1/3 от храната ни идва от опрашвани от насекомите растения, 80% от които се опрашват от пчелите, по данни на американското министерство на земеделието. За един ден всяка пчела извършва средно 12 полета от кошера до цветните източници на нектар, като през това време опрашва няколко хиляди цвята.
В последните години обаче в целия свят се наблюдава странно явление - пчелите отлитат на "паша", но така и не се връщат и пчелните кошери мистериозно опустяват. Всеки кошер съдържа от 20 000 (през зимата) до 60 000 (през лятото) пчели работнички. Нищо чудно, че пчеларите остават шокирани, когато видят кошерите си почти празни - в тях остават единствено пчелата-майка и ларвите.
През пролетта на 2007 г. пчеларите в САЩ губят 45% от колониите си. Потърпевши има и в Австралия, Канада, Англия, Франция, Германия, Испания, Португалия, Гърция, Италия. Щетите са както икономически, така и продоволствени, защото с намаляването на пчелите намаляват и възможностите за опрашване на растенията и съответно реколтата.
Миналата година английският министър на земеделието Джеф Рукър предупреди, че пчелите са наистина застрашени и ако нищо не се направи за тях, в близките 10 години популациите медоносни пчели могат да изчезнат.
Мистериозното явление се определя като синдром и се нарича Colony Collapse Disorder (разпадане на пчелните колонии - РПЧ). Причините за него все още са само предположения и теории. Ето най-популярните от тях:
Пестицидите
Според Американската федерация на пчеларите синтетичните пестициди на основата на никотин (като имидаклоприд и клотианидин) са една от причините за изчезването на пчелите. Неоникотиноидните пестициди са невротоксини. Влиянието им върху насекомите се изразява в дезориентация и намаляване на имунната защита, което може да доведе до РПЧ.
От десет години насам пчеларите във Франция се борят срещу химическия концерн Bayer CropScience. Според тях един от най-продаваните пестициди на компанията, имидаклоприд, който носи търговското име Gaucho, е довел до измирането на 1/3 от 1,5 млн. пчелни колонии в страната.
През 1999 г., след като хиляди души излизат на протест, френското правителство забранява употребата на Gaucho при посевите от слънчоглед. Франция налага забрана върху още два пестицида заради потенциална опасност за пчелите. Въпреки това през отминалата зима смъртността при пчелите във Франция достига 60%.
През май тази година Германия забрани осем пестицида, след като пчелари от провинция Баден-Вюртемберг се оплакаха, че 2/3 от насекомите им са измрели след третиране на посевите с клотианидин, който се продава от Bayer под търговското име Poncho.
Направените тестове на умрели пчели показват, че при 99% от тях има натрупване на клотианидин. От компанията производител обаче твърдят, че става дума за неправилно третиране на посевите с препарата и че при нормална употреба не би трябвало да има риск за пчелите. Въпреки това пчелари от различни краища на света застават зад твърдението, че неоникотиноидните пестициди са едни от главните виновници за изчезването на пчелите.
Генно-модифицираните култури
Във връзка с тази теория има твърде малко проучвания, но най-известното е това на университета в Йена (Германия), където между 2001 г. и 2004 г. се провежда изследване за установяване на ефекта, който може да има поленът от генно-модифицирана царевица върху пчелите.
В царевицата са внедрени гени от почвената бактерия Bacillus Thuringiensis, която е силно токсична за някои видове насекоми. Според изследването няма доказателства за токсичен ефект от BТ царевицата върху здрави пчелни популации.
По случайност обаче изследваните пчели (и контролната група, и насекомите, хранени с BТ полен) се заразяват с паразити. Тогава се наблюдава значително намаляване на броя на пчелите при тези, които са били хранени с полен от BТ царевица.
Според Ханс-Хайнрих Каац, професор от университета в Хале и ръководител на изследването, BТ токсинът може да е отслабил имунната система на пчелите, а паразитите просто да са ги довършили.
Каац обаче твърди, че е твърде възможно да е станало и обратното. Трябва да се има предвид и това, че концентрацията на BТ токсина, даван на пчелите, е била 10 пъти по-голяма отколкото в нормалния BТ полен.
Паразити и болести
Някои учени твърдят, че РПЧ се дължи на различни болести и вируси, като вароатоза, нозематоза и вирусът IAPV (Israel Acute Paralysis Virus). Често при РПЧ се откриват множество заболявания при пчелите, но засега не е идентифицирано определено заболяване, което да присъства при всички наблюдавани случаи.
Индустриалното земеделие
Честа практика в САЩ, а и във все повече други държави, е отдаването под наем на пчелите с цел опрашване. Пчелните кошери се местят от едно място на друго според цъфтежа на различните култури, като често пътуват хиляди километри, което води до постоянен стрес.
Освен това монокултурите, отличителният белег на съвременното индустриално земеделие, покриват по-голямата част от обработваемите земи. Това осигурява множество предимства за фермерите: насажденията цъфтят по едно и също време, могат да се третират с едни и същи пестициди, намаляват се разходите за труд и може да се оптимизира събирането на реколтата.
За пчелите обаче нещата стоят по съвсем друг начин - поленът от една единствена култура не осигурява балансирана и здравословна хранителна диета и това ги прави по-податливи на болести и отравяне с пестициди.
Въпреки всичко това сега учени, спонсорирани от Борда на производителите на бадеми в Калифорния, където се произвеждат 80% от бадемите в света (производство, което е възможно благодарение на наемането на хиляди пчелни колонии за опрашване), експериментират с изкуствени феромони.
Те подмамват пчелите да си мислят, че в кошера има повече ларви, които се нуждаят от храна. Така насекомите се форсират да опрашват повече бадемови цветчета, за да може да се осигури по-голямо производство.
Замърсяването
Според изследване на университета във Вирджиния ароматните молекули, произвеждани от цветята, се свързват със замърсители от въздуха и вместо уханието да се носи надалеч от вятъра, цветният мирис търпи химическа промяна. Ако допреди 200 години той е можел да се усети от пчелите на разстояние 1000 -1200 м, днес тази дистанция е само 200 - 300 м.
Глобалното затопляне
Климатът се променя - свидетели сме на небивали суши и опустошителни дъждове. В някои части от света температурите стават много по-високи, а в други много по-ниски от нормалните. Пролетта идва по-рано, а цветовете прецъфтяват много по-бързо. Това оказва негативно влияние и върху качествата и хранителната стойност на полена, който събират пчелите.
Мобилните телефони
През 2006 г. в университета в Ландау (Германия) се провежда изследване на ефектите, които радио честотите могат да окажат върху пчелите. Предполага се, че когато към кошера има прикрепена DECT (цифрова безжична телекомуникация) базова станция, електромагнитното поле може да повлияе негативно върху способността на пчелите да намерят обратния път към кошера.
По време на изследването се наблюдава разпадане на половината от колониите, към които има прикрепена DECT станция, но това се случва и при някои от контролните колонии, към които няма прикрепена DECT база.
През април м.г., започвайки със статия в "Индипендънт", в целия свят се разпространява новината, че мобилните телефони са отговорни за мистериозното изчезване на пчелите.
В последствие от университета в Ландау се разграничават от това твърдение и става ясно, че изследването е било неправилно интерпретирано от медиите и няма достатъчно надеждни доказателства, подкрепящи връзката между CCD и употребата на мобилни телефони.
Първата регистрирана мистериозна загуба на пчели е в САЩ преди 150 години. Според пчеларите пчелите са барометър на влиянието на човешката дейност върху природата и както животните се държат странно предусещайки земетресение или ураган, така и празните кошери са може би предвестник на разразяваща се екологична криза.
