, за да протестира за "Натура 2000". "Те не осъзнават, че тя изчезва", допълва тя.
България е най-бедната и икономически най-неразвитата страна в ЕС с месечни заплати от 182 евро. Брутният вътрешен продукт, измерен в долари, е бил 3 328 долара на глава от населението през 2005 г., в сравнение със средния за ЕС от 29 207 долара.
Ниското ниво на икономическо развитие означава също, че България има една от най-недокоснатите природи в Европа. Извън големите градове много от предприятията, замърсители от времето на комунизма, са затворени.
Голяма част от населението се издържа от селско стопанство. Екологичното фермерство не е популярно, но синтетичните торове и пестициди също не са на мода, защото дребните фермери нямат пари за тях.
България има най-голямото разнообразие на видове птици в Европа. По отношение на флората и фауната страната е трета по богатство в ЕС, ако се вземе предвид размера й, според Европейската агенция по екология.
Наред с гнева на еколозите, срещу правителството се изсипа и недоволството на земевладелците, които се страхуват, че земята им ще бъде конфискувана. В това традиционно аграрно общество, собствеността върху земята е нещо много важно.
Докато политиката се възприема като далечна и не толкова важна, опитите на държавата да контролира използването на земята, винаги са били посрещани с враждебност. За да се намали икономическият ефект, "Натура 2000" предвижда серия компенсации, които варират от 50 до 200 евро за хектар.
Зам.-министър на околната среда и водите съобщи, че програмата за компенсации ще струва 109 млн. евро между 2007 и 2013 г., като 85% от тях ще бъдат платени от ЕС.
Но насилствената колективизация на селското стопанство е една от най-насилническите глави в историята на българския комунизъм и това не е забравено.
Последно проучване на общественото мнение на агенция AFIS показва, че 48% от българите са съгласни, че правата за опазване на природата са по-важни от правото на собственост, докато 18% не приемат това.
"Винаги е така", казва Апостол Тодоров, който има земя край Иракли - един от крайбрежните райони, чието включване в "Натура 2000" предизвиква все още дебати.
"Казват ни колко хубаво ще бъде в кооператива, който ни готвят. Ще ви дадем 200 евро за хектар. Ако щеш, вземай", допълва той.
Правителството от своя страна е недоволно, че от него искат повече, отколкото от другите страни-членки на ЕС. "След като на Германия й трябваха 15 години, за да определи териториите за "Натура 2000", излиза, че ние сме много по-добри, щом трябва да решим всичко и веднага", казва министър Гагаузов.
Българите вече свикнаха с повишаването на напрежението, предизвикано от въвеждането на "Натура 2000". Проблемът изпълваше улиците с еколози или собственици на земя и граждани от регионите, включени в проекта, уплашени за цената на земята си и за икономическото си бъдеще.
Те блокират главни пътища. Гневни искания пълнят новините на телевизиите и страниците на вестниците. Премиерът Станишев заяви, че процентът на територията, включена в програмата е бил обсъждан от политическия съвет на управляващата коалиция.
Но, докато декларациите за важността на икономическите и политически фактори трябва да убедят българското общество, те влизат в противоречие на духа на "Натура 2000".
Териториите трябва да се определят не въз основа на икономически съображения, а само на "научни критерии", обяснява Барбара Хелферих - говорителка на европейския комисар по околната среда Ставрос Димас.
На втория етап, трябва да се вземат предвид икономическите интереси и тяхното съчетаване с природата. Икономическото развитие на обекти в "Натура 2000" е позволено и пристанището в Ротердам е типичен пример за това.
Хелферих заяви, че не желае да коментира списъка преди да го е видяла. Единственото нещо, за което са съгласни всички страни е пропускът на правителството да информира обществеността за големите промени, които предстоят.
В опит да навакса пропуснатото, министерството на околната среда и водите организира конференция в София на 5 февруари. В ожесточен спор с аудиторията министър Джевдет Чакъров обясни, че няма да се конфискува земя и тези райони, които се включат в "Натура 2000" могат все още да се използват за различни икономически дейности.
Група земевладелци, дошли от Иракли, което е на 500 км от София, бяха потресени от чутото. "Това е нарушение на конституцията и на правото ни на частна собственост", казва Донка Китанова, чието семейство има 10 хектара земя около Иракли.
Китанова казва, че два хектара от скъпоструващия плаж вече са подготвени за строителство. Според нея пазарната стойност само на двата хектара е 3 млн. евро. Според плана за компенсации тя ще получава 2 хиляди евро на година за всичките си земи.
Правителството знае, че неговите мерки идват твърде късно и, че ще настроят враждебно големи слоеве от обществото, независимо какво прави. Но, в същото време, то знае, че времето е дошло и не може да избягва вземането на решения със сериозни последици, пише още "Интернешънъл Хералд Трибюн".
