Станчева, Папакочев и Велев финалисти за шеф на БНР

Н�з закрито заседание Съветът за електронни медии (СЕМ) определи тримата финалисти в конкурса за генерален директор на БНР. Поля Станчева и Георги Папакочев са с равен брой гласове - по осем, а Александър Велев е получил подкрепата на петима.

За Валери Тодоров са гласували четирима от надзорниците, а Георги Василски и Ясен Инджев имат по един глас.

С таен публичен вот след заключителното събеседване утре по обед СЕМ ще определи следващия генерален директор на БНР. За фаворит се сочи настоящата шефка Поля Станчева, която омиротвори обстановката след бурните протести срещу предишния избран на поста в началото на 2001 г. - поета Иван Бориславов. Велев също е заемал директорското място през периода 1998-2001 г., а Папакочев е бивш кадър на БНР, който през последните години работеше в радио "Свободна Европа".

Развитие на предавателната мрежа и максимално покритие на страната е приоритет в концепцията на Поля Станчева, информира "Дарик радио" (Darik.net). Според нея БНР трябва да покрива повече малки и големи градове, както и пътните артерии. В момента програма "Хоризонт" обхваща 64% от територията на България, а "Христо Ботев" - 46%.

Станчева представи проект за цифрово наземно радиоразпръскване, което според нея е стъпка в създаването на софтуерно радио. Тя съобщи, че предстои пускане на нови предаватели в Кюстендил, Гоце Делчев, Русе, Бургас и Шумен, както и качването на "Радио България" на сателит, което ще позволи програмата да стига до Европа и Северна Америка.

По думите на Станчева "Радио България" е най-скъпата инвестиция на БНР, за която всяка година на БТК се плащат по 7 млн. лева. В концепцията й се предвижда въвеждане на воден знак за защита на авторските права на аудиопродукцията и цифровия аудиоархив на Златния фонд на БНР.

Рекламно-продуцентска къща да се занимава с рекламната, продуцентска и импресарска дейност в БНР, предлага още радиошефката. В платформата си тя залага още на засилено присъствие на българска музика и увеличаването на собствената издателска дейност. Предвидено е и откриване на нова регионална станция във Видин, както и въвеждане на длъжността "програмен директор на БНР".

БНР да се превърне в българското Би Би Си, предлага от своя страна Георги Папакочев. Той предвижда въвеждането на мултимедийни форми в радиоразпръскването и създаването на радиоакадемия, която според него ще се стане "резервоар за качествени млади хора".

В концепцията си Папакочев посочва технологично преоборудване на БНР. Не може от сградата на радиото да се чува тракане на пишещи машини, смята той.

В "Хоризонт" според него е необходима подготовка за подобряване на програмната координация, персонализиране на блоковите програми и повишаване квалификацията на кадрите. Eвропейската тематика трябвало да бъде пречупена през българското, както и да се акцентира върху сериозни български композитори и изпълнители.

Папакочев сравни програма "Христо Ботев" с Пепеляшка. По думите му програмата трябва да се превърне в национален културен и образователен лидер, в основен медиатор на европейската и световна култура, но и да представя българската култура в световното пространство, информира още "Дарик радио".

Четенето на романи в различни предавания на радиото е световна тенденция, която у нас се подценява, добави Папакочев. В конкурса той участва с четири препоръки, една от които е във формата на благодарствено писмо, подписано от Вацлав Хавел.

Създаване на профилиран 24-часов младежки канал предлага пък Александър Велев. Там щели да работят само млади хора, които ще са бъдещите топжурналисти. Във въпросния канал можели да намерят място и образователни предавания, които по принцип били насочени предимно към младежите.

Между 15 и 25% свиване на персонала е предвидено в 3-годишната концепция на Велев. Той предлага критерии за оценка на труда и система за развитие на кадрите.

В "Хоризонт" Велев предвижда създаването на специализиран новинарски блок всеки ден от 18 до 19 ч., който да е след обзора "Нещо повече". Към предаването "Неделя 150" да се създаде екип, който да се занимава само с разследваща журналистика, иска още той.

Според бившия шеф на БНР програма "Христо Ботев" трябва да реализира външни продукции с творческите фондове на композиторите, писателите, артистите, художниците, филмовите дейци, художниците и други съюзи.

Велев предлага създаване на нова регионална радиостанция във Видин, както и цялостно проектиране и осъществяване на цифровизация на радиопроизводството и звукозаписната дейност. Финансирането на БНР според него трябва да става чрез такси от държавния бюджет, но и чрез увеличаване на рекламните приходи и звукозаписната дейност. Велев предлага създаване на импресарско звено за музикални състави и продуциране на филмова музика.