Разпадането на СССР след падането на комунизма в началото на 90-те години на XX в. връща независимостта на няколко държави, които се назовават под общия етикет "бивши съветски републики". Естония е една от тях - тя обявява независимостта си от съветска окупация на 20 август 1991 г., след като в продължение на шест десетилетия се е борила за нея.
Партизанското движение продължава десет години, но дори и след сломяването му съпротивата на естонците не спира. След падането на "желязната завеса" Естония губи близо една трета от населението си поради принудителното масово изселване на хора.
Не е изненада, че икономическото й състояние в началото на 90-те години не се различава от асоциацията, която буди разпадането на СССР у западноевропейците - бедност, изолация от външния демократичен свят, икономическа зависимост от Русия, липса на идентичност на европейската карта.
Заради миниатюрните си размери изглежда, че за Естония ще е още по-трудно да привлече вниманието на инвеститори и чужди страни. Населението й е едва 1.37 милиона души, а площта й - 45 хил. кв.м. Разположена е на север, между Финландия и Латвия, далече от центъра на Европа в географско отношение.
След 1992 г. обемът на индустриалното производство в Естония намалява с повече от 30% само за период от две години (което не се е случило в страната дори по времето на Голямата депресия през 30-те години на миналия век), реалните заплати спадат с 45% за същия период, цените на петролните продукти скокообразно се увеличават с рекордните 10 000%, а инфлацията на годишна база достига 1000%.
Безработицата е над 30%, над 95% от икономиката е държавна собственост, а над 90% от търговията са зависими от Русия. Положението изглежда дори по-отчайващо пред празните рафтове на магазините и дългите опашки, на които са принудени да стоят естонците, за да си набавят най-необходимото за оцеляване.
Цялата тази картина ви звучи познато, нали? Описаните събития приличат на периоди от прехода, които ние, българите, също изживяхме.
Само четиринадесет години по-късно обаче Естония се радва на изключителен интерес от инвеститори и бизнесмени - какво по-голямо доказателство за анализаторите и икономистите, че страната е сред водещите икономически сили в ЕС?
В момента Естония се асоциира с безпрецедентно бърз икономически растеж и конкурентна икономика, която изпреварва много държави в надпреварата за икономически прогрес, а оттам и за повишаване благосъстоянието на гражданите.
Естония е първенец в Европейския съюз по реален икономически растеж за 2005 г. - той достига 10.5%, а за първото шестмесечие на 2006 г. икономиката подобрява собственото си двуцифрено постижение - реалният растеж е вече 12%.
Растежът на икономиката е стабилен, което се доказва от дългосрочната тенденция, която се наблюдава от няколко години - от 1997 г. досега икономиката расте средно със 7.6% на година. Към август 2006 г. инфлацията на годишна база е 4.4%, а отчетената безработица в страната е 5.3%.
През 2006 г. Естония е на престижното седмо място в индекса за икономическа свобода на фондация "Херитидж" и "Уолстрийт джърнъл", което превръща страната в първия от бившите "съветски сателити", който се изкачва толкова високо в класациите за свобода.
През 2006 г. Естония е на 25-о място в класацията на Световния икономически форум за глобална конкурентност, което отрежда на икономиката първо място сред 10-те нови членки на ЕС. За сравнение България е на 64-то място по свобода и на 72-ро място по конкурентност според същите класации.
Как успява Естония? Има ли някаква вълшебна рецепта за нейния успех, чрез който се увеличава жизненият стандарт на хората? Отговорът е - да. Но рецептата не е вълшебна, нито уникална и все пак е единствена. Нарича се пазарна икономика: по-голяма икономическа свобода и свобода на личността, прилагане на пазарни решения при водената икономическа политика, либерални реформи и вяра в принципите на капитализма и силата на предприемаческия дух на индивида. Следването на пропазарна политика и предприемането на смели, но икономически издържани решения извеждат Естония от групата на бедните страни в лоното на развиващите се членки на ЕС.
Пътят към успеха
В основата на икономическите реформи стои бившият министър-председател на Естония Март Лаар. Със своите два мандата начело на страната - през периодите 1992 - 1994 и 1999 - 2002 г. - той заслужава да бъде не само споменат, но и да се признае основната му роля, която изиграва при реформиране на естонската икономика и извеждането й по пътя на просперитета и галопиращия икономически растеж.
Март Лаар получава и световно признание, след като през 2006 г. му се присъжда наградата "Милтън Фридман" за особени заслуги за разпространение и прилагане на идеите на свободата.
