Фондация "Пайдея" (1999 г.) е сред водещите неправителствени организации в образованието и освен широка експертиза за сектора има дългогодишна амбициозна програма за насърчаване на гражданския елемент и инициативността на професионалисти, родители и институции на регионално и местно ниво.
С Мария Донкова, блен на Управителния съвет, разговаряме за външната гледна точка и оценка на видимото и невидимото в конфликта между учителите и правителството.
- Все пак какво се случи на края на учителската стачка?
- Случи се най-вече изясняването на две особено важни дадености, с които всички ще трябва да съобразят бъдещите си очаквания и действия в образованието.
Първото е пълното отсъствие на публична политика в сектора. Не знам дали вашите читатели разбраха, че в крайна сметка правителството изтъкна едно-единствено "препятствие" за удовлетворяване на исканията на учителите - макрорамката на бюджета.
Всички преговарящи от правителството до един бяха съгласни, че "трудът на учителите е подценен", но "макрорамката не позволява" той да бъде оценен по-високо от предвиденото - което е точно "+32% с натрупване до края на 2008" или "две по 10% + две по 5%", като вторите не са за всички.
По време на дебата за поискания вот на недоверие чухме, че правителството "има визия за развитие на образованието", изразена в "Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка 2006-2015".
Не чухме обаче каква е връзката (ако има такава) между макрорамката и Националната програма, нито данни, от които да е видно, че секторът се финансира в достатъчна степен спрямо целите на програмата.
И в крайна сметка вездесъщата макрорамка победи учителската стачка. Бюджет 2008 влезе в парламента точно със същия параметър "разходи за образование", какъвто има бюджет 2007 - 4.2% от БВП. Впрочем това ниво се предвижда да се запази до 2010 г. А въпросът как ще се финансират промените, очертани от т.нар. визия, продължава да виси без отговор.
Второто важно нещо е пълното отсъствие на информация за състоянието и качеството на училищното образование. В продължение на 6 седмици се подхвърляха реплики за "лошото качество" и тихомълком се подминаваше фактът, че никой в България още не мери качество.
Недопустимо е една европейска страна да разчита единствено на данни от чужди изследвания, които се правят през 3-4 години, с достатъчно малки извадки ученици от една-единствена възрастова група.
МОН притежава поне от 5 години собствена и доста добре развита вече информационна система с актуализиране на данните по 3 пъти в годината, но те не се публикуват неизвестно защо. Само от време навреме "изплува" по някое "гениално" хрумване - например да се прави "рейтинг на училищата",които само по профил на обучение са над 17 вида.
- Изглежда, малцина осъзнават каква сериозна промяна ще настъпи скоро във финансирането на образованието.
- Така е. Истински тревожната "новина" е обаче, че сред тези малцина по всичко личи не са иуправляващите, които заявиха твърдо намерението си "да въведат делегирани бюджети" от 01.01.2008, т.е. една година по-рано от предвиденото от самите тях.
Няма обществено приемливо обяснение за "ускоряването" на мярката, още повече че други свързани с нея мерки "закъсняват".
Смайващо нелогичен бе опитът на правителството "въвеждането на делегирани бюджети" да бъде включено в проекта за стачно споразумение с учителите, които не просто не знаят в преобладаващото си мнозинство какво представлява делегираният училищен бюджет, а и нямат никакви правомощия и компетенции да се захванат с това.
Да не говорим, че вместо да искат тази клауза да отпадне от проектоспоразумението, синдикатите се опитаха да се наместят чрез него като актьори в разпределението на тези бюджети.
Ще дам един пример. Представете си училище с 1000-1200 ученици - в София, Пловдив и Бургас има по няколко десетки от този вид. Бюджетът на едно такова училище през 2007 беше малко над 1 млн. лв. Ако сте кмет, бихте ли делегирали управлението на 1 млн. лв., за които носите отговорност пред Министерството на финансите, на човек с педагогическа квалификация, който нито сте назначавал на работа, нито можете да уволните?
Естественият отговор е - не. Разбира се, има общини (по последни данни на МОН те са 45 от 262), които предприемат тази стъпка въпреки риска. Но като цяло това са общини с по-малко на брой (10-25) и по-малки по обем училища (120-600 ученици).
- Създаде се впечатление, че месец и половина наблюдавахме еднакво неадекватни действия и от протестиращи, и от правителството. Така ли е и защо?
- Определено заради липсата на идеи, произтичаща от липсата, за която вече стана дума - на национална образователна политика. И двете страни през цялото време трудно прикриваха изненадата си от развитието на протеста, което е неприсъщо за сложна задкулисна политическа манипулация, договорена между синдикати и правителство.
