Първата ефирна среща Александров-Софиянски в петък вечерта даде възможност на зрителите да се запознаят накратко с биографиите на двамата. Софиянски изброи година по година направеното от влизането му в кметството на "Московска" в края на 1995-а.
Александров от своя страна изброи какво не би правил, ако стане кмет, намеквайки за някои постъпки на съперника си: няма да нарушава единството на Българската православна църква; няма да се кандидатира за президент на Българския футболен съюз, няма да има апетити към Националната здравноосигурителна каса, няма да назначи за шеф на Общинската банка човек без квалификация, макар да е най-добрият му приятел, няма да дава без публичен търг голям брой билбордове на съпругата на този шеф и т.н.
Толкова е несериозно, че няма да го коментирам, бе първата реакция на Софиянски. Той предпочете отново да се съсредоточи върху статистиката и изброи: за пети път съм на кампания, два пъти съм бил на първи и втори тур, през 1995 г. бях също срещу жена и банкер (Ренета Инджова и Венцислав Йосифов). Каквото съм работил - бъркал съм, имал съм успехи, заключи той. Глупост бе да се кандидатирам за Българския футболен съюз, но бе в петък следобед и не в работно време, оправда се Софиянски и обясни желанието си да конкурира Батето с това, че е футболен запалянко.
Никога не съм ходил на политически пазарлъци, припомни от своя страна Александров и констатира по повод атаките на обединената десница: "Аз се оказах най-голямата заплаха за демокрацията в България." Софиянци не знаят и 1/100 от това, което става в тая община, обяви той и призова противника си на истински дебат за състоянието на града "вместо да си чертаем розови планчета".
Винаги ще чертая розови планове за града, в който съм роден и който обичам, прекъсна го Софиянски. Според него един град не се управлява.
Да сменим тази плоча, призова го опонентът му, според когото през това управление столицата е била разграбена. Иван Костов може да ви завиди, заяви той относно клиентелизма в общинската администрация.
Благодаря на всички политически сили, аз принадлежа на дясноцентристкото семейство, каза в заключение по Би Ти Ви Софиянски.
Гласувайте за "нереформирания комунист, Стоян Кюстендилски, за общината Голямата секира", призова на финала Александров.
В следващия дебат броени минути по-късно началната тема бе прозрачността и гражданския контрол върху местната власт. Първи по жребий, Софиянски обясни кои са институциите, които осъществяват такъв контрол (Сметната палата, Държавния финансов контрол, Стопанската полиция) и описа как са били създадени обществени съвети за отделни ресори (например в културата). Той разкри, че дори "малко е назначил" опонента си в идентична структура, обединяваща здравните заведения, които били 51 от общо 97-те общински фирми.
Александров от своя страна определи заседанията на Столичния общински съвет (СОС) като фарс и се запита дали актьорите и певците, деклариращи подкрепа за кмета в тв и радиоклипове, утре няма да се срамуват, като разберат какво е вършено. Той цитира данни от доклад на фондация "Аксес" относно концесиите за сметопочистването в столицата (публикуван същия ден във в. "Дневник").
Софиянски се оказа, че не е чел доклада, на което Александров заяви: "Ако го прочетете, усмивката ви ще изчезне моментално." Той повтори казаното на големия дебат по Би Ти Ви преди първия тур - че фактическият собственик на фирмите по чистотата е един и същ и по този начин софиянци са били вкарани в капан.
Тази община се управлява 12 години от СДС; от 61 общински съветници 39 са от СДС; беше фарс да присъстваш на заседанията на общинския съвет, заяви кандидатът на левицата, който през изтеклите четири години бе съветник от независима листа. При оформилото се дясно мнозинство сега и преизбиране на Софиянски се капсулира досегашният модел и горко й на тази София, предупреди Александров.
Щом на г-н Александров не му харесват това, което е правено досега, ще разкопаем метрото и ще го върнем обратно, парира Софиянски. На обвиненията на опонента си, че е статистик, а не управленец, кметът припомни: "Влязох в общината през 1995 г., когато вие предадохте Министерството на финансите." Александров коригира, като припомни, че е бил финансов министър до октомври 1994 г., но Софиянски продължи да го атакува с въпроса колко е бил доларът по времето на правителството "Беров", като сравняваше курса с времето, когато самият бе служебен премиер (1997 г.).
Трагедията на общината е, че се управлява от политик, който си гледа политическата партия, бе друга от тезите на Александров, който изтъкна, че близо 2/3 от общинската собственост е продадена. Лъвовете са на вратата и чакат за останалото, предупреди той.
Най-много време двамата опоненти отделиха на темата за малката печалба на общинските фирми и особено на сделката за продажбата на БКС "Триадица" с над 100 обекти на пъпа на София при цена 6 млн. лева. По нея е било платено с компенсаторни записи, чиято стойност правела цената на сделката още по-малка - 1,2 млн. лева. Поне 40-50 млн. струваха по пазарни цени, изтъкна Александров. Това е правда за хората, чиито имоти са били отнети, отговори Софиянски, но бе контриран от съперника си, че компенсаторните записи са изкупени и в момента не се държат от собствениците на национализираните някога имоти. И двамата се обединили още тогава около мнението, че по общински сделки не бива да се плаща с компенсаторни записи. Тогавашният финансов министър Радев обаче обещал някаква компенсация, която така и не дошла, стана ясно от обясненията между двамата общинари.
Софиянски и Александров отделиха време и на градския транспорт, като кметът направо заяви: "Който иска по-ниска цена на градския транспорт, да не гласува за мен." Кандидатът на нова левица също не се ангажира с намаляване цената на билетчето, но лансира идеята за вътрешнокомплексен транспорт, който може да направи по-евтино (например 20 стотинки) пътуването в рамките на един жилищен комплекс. Той разкритикува общинската администрация, че се бави с усвояването на заема от Европейската банка за възстановяване и развитие за закупуването на нови автобуси, заради което трябва да се плащат поне 500 000 евро неустойки.
Метрото досега струваше 20 млн. на километър, отсега се ще копае по нов способ и ще струва 40 млн. на километър, обясни Софиянски относно по-големите разходи за продължаването на подземната железница и посочи за пример Лондон, където цената на км била 80 млн.
Двамата кандидат-кметове бяха готови да продължат дебатите и повече от планирания час, но от предизборните им щабове отказали.