В едно свое изказване Март Лаар обобщава по следния начин основната идея зад провежданата от него икономическа политика: "Ние бързо осъзнахме, че за да се отървем от цялата тази бъркотия, трябва да разчитаме на собствените си възможности, а не на чужда помощ." Реформите, които предприемат кабинетите на Лаар, са в няколко насоки.
Приватизация и либерализация на пазарите
Първите успешни приватизационни сделки са сключени още до края на 1992 г. В средата на 1993 г. е приет Закон за приватизацията, на базата на който започва бързото приватизиране на държавни активи - предприятия и земя.
До 2002 г. е вече в частни ръце голяма част от бившите държавни монополисти в сектора на ютилити услугите и транспорта: още през 1996 г. са започнати първите стъпки в процеса на приватизация на енергийните компании, през 1994 г. е успешно приватизиран държавният монополист в сектора на фиксираните телефонни гласови услуги Eesti Telecom, през 1996 г. - националният превозвач Estonian Air, а през 2001 г. е приватизирана и железопътната компания Eesti Raudteе.
Заедно с това се променя регулаторната рамка, чрез което се създават правни условия за либерализиране на пазарите и въвеждане на бизнес модели, водени от пазарните сили и конкуренцията.
Свободна търговия
През 1992 г. Естония премахва почти всички вноски мита и де факто не прилага други нетарифни ограничения върху търговията с трети страни. Присъединява се към Световната търговска организация (СТО) през 1999 г. и се превръща до голяма степен в свободна търговска зона.
Конкурентният натиск принуждава местните производители да започнат да работят все по-ефективно, без да разчитат на протекции или субсидии от държавата. През 2005 г. основните търговски партньори на страната са Финландия, Швеция, Германия и Латвия, които допринасят за повече от 50% от търговията.
Данъчна и фискална политика - плосък данък и ниско данъчно облагане
През 1994 г. Естония е първата страна в Европа, която въвежда плосък данък от 26% за доходите на физическите лица и при облагане на корпоративната печалба.
Идеята е ясна - хората, които работят повече и печелят повече, не трябва да бъдат наказвани заради това. Прогресивните данъци действат дестимулиращо, а естонците се нуждаят повече от всякога от стимулиране на личната инициатива и предприемаческия дух.
Март Лаар вярва на идеята, че по-ниските данъци водят до по-високи публични приходи поради излизане на светло на част от икономиката и увеличаване на събираемостта на данъчните приходи. Ето защо той се застъпва и за намаление на данъците и през 2000 г. въвежда нулева ставка за реинвестираната или неразпределената печалба.
През 2006 г. подоходният данък и корпоративният данък за разпределената печалба е 23%, а ДДС е 18%. През 2007 г. се очаква ново понижение на плоския данък до 20%.
Технологии и е-правителство
Електронните съобщения и телекомуникациите са най-бързо развиващите се сектори от икономиката на Естония, с най-голяма добавена стойност. Днес те допринасят за 64% от БВП на страната, въпреки че само преди десет години е нямало и помен от съществуването на развита инфраструктура в тези области.
Над половината от населението на Естония (54% според данни към 2005 г.) ползва често интернет, а над 93% от хората имат мобилен телефон. Страната е на първо място по брой потребители на интернет сред държавите от нова Европа.
Естонците правят голяма част от банковите си трансфери през интернет, пазаруват и плащат данъци онлайн. Данъчната декларация може да се изпрати до данъчните власти по електронен път и отнема около пет минути.
Използването на интернет от публичната администрация е задължително и широко разпространено. Естонците са на първо място в ЕС по показателя функциониране на електронно правителство. Към 2006 г. над 79% от основните услуги на правителството са достъпни и напълно функционални онлайн.
Естонците работят интензивно с електронен подпис, а по-голямата част от населението вече има и специална електронна идентификационна карта.
Изводът за България
Основният извод, който можем да направим за България в контекста на присъединяването към ЕС, е, че за да постигнем бързо икономическо развитие и напредък, е необходимо да бъдат изпълнени докрай реформите в стопанската сфера по пътя на утвърждаването на пазарната икономика. Не трябва да се осланяме единствено на парите от еврофондовете и субсидиите от ЕС, а е необходимо да се създадат предпоставки за разгръщане на частната инициатива и предприемачеството.
България също може да се превърне в история с щастлив край, стига да има политическа воля за това.
