Т рябва ли да се даде право на чужденците, идващи от страни извън ЕС, да гласуват на местни избори? Този въпрос редовно се появява в политическите дебати в Германия.
Защото, ако гражданите на страни членки могат да участват на общинските избори, нито една федерална провинция не е имала досега смелостта да даде това право и на хората извън 27-те.
За първи път подобна идея се появи през 1998, след идването на власт на коалицията от социалдемократи и зелени, тъй като това бе залегнало в предизборната им програма.
Като много други обещания обаче това бе забравено в някое чекмедже.
Днес въпросът отново излезе на дневен ред след изказването на Петра Рот, кмет на Франкфурт, където
в някои райони чужденците са повече от местните хора
В Кьолн положението е аналогично, но кметът Фриц Шрамер отказва за момента да се произнесе по този въпрос.
Асоциацията "Mehr Democratie", което означава "повече демокрация", настоява веднъж за винаги този проблем да бъдем разрешен и да се сложи край на абсурдното, според Даниел Шили, положение.
Шили е председател на организацията и според него в много общини в Северен Рейн-Вестфалия, но и в останалата част на Германия, 20 и повече процента от населението не участват в политическия живот.
"Това отслабва нашата демокрация, защото тези хора са просто зрители и не можем да ги интегрираме пълноценно. Затова смятам, че на чужденците трябва да се даде правото на глас, поне на местно ниво.
Чужденците са третирани като деца, които не могат да взимат сами решения и затова те не поемат никаква отговорност", казва Шили.
За момента обаче няма единна позиция на кметовете по този въпрос, а освен това, за да се позволи на граждани от страни извън ЕС да гласуват в Германия ще трябва да се измени основния закон на страната.
Както Германия, така и Франция не разрешава на граждани извън ЕС да гласуват на местни избори.
Други страни обаче са направили вече тази крачка -
например Швеция, Ирландия и Белгия.
Трябва да се отбележи обаче, че чужденците не се бяха втурнали да гласуват на последните местни избори. Тогава белгийската администрация очакваше 150 хил. избиратели повече от обикновено, тъй като изискванията за гласоподавателите бяха сериозно смекчени.
Достатъчно е вече човек да се запише в избирателните списъци и да докаже пет години местожителство без прекъсване.
Въпреки улеснението обаче чужденците не проявиха желание да гласуват и в крайна сметка не се стигна до сериозни промени в изборните резултати.
Едва 1 от всеки 15 чужди граждани упражниха правото си на глас.
В действителност то е силно ограничено, тъй като чужденците могат да избират единствено общински съветници и не участват нито на парламентарните, нито на европейските избори.
А и сложната избирателна система в Белгия
със сигурност е допринесла за ниската активност на чуждите граждани.
С промените в закона за местните избори чужденците, живеещи у нас, имат вече право да гласуват на този вот. Освен това те могат да се кандидатират за общински съветници.
Всички, които упражняват правото си на глас, трябва да са навършили 18 години.
Всъщност промените в закона за местните избори, засягащи правото на гласуване на чужденци, бяха сред актовете, които българският парламент трябваше да приеме, за да не бъде задействана процедура по налагане на санкции от страна на Европейската комисия.
Преди предстоящото през есента гласуване избирателните списъци ще се съставят от общинските администрации по населените места и вече ще имат две части - една част с имащите право на глас българи, а друга част - с постоянно или продължително пребиваващи граждани на страни членки на ЕС.
У нас за постоянно пребиваване се счита, когато някой е живял поне пет години непрекъснато в страната. Още не е ясно какво ще се разбира под продължително пребиваващ.
За да могат да гласуват, чужденците трябва да направят писмена заявка да бъдат вписани в списъците и да имат удостоверение, че живеят в страната.
Писменото заявление за участие в местните избори се прави 40 дни преди изборния ден. Всички, които ще гласуват у нас, не трябва да са лишени от правото да избират в собствената си държава или в друга страна членка на ЕС, както и да не изтърпяват наказание лишаване от свобода.
Данните от депозираните заявления на чуждите граждани ще бъдат изпращани в Централната избирателна комисия за местните избори на кмета на съответната община и ако при поради някакви причини им се отказва право на вот, трябва да бъдат уведомени до 1 месец преди изборите, за да могат да обжалват.
Подобно на останалите страни членки на ЕС България си
запазва правото на изключение
според европейската директива - избирането на кметове на населени места да бъде запазено за собствени граждани.
Почти всички в ЕС са се възползвали от тази директива, за да не допускат чужденци до кметските постове.
Очаква се, че гласуването на чужденци на българските местни избори не би могло да повлияе вота в една или друга посока, защото броят на живеещите в България не е голям.
