Н амесата на държавата в интерпретирането на историческите факти води до сериозни изкривявания, особено когато става дума за учебниците по история.
В сръбските учебници за основното и средното училище например информация за Холокоста въобще липсва.
Елена Попович преподава на 9-ти клас в едно от белградските училища и изразява възмущението си от тези "бели петна". В същото време трябва да се има предвид, че преживяваното от евреите в Сърбия е идентично със съдбата им в Третия райх.
"Не мога да разбера това и нямам никакво обяснение. Става дума за огромна дупка. Това обаче не означава, че аз не говоря за това в час. Разговарям по тази тема с учениците, а и те имат други източници на информация", обяснява учителката.
Другият момент от историята, чиято интерпретация е променена в учебниците, е съпротивата срещу германската окупация по време на Втората световна война.
В предишното издание на учебника по история се е говорело единствено за комунистическата съпротива на партизаните на Тито.
В новия учебник обаче вниманието е съсредоточено почти изцяло върху роялистката съпротива на четниците.
Вместо да балансира интерпретацията, новото издание превръща в герои четниците, които всъщност много скоро започват да сътрудничат с нацистите.
Дубравка Стоянович, университетски преподавател, казва, че напълно изтрити са военните престъпления на четниците, изтрит е колаборационизмът, изтрити са дори и концентрационните лагери в Белград - просто ги няма в учебниците.
А в действителност 96% от евреите в Белград са избити в двата концлагера.
Изправени пред тези алогични реформи в образователната програма, сръбските учители са принудени да проявяват изобретателност, за да представят по-обективно фактите.
Стоянович носи на учениците и стария учебник и предлага те да четат една страница от него и една страница от новия.
"Предимството днес е, че мога спокойно да им кажа, че е имало две съпротивителни движения.
По мое време имаше само един учебник, а днес учениците могат да си гледат учебника, да слушат какво им казвам аз, да ровят в интернет, да гледат телевизия...
Имат различни източници, от които могат да научат истината", допълва Стоянович.
Първите сериозни промени в интерпретацията на историческите факти датират от времето на Милошевич - в началото на 90-те години, и много от сегашните преподаватели са изучавали материята по различни програми.
Стоянович си спомня, че когато е била студентка са ги учели, че отношенията между сърбите и хърватите винаги са били едва ли не любовни, че те са били обсебени от идеята да създадат Югославия и че са прекарали 14 века борейки се за това.
Милошевич обаче напълно промени историята, защото искаше да покаже, че войната, която започна в Югославия е продължение на войните от XV-XVI век, че сърбите винаги са имали конфликт с хърватите, че хърватите винаги са клали сърбите и че войната, която се водеше е най-разбираемото и нормално нещо.
Наскоро Дубравка Стоянович и още шейсетина историци от Балканите изготвиха четири колективни произведения, които правят по-реалистичен прочит на историята на региона.
Това своеволие обаче не се е харесало на сръбските власти и университетската преподавателка Стоянович загубва мястото си.
Тя обаче смята да продължи и организира семинари за преподаватели от средното училище.
Преди време фондация "Балкански колежи" сравни учебниците по история на шест балкански страни.
Българските учебници спечелиха по толерантност.
Оказа се, че в нашите учебници няма обидни изрази за чужди държави и че в тях фактите от историята са представени обективно.
Все пак не липсваха и критични коментари, които се отнасят до идеала на Санстефанска България, посочен като възможен източник на конфликти.
Още нещо съществено, за разлика от турските учебници например - българските не акцентират на цивилизационния български принос.
Турските учебници са основани на т.нар. турска историческа теза, според която "турският език е в основата на всички културни езици".
Приносите към световната цивилизация най-много се изтъкват в гръцките учебници.
Уроците за Балканските войни в турските учебници по история обвиняват българи и гърци в мародерства сред турското население.
От години ЮНЕСКО налага идеята за смесени комисии, които да анализират учебното съдържание по история.
Така се прави в много страни от ЕС.
В най-новите издания на нашите учебници представянето на кървавите събития ще бъде сведено до минимум.
Според специалистите от просветното министерство еничарството и кръвопролитията по време на Втората световна война например ще бъдат само отбелязвани, за да не израстват децата с мисъл за насилие.
Промени предвиждат и в Македония. Тамошното просветно министерство готви нов учебник по балканска история.
Уроците, в които България е наречена "окупатор" ще отпаднат.
В момента обаче в учебника за 8-ми клас има урок, озаглавен "Окупацията на Македония от България". В друг урок се твърди, че по време на Втората световна война българите са ограбили македонците.
Готви се и учебник по обща балканска история, който да бъде написан от историци от всички страни в региона, така че да се избегнат етническите стериотипи и насложена с времето омраза.
