О т 2002 г. насам три милиона румънци са напуснали родината си, за да работят в чужбина. Логично те са привлечени от по-високите заплати. Последствията за самата Румъния са недостиг на работна ръка, най-вече в сектори като текстилния и строителния, но също и в здравеопазването.
Много работни места в тази сфера остават вакантни. Подобно е положението в страни като Франция, Германия и Великобритания, където не достигат лекари и медицински сестри.
Властите в тези държави обявиха, че румънските кандидатури ще бъдат приети, макар и с известни резерви. Вече има хиляда молби. От друга страна, румънският колеж по медицина е получил стотина молби за издаване на сертификат, позволяващ на специалистите да практикуват професията си на Запад.
Лекар специалист в Румъния печели средно по 400 евро на месец. Затова не е чудно, че такъв специалист ще предпочете да работи
в друга страна, където заплата му ще е 10, дори 15 пъти повече
Румънското здравно министерство изглежда е разбрало посланието и обяви увеличение с 22% на лекарските заплати. Но това едва ли ще е достатъчно, за да се избегне кризата в системата, която в момента се крепи на млади и неопитни медици или вече пенсионирани такива.
В Унгария, обратно на Румъния, Полша или България, миграционният поток все още не е със застрашителни размери. Желанието да се замине на Запад не е силно, макар че проблемите в здравния сектор по-скоро прогонват специалистите.
Д-р Андре Сабо има луксозен кабинет в центъра на Будапеща. Там той практикува телерадиология. Системата е следната - той получава по интернет мамографии, направени във Великобритания, прави диагностика, а после ги връща обратно.
Оказва се, че списъкът за този вид изследвания е доста дълъг. Не за първи път д-р Сабо работи за чужда страна. Миналата година е бил в Ирландия за осем месеца.
Сабо окачествява условията за работа в Унгария като много лоши.
"Не можех да работя като лекар, така както исках. Тук оборудването е от лошо качество, липсват основни неща, като например хартия или гел за ехографиите, а тези материали изобщо не са скъпи", разказва д-р Сабо.
Затова унгарският лекар отива да работи за ирландската здравна система, от която получава десет пъти повече, отколкото в родината си. Все пак д-р Сабо се връща в Будапеща, защото там са съпругата и двете му деца.
Категоричен е, че ако отново замине, този път ще е заедно с тях и за по-дълго време.
Според данни на унгарското здравно министерство няколкостотин унгарски лекари напускат страната всяка година след приемането й в ЕС през 2004 г. Броят им не е много, но вече буди притеснения.
В Унгария има и парадокси
Например един лекар може да получава същата заплата като своята секретарка.
Някои медицински сестри пък предпочитат да станат касиерки, вместо да упражняват толкова напрегната си и отговорна професия.
В България никой не знае точно колко дипломирани лекари, стоматолози и среден медицински персонал напускат страната и отиват да работят в чужбина.
Знае се, че критично намаля броят на работещите медицински сестри. На един лекар се пада една медицинска сестра, докато в повечето европейски страни това съотношение е 1 към 5.
Тези, които владеят западен език, на практика и сега работят в чужбина. Основните причини за трудовата миграция на медицинските сестри и на лекарите са заплащането и условията на труд. Не на последно място са съкращенията.
Не е тайна, че има и пренебрежително отношение към това съсловие. Лекарите и сестрите, които са намерили своята възможност за работа извън страната, знаят, че има високи изисквания.
Налага се да докажат квалификация, да имат добри езикови познания
В страните от ЕС се прави разлика между академично и професионално признаване. Академичното е признаване на дипломата, а професионалното - на правото да се упражнява професията.
Често нашите медицински кадри срещат трудности и заради различните трудови споразумения в отделните европейски страни. Не е за подценяване и наличието на силна конкуренция, която изпитват от страна на медицинските специалисти от новите страни членки на ЕС, главно от Полша.
Опитът го потвърждава. Александър и Наталия са млади дипломирани общопрактикуващи лекари, които са кандидатствали за работа в болница във финландския град Тампере.
След изтичането на една година, договорът им не е подновен, защото са предпочели медицински специалисти от Полша. След Финландия двамата млади лекари са кандидатствали за Великобритания.
В момента Александър и Наталия работят в една английска болница като помощен медицински персонал. За българските лекари възможностите за трудова изява в Англия се свеждат до
старши болногледачи или среден медицински персонал
Двамата дипломирани у нас медици ще работят пет години, а след това трябва да положат изпит, за да могат да практикуват като лекари.
Иначе българския медицински персонал е предпочитан на Острова. Около 4000 български медицински сестри работят в английските клиники. На тези, които имат отличен или много добър английски, предлагат заплата от 11 500 до 15 000 лири годишно.
Български медицински сестри подписват едногодишни договори за 1150 евро в италиански клиники. Българските медицински сестри са търсени и в Германия.
Наемането им е облекчено от действащата междуправителствена спогодба. Германия изпитва недостиг на квалифициран медицински персонал в източните германски провинции.
Във федералната провинция Тюрингия вече работят много медицински сестри и лекари от България и Полша. Те работят при същите заплати и същите условия, както немските си колеги. Дори им признават дипломите без приравнителни изпити.
