В неотдавнашните спорове с Грузия и Украйна Русия действаше като слон в стъкларски магазин. В резултат Запада затаи дъх пред заплахата от руското възраждане и опасенията от нова студена война.
След като обаче финансовата криза и сривът на цените на суровините разклатиха руската икономика и създадоха напрежение в политическата система, западният свят може по-скоро да започне да притеснява от отслабването на Русия, отколкото от нейната сила.
Икономическият бум увеличава авоарите на една страна, кризата засилва нейната нестабилност. Сегашната криза бързо открои недостатъците в проекта на Владимир Путин: неспособността да създаде безпристрастни държавни институции, елиминираното разделение на властите и слабият обществен договор, зависим от Кремъл, който предоставя икономическо благополучие.
В такива опасни времена е още по-наложително Запада и Русия да създадат нови правила за взаимодействие. Западният свят първо трябва да признае, че е "загубил" Русия и да се опита да разбере защо.
Надеждите от началото на 90-те години, че Москва ще се превърне в надежден прозападен партньор, се изпариха. Социологическите проучвания сочат, че антизападните настроения са дълбоко вкоренени в руското общество, независимо от възрастта, географското положение и доходите.
Подобно на голяма част от мюсюлманския свят, Русия се чувства унизена от Запада.
Тя е решена да следва различна съдба
Несъмнено западният свят допринесе за развитието на антизападните настроения в Русия. През 90-те години той бе виновен, че правеше и прекалено много, и прекалено малко, за да помага на постсъветска Русия.
Той не осигури достатъчна финансова подкрепа за трансформацията на руската икономика. Международният валутен фонд, който неправилно бе натоварен със задачата да направлява отношенията на Запада с Москва, до голяма степен е отговорен за икономическите провали от 90-те, макар че те бяха неизбежни заради срива на съветската икономика и ниските цени на суровините.
"На два пъти се опитахме да заимстваме западни теории и да ги приложим в Русия - първо марксизма, а после либерализма. Сега трябва да разчитаме на собственото си мислене и ценности", смята депутатът Андрей Климов.
НАТО приобщи страните от бившия Варшавски договор (противно уверенията, които по-рано даде на съветския президент Михаил Горбачов) и бомбардира Сърбия през 1999 г. Впоследствие призна и независимостта на Косово. Всички тези действия отчуждиха Русия. И по-лошо - Запада създаде впечатлението, че това не го интересува.
През осемгодишното си президентско управление Путин умишлено подклаждаше антизападни настроения заради лична изгода. След като отхвърли демократичните ценности, руското правителство можеше да не зачита прозрачността и отговорността. Кремъл се опита да очертае отделна
руска идентичност, противоположна на западната
Идеолозите сътвориха автократична версия, наречена "суверенна демокрация", макар критиците на Кремъл да смятат, че тя е демокрация, колкото електрическият стол е стол.
Третата причина за антизападните настроения в Русия вероятно е резултат от стечение на обстоятелствата или непряка политическа последица от високите цени на петрола и бързия икономически растеж.
Според Сергей Гуриев, декан на Новия икономически колеж в Москва и съавтор на изследване за отношението на Русия към Запада, понятията причина и взаимовръзка биват объркани.
"Съществува усещането, че Горбачов и Елцин се съюзиха със Запада и се провалиха. Путин беше антизападен и постигна добри резултати. Излиза, че като си против Запада, живееш по-добре. Но това грешна преценка", обяснява той.
Какви поуки ще вземат руснаците от сегашната криза? Дали ще решат, че Запада е "заразил" страната и ще се върнат към изолационизма? Или ще осъзнаят, че съдбата им е тясно свързана със световната икономика и ще се включат по по-пълноценно в нея?
Изненадващи са сигналите, че ръководството предпочита втория вариант. Безкомпромисният отговор, който Русия даде на Грузия, обезпокои чуждите инвеститори и ускори отлива на капитали, което подкопа курса на рублата и стопи валутния резерв.
След като спря временно доставките на руски газ за Европа (за което Москва продължава да обвинява Киев), Русия отчужди дори традиционни съюзници като Германия и България. Това вероятно породи нов реалистичен поглед у Русия към уязвимите й страни, което може да доведе до по-позитивен диалог със Запада.
Бившият министър-председател Игор Гайдар смята следното: "Колкото по-малък е резервът, толкова по-качествен е процесът на вземане на решения".
Новото американско правителство ще започне да обсъжда с Москва въпросите на сигурността като противоракетната отбрана и разширяването на НАТО.
ЕС с право се зае да преразгледа икономическите и политическите връзки с Русия
Той бе посредник между Русия и Грузия. Помогна и за решаването на газовия конфликт между Москва и Киев. Като най-голям потребител на руски газ и търговски партньор на Русия, ЕС няма друг избор освен да се стреми към взаимодействие.
Тази седмица председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу ще поведе делегация към Москва, за да обсъди енергийни, търговски и инвестиционни въпроси.
Мнозина руснаци, а и не само те, презират ЕС като странно животно, което не разбират. Според тях съюзът е прекалено политизиран, тромав и обсебен от своята интеграция. Но този процес има своите предимства. Той води до активни и прозрачни дебати между 27-те страни членки, в които се ражда общ подход.
Великобритания, Полша и балтийските републики настояват, че ЕС трябва да разнообрази енергийните си доставчици. Германия, Франция и Италия смятат, че е неразумно да изолират Русия.
Руските лидери казват, че искат многополюсен свят. ЕС със своята вбесяваща, но и полезна сложност е въплъщение на този свят.
