Белгийският крал нареди на премиера Ив Льотерм да остане на власт

Б елгийският крал Албер II отказа да приеме оставката на премиера Ив Льотерм и поиска от трима водещи политици да намерят изход от политическата криза в страната, предаде Ройтерс.

Льотерм подаде оставката на цялото си правителство в понеделник след по-малко от три месеца на власт, като вкара страната в нова криза и отново разпали спекулациите, че кралството може да се разпадне, припомня агенцията.

Премиерът уведоми краля, че иска да се оттегли, тъй като не е успял да убеди партиите да приемат плана му за конституционни реформи и за предоставяне на по-големи правомощия на районите.

От кралския дворец съобщиха, че монархът е помолил двама водещи френскоезични политици и лидерът на малката немска общност в Белгия да намерят начин за улесняване на диалога за реформите.

Тримата са приели поръчението и ще докладват пред монарха в края на месеца.

Кралят е поискал от правителството да насърчи шансовете за успех на тази мисия, гласи съобщението на президентския дворец.

Прозорците на офисите на Националната ботаническа градина в последните години са пукнати, вратите - счупени, а две от оранжериите се срутиха. Причината за разрухата е, че градините се намират в холандскоезичната част на Белгия, а френскоезичните законодатели не одобряват отпускането на средства за ремонт.

Това е само един от многото белези, че вечната езикова бомба със закъснител в Белгия отново приближава критичната си маса.

Тя хвърли страната в контитуционална криза, която кара някои да се питат дали Белгия може - и дали е нужно - да оцелее в сегашната си форма на наситен с взаимна непоносимост пъзел, коментира "Асошиейтед прес".

Властите във фламандските градове Завентем и Вилворде предоставят общински жилища само на фламандци, близкият Оверейзе насърчава гражданите да не пазаруват от магазини, които предлагат стоката си на други езици освен холандски, а кметът разпрати писма до жителите с настояване да премахнат табелите на английски или френски. Общинският съвет в Лидъкерке си навлече сериозни критики, като предложи на общинските площадки да могат да играя само фламандски деца.

И всичко това едва на 20 минути път с кола от Брюксел - дома на Европейския съюз с великите му планове за паневропейско добросъседство.

Поредният важен тест бе с дата 15 юли - крайният срок, даден от премиера Ив Льотерм на партиите да се споразумеят за нов баланс на силите между шестте и половина милиона белгийски фламандци и четири милиона франкофони.

Крехкото коалиционно правителство на Льотерм, съставено от седем партии, положи клетва едва през март, девет месеца след изборите, засилили партийните искания за по-голямо самоуправление на холандскоезична Фландрия.

Няма ли пробив, правителството пада.

Аз наистина не виждам изход, казва кметът на Линкъбек Дамиен Тиери. "То е като провален брак. Щом единият наистина не иска да живее повече с другия, няма смисъл да се продължава. Ако искат да се разделят - да го направят".

Тиери твърди, че отношенията са сърдечни в Линкъбек - фламандско предградие на Брюксел, 80% от жителите на което говорят френски.

Идиличната картина на централния площад в топла лятна вечер, където хората похапват, пийват бира и прелистват книги в книжарницата, изглежда потвърждават думите му.

Кметът обаче е разтревожен, тъй като фламандските националисти планират демонстрация в града му през септември.

Не ми се ще да нося отговорност пред нашата община за ожесточената схватка между представители на двата лагера, казва той.

През 60-те години Белгия бе разделена на езикови области, като само Брюксел остана официално двуезичен - франкофонският Линкъбек и пет други фламандски селища в покрайнините на столицата получиха специални права да ползват френски език в своите общински съвети.

Оттогава тези градчета са "квартали спални" на работещите в Брюксел франкофони, а фламандските власти се съпротивляват, настоявайки официален език на градските управи да е единствено холандският.

Кметовете на Линкъбек и още две френскоезични общини отказаха да се подчинят. Фламандските власти блокираха назначаването им, макар да бяха законно избрани, оставяйки общинските съвети в неустановено положение.

"Фламандците заявяват, че сме на тяхна територия и нямаме думата. Фламандските политици стават все по-нетолерантни", оплаква се Тиери.

В същността си конфликтът е икономически. Фландрия е по-богата от френскоезична Валония и вижда как данъците й отиват за субсидиране на район в икономически упадък, с 15-процентна безработица - три пъти по-висока, отколкото във Фландрия.

Същевременно фламандците смятат, че френскоезичните ежедневни пътници от Брюксел рушат културното им наследство. Франкофоните пък твърдят, че на Фландрия са прехвърлени достатъчно правомощия и обвиняват фламандците, че се опитват да се отърват от Валония.

Загрижен, че имиджът на Фландрия в чужбина страда от нейните отявлени антифренски настроения, фламандският външен министър Херт Буржоа покани наскоро чужди журналисти на вечеря в замък край Брюксел, за да го изслушат.

Политиката ни е много умерена, изтъкна той, но не скри надеждата си за "развод". Белгийската система не работи, смята Буржоа.

Лошото състояние на ботаническата градина е показателен пример. Проблемите й датират от 2000 г., когато федералното правителство я прехвърли на фламандското, предизвиквайки отрицателните реакции на френските законотворци, казва нейният директор Ян Рамело.

"Проблемът е психологически. Това е политиката в Белгия", допълва той.