Преди да издъхне, медийният магнат Чарлз Фостър Кейн, определян като "крал на пресата", произнася думата "rosebud" (от англ. - розова пъпка).
Репортерът Томпсън решава да разбере значението й и влиза във връзка с петима души, които са познавали добре Кейн - хора, които са го обичали или са го ненавиждали.
От тях научава, че едва 8-годишен Кейн получава голяма наследство и със съгласието на майка му неговият настойник го отвежда със себе си.
На 25 години Кейн вече разполага с парите си. Купува малък вестник и с помощта на приятеля си Лийланд, го преустройва и покачва тиража.
Първият му брак с Емили Нортън е несполучлив. С успехите и парите идва и изкушението за могъщество. Опитва силата си в политиката и се кандидатира за губернатор.
Обичал е само майка си, своята втора жена Сюзън - бездарна певица, която прекарва времето си в безсмислени занимания, - и себе си.
Накрая се разбира, че "Rosebud" е марката на детската шейна на Кейн - единственото чисто нещо в живота му.
По истинска история?
Мнозина виждат в живота на Кейн опростената биография на действителна личност - издателя Уйлям Рандолф Хърст, основател на списания като "Космополитън" и "Харпърс базар", който по това време вече е на 75.
Той самият отказва да пуска рецензии за филма в своите издания и донякъде допринася за касовия му провал - макар че героят е представен като голяма личност с влияние в американското общество.
Зли езици говорят обаче, че истинската причина за раздразнението на медийния магнат е закачката с думата "rosebud", с която той имал навика да нарича гениталиите на любимата си жена...
Според най-големия източноевропейски историк на киното Йежи Теплиц "Гражданинът Кейн" е преломна творба заради своята драматургична конструкция и изобразителната си форма.
Големият френски режисьор Франсоа Трюфо смята, че всичко съществено в киното след 1940 г. е повлияно от този филм. Критиката признава и революционния принос на оператора Грег Тоуланд.
Лентата се сочи за предшественик на модерното кино и защото представя множеството измерения на истината - подход, използван по-късно и от Акира Куросава в "Рашомон".
