А ко за вас Made in China все още е синоним на евтина и нискокачествена имитация, скоро може да ви се наложи да осъвремените представите си.
Точно както доскоро БРИК-овете (Бразилия, Русия, Индия и Китай) и останалите нововъзникващи пазари бяха подминавани снизходително от инвеститорите и икономическите анализатори като трети свят, така и сега е обичайно да се подценяват водещите компании от тези страни.
Според традиционните представи фирмите от тези държави са нискоразходни и нискотехнологични производители на евтина електроника, некачествени дрехи или суровини.
Оказва се обаче, че в третия свят има множество първокласни компании в редица сектори от стоманодобива и производството на автомобили, през бирата до фармацевтиката и високите технологии, които са на път не само да догонят, но и да изпреварят утвърдените западни бизнес икони.
Сините чипове на XXI век
"В директорските офиси на Ню Йорк и Токио бизнес лидерите се уповават на представата, че техните модели, технологии и търговски марки са суперавангардни. Във все по-голяма степен това просто не е истина", констатира Антоан ван Агтмел, известен като автор на понятието нововъзникващи пазари, в последния брой на сп. Foreign Policy.
В своята книга "Столетието на нововъзникващите пазари: как една нова порода компании от световна класа превзема света" Ван Агтмел посочва 25 компании, "иновативни звезди" от по-малко развитите страни, които "заплашват да доминират глобалния пазар и да надхитрят своите западни конкуренти". Тези компании са сините чипове на XXI век.
Някои от новите глобални гиганти, като руския газов монополист "Газпром" (който изпревари Microsoft по пазарна капитализация) и контролираната от индийския милиардер Лакшми Митал Mittal Steel, отсъстват от списъка (вижте таблицата на www.capital.bg).
Всъщност Русия е единствената държава от БРИК квартета, която няма свой представител в топ 25 на нововъзникващите корпоративни шампиони.
Причината е, че Агтмел не счита руските мегакорпорации (които са основно от добивния сектор) и Mittal Steel за световни лидери. Компаниите, които попадат в тази категория, според него се отличават със "способността да предприемат амбициозни и премерени рискове, мания по качеството, огромна гъвкавост и готовност да отправят предизвикателство към традиционното мислене и установените бизнес модели".
Такава например е тайванската TSMC, чийто създател решава да направи самостоятелен завод за производство на силициеви чипове - нечуван дотогава подход предвид традицията фирмите за електроника да си правят собствени чипове.
Гордън Мур, един от основателите на Intel, снизходително отхвърля това като "безполезна идея", но се оказва, че греши - днес TSMC е компания, оценявана на 52.1 млрд. долара.
В списъка на новите корпоративни тигри присъстват и малко познати имена, зад които се крият големи компании. Малцина западни бизнесмени или потребители са чували например за Yue Yuen, която е част от тайванския концерн Pou Chen. Но ако си купите маратонки Nike от Лондон, Ню Йорк или София, има голям шанс те да са направени от Yue Yuen.
От близо десетилетие тайванската фирма е основен доставчик на спортни обувки за Nike, Reebok, Adidas и други водещи марки.
От локалните към глобалните пазари
Днес повече от 25 компании от развиващите се страни вече са пазарни лидери в своите сектори, като при това съвсем не са ограничени само в тясното поле на нискотехнологичните производства. Все повече от тези фирми се превръщат от имитатори в новатори и често изобретенията в потребителската електроника и безжичните технологии например се движат от Изток на Запад вместо обратното.
Марк Мобиъс, президент на Templeton Emerging Markets Fund, прогнозира, че след 20 години в класацията на 500-те най-големи компании в света на сп. Fortune ще има между 300 и 400 компании от нововъзникващите пазари в сравнение с настоящите 58.
В похода си към глобална доминация фирмите от нововъзникващите пазари предприемат различни стратегии. Южнокорейският електронен гигант Samsung например изгради своя бранд, започвайки от нулата, докато китайската Lenovo плати 1.5 млрд. долара за компютърния бизнес на IBM отчасти за да придобие контрол върху марката ThinkPad.
В превръщането им от локални в мултинационални компании обаче има и общи черти. Изследване на консултантската компания McKinsey констатира, че фирмите, постигнали международен успех, първо са успели в собствените си страни и придобитите в домашни условия способности и закалка им осигуряват добър трамплин.
Оказва се, че вместо да затруднят експанзията им в чужбина, сложните условия в собствените им пазари им помагат да развият качества, подпомагащи налагането им в световен мащаб.
Така например водещата индийска фармацевтична компания Ranbaxy израства под специалния режим на правителството в Делхи, насърчаващ местните фирми от сектора да произвеждат защитени от патенти лекарства на достъпни цени за населението в страната.
В резултат Ranbaxy се научава бързо да прави лекарства с оптимално близки до оригинала качества и използвайки този опит, днес е водещ производител на генерични медикаменти на европейския и американския пазар и близо 80% от печалбите й се формират извън Индия.
Китайският производител на бяла техника Haier също използва придобитите на вътрешния пазар способности за атаката си в глобален мащаб. Многообразието на географски и културни особености в Китай научава Haier да адаптира бързо производството си към различните изисквания на клиентите.
Тази гъвкавост и иновативност помага на китайската компания да навлезе на пазарите в САЩ и Европа и днес тя е четвъртият по големина производител на бяла техника в света.
Нарастващата мощ на нововъзникващите мегакорпорации събужда и апетита им за сливания и придобивания. Понякога обаче амбициите на новите корпоративни шампиони се натъква на враждебност и съпротива, както в случая с неуспешния опит на китайската държавна компания CNOOC да закупи американския си конкурент Unocal преди две години за 16 млрд. долара.
Офертата бе посрещната с буря от протести на американски политици, загрижени за националната сигурност.
"Приблизително на всеки 10 години се появява ново плашило, което всява ужас в компаниите от развитите страни", казва Дон Съл, професор по мениджмънт от London Business School, пред в. Sunday Times.
"През 80-те това беше Япония, която щеше да завладее света. През 90-те беше заплахата от дотком бума. Сега са компаниите от нововъзникващите пазари." Този път обаче те може да успеят.
Докато щурмът на Япония към световните пазари беше проектиран и направляван от търговското министерство и се целеше само в ограничен брой индустрии, тигрите от нововъзникващите пазари се състезават в множество сектори.
"Основното е, че те стават по-големи, по-самоуверени и по-добри и ще изядат обяда на утвърдените компании", казва Съл. Джим О'Нийл от инвестиционната банка Goldman Sachs е малко по-сдържан: "Глобалните корпорации, които са достатъчно непредубедени и динамични, ще успеят да се изправят срещу новите си конкуренти, да оцелеят и да преуспеят.
Тези, които не успеят да осъществят експанзия на нововъзникващите пазари, са заплашени да се превърнат в динозаври. При всички положения ще бъде вълнуващо да се наблюдава."
