С мятаният за идеолог на македонизма Кръстьо Мисирков се оказа чист българин. Сам се определя такъв в личния си дневник, който беше представен в Главното управление на архивите в София вчера.
Дневникът е намерен преди месец в софийски антикварен магазин от историка Цочо Билярски. От Скопие веднага предложили на изследователя много пари, за да им предостави важния документ, но той предпочел да го продаде на български специалисти, за да остане в страната.
По този повод днес във в. "Труд" журналистът от БНТ Костадин Филипов, който беше близо десет години кореспондент в Скопие, пише:
"Интелигентните хора в България и в Македония намериха чудесен начин да отговорят на насилието от 13 януари, когато край Вардара в Скопие група македонци биха с палки и с камъни други македонци, които се чувстват българи.
Последователно, най-напред в Скопие, а след това и в София, бе представен оригиналният екземпляр от дневника на Кръстьо Петков Мисирков, определян като "баща на македонизма".
Дневникът бе открит неотдавна и откупен от историка Цочо Билярски. Представен бе от директорите на държавните архиви на България и на Македония Боряна Бужашка и Зоран Тодоровски, институции с чудесно партньорство през последните години.
Идеята е документът да бъде издаден на български, на македонски и на руски език, на който той е написан.
Във всяка държава, която е заявила своите евроатлантически стремежи, на това би трябвало да бъде погледнато като на достоен цивилизован акт. Но едновременното представяне на дневника на Мисирков в Скопие през миналата седмица предизвика такава буря, каквато въпреки драматичността си инцидентът край паметната плоча на Мара Бунева не успя, май.
Причината е известна и е проста - в дневника си, писан в Одеса през 1913 г., Мисирков дава да се разбере, че се чувства "македонски българин". И какво от това, и хиляди други македонци се чувстват българи, колкото на някои им се иска да не е така.
Но в случая става дума за Кръстьо Мисирков, обявяван за идеолог на македонската идентичност, като законодател и кодификатор на съвременния македонски език, като вдъхновител на самобитната македонска култура, а неговият труд "За македонцките работи", публикуван в София през 1903 г. - за библия на съвременния македонизъм.
Става дума за този македонизъм, който се опитва да утвърди отделността на македонците от българите, да представи езиковата норма, която се ползва в Македония като отделен от българския език, и т. н.
С една дума - да представи съвременните граждани на Република Македония като хора, които нямат нищо общо с истинския си корен. Спорният живот и дело на учителя в Карлово Мисирков бе глорифициран до такава степен, че днес някои го смятат за недосегаема икона на македонската идентичност, чиято монументалност в идеите и позициите не трябва да се поставят под съмнение.
И изведнъж - появява се автентичен исторически документ, в който иконата заговорва с човешки език, потвърждавайки, че се чувства българин. И в Скопие се започна: Как така дневникът се е озовал в ръцете на българите, които, както е известно, са се съюзили с дявола, за да минират македонската идентичност?
Втора реакция: А, това е фалшив дневник, не е този, който вече десетилетия търсят македонски и български историци!
Последваха масови медийни опити да се принизи значението на съдържанието на 380-те страници и да се оправдае тогавашната позиция на Мисирков, че е "македонски българин" с времето и епохата, които, нали знаете...
Да де, знаем и че с характеристиките на времето и епохата отричате и българската принадлежност на организаторите и ръководителите на Илинденското въстание, които се били чувствали така по "конфесионални", а не по национални причини заради Българската екзархия...
Знаем и че дневникът с "българското" признание на иконата е писан десет години след "библията на македонизма", когато, ако не друго, Мисирков е бил по-възрастен и по-зрял.
Като част от истерията бяха и обвиненията срещу директора на Архива на Македония проф. Зоран Тодоровски, който имал дързостта да се включи в антимакедонската кампания, участвайки в презентацията на документа и който имал намерението с парите на данъкоплатците да издава "съмнителни документи от България".
За това колко силно отекна ехото от откритието е съобщението, че екскомунистите от опозиционния Социалдемократически съюз на Македония са поискали оставката на Тодоровски.
Причината е, че изнесъл на бял свят дневника, а близки до него издания вече започнаха да демонизират професора, обвинявайки го в най-черните лични и професионални грехове.
Разбира се, най-остро против обявяването на дневника на Мисирков реагира гуруто на съвременния македонизъм академик Блаже Ристовски. Той самият дължи научната си кариера на Мисирков и на неговите идеи за отделността на македонците от българите, Ристовски с огорчение призна, че в продължение на 4 десетилетия е търсил дневника, който в крайна сметка е попаднал в български ръце.
Ама защо тъкмо сега, сега ли му е времето, ама защо така, защо онака... И като не можа да намери нищо друго, Ристовски се хвана за някакви липсващи страници накрая на дневника, които - нали се сещате - може би крият сакралната истина за македонския характер на Мисирков.
Разбирам съжалението на академика, че няма монопол над историческите документи за своя герой, разбирам опасението му, че е хванат в лъжа, траяла десетилетия, но допускам, че истинското му намерение е било да има дневника и да го... скрие. Или да го промени, да не кажа фалшифицира. По същия начин, по който доста издадени в Скопие книги с научна претенциозност от първата си страница под черта препоръчват: "До края вместо българи и българско разбирайте македонци и македонско." Колко лесно.
Жал ми е и за Мисирков, чиито кости са в българска земя и може би вече се върти в гроба заради нещата, с които в Скопие го натоварват. В същото време си мисля, че след случая "Мара Бунева" нашето Външно правилно се ангажира с нотата до властите в Скопие, но че десет подобни ноти няма да имат този ефект, какъвто документ като този може да предизвика.
Като познавам обаче провинциалния манталитет на братовчедите оттатък границата - все пак живях и работих при тях десет години - ми се струва, че трябва да чакаме нови бухалки. Къде? Не знам. Някъде наблизо, може би...
И така ще я караме: те - с тоягите, ние - с хартията. Да видим кой ще
излезе прав."