Много от българските учители в момента се чувстват "предадени" и "употребени" и ето един добър повод да им кажем, че не е така.
Правителството наистина си защити бюджетната макрорамка. За сметка на това сериозно накърни авторитета си с редица непремерени и недопустими реакции и реплики - от прословутата "седянка" до скандалната оценка на Ахмед Доган - лидер на партията мандатоносител,че "90% от учителите изобщо не са си на мястото в училище", за която впрочем още не сме чули въпросният политически лидер да се извини.
- Поискана бе оставката на министър Даниел Вълчев, но очевидно не личността в случая е решаваща - не е ли емблематично това за състоянието на цялата административна част в образованието?
- Това е иронията на историята. Г-н Вълчев е първият министър на образованието, който последователно провежда информационна политика. За съжаление насочена единствено към медиите, но все пак - за първи път широката общественост има достъп до толкова много информация за образованието.
Министърът е по-скоро добър комуникатор. И въпреки това човекът не успя за 2.5 години да намери работеща форма на комуникация с професионалната общност, за която отговаря.
Междувременно на учителите им писна да научават от медиите за намеренията на министъра и да нямат никаква форма на обратна връзка с министерството, което регулира изцяло учебния процес.
- През цялото време на протеста не чухме нищо от общините, чиято роля също е много важна.
- За мен това е най-впечатляващото отсъствие от обществения дебат. Още повече след публично заявената позиция на министъра на образованието, "че не всички пари за образование отиват за образование", което си е открито обвинение за отклоняване на средства от общините.
Мисля, че покрай местните избори общините недооцениха мащабите и дълбочината нито на проблема, нито на предлаганото "решение" - ускорена децентрализация на финансирането.
И сега ще им се наложи или да се включат на висока скорост в предотвратяването на прибързаната мярка, или да похарчат съществена част от собствените си приходи, за да запълнят дупките в училищните бюджети през 2008, или по спешност да оптимизират училищна мрежа на висока социална цена.
Отделен цял разговор е готовността на общините да определят "приоритети в образованието", нещо, което не са правили поне от 60 години.
- Колко сериозен ще се окаже проблемът с легитимността на синдикатите в образователната система?
- Синдикатите се оказаха най-големият губещ от най-продължителната стачка в новата българска история. За 6 седмици те успяха да се покажат откъм непарадната си страна и ще ги запомним некомпетентни, дезорганизирани и безпринципни до степен, която ги прави вредни за членовете им.
Мисля, че дълго време няма да чуем синдикални претенции по отношение на образованието след тази стачка. Следващият социален конфликт в сектора със сигурност ще има съвършено различни лидери. А може би дори и съвсем нов тип съсловна организация на учителите ще го води.
- Имате ли идея за това къде трябва да се търси изход?
- Изход би се намерил сравнително лесно, ако се подредят стройно приоритетите на модернизацията на образованието. Но толкова липсва проверима информация за това, че няма как разумно да повярваме на правителството за избора на приоритет, преди да публикува поне образователна карта на България.
Логичното начало е нов закон, който да свърже отделните промени в обща система и да гарантира приемственост между всичките четири правителства, които ще изпълняват националната програма до 2015.
Веднага след закона идва ред на системите за оценяване - на ученици, учители и училищна среда (те чакат ред от 2000 г.), което върви ръка за ръка с актуализирането на учебните програми и учебния план.
Чак тогава следва оптимизацията на училищната мрежа, която сега стои "преди всички" останали приоритети. В противен случай ще закриваме сега набързо училища, а след 3-4 години ще откриваме наново такива, само че междувременно ще сме изгубили човешкият ресурс, с който да ги накараме да заработят.
- Много родители бяха недоволни от стачката, сега дали ще изискват повече от учителите и директорите?
- Дори само това да е ефектът от стачката - да се пробуди родителският интерес към случващото се в училище и желанието за контрол върху постиженията на собствените деца - може да се каже, че стачката е завършила с успех.
Добре е обаче родителите да запомнят и нещо важно. Въвеждането на системата за делегираните бюджети не позволява на този етап да се твърди със сигурност дали изобщо учителските заплати ще бъдат увеличени и с колко точно.
Истината е, че в някои общини това ще може да се случи, а в други може би не. Хубаво би било, преди да обвинят учителите, следващия път да се уверят дали все още децата им не се обучават от хора, възнаградени с 30% по-ниско от средната заплата за бюджетния сектор.
Докато за синдикати и правителство, а скоро и за медиите, проблемът е "приключен", учители, родители и ученици ще разберат дали изходът от стачката е успешен едва през юли 2008.
- Всички говореха за повишаване на ефективността в учителската работа, но как се измерва тя?
- Не се измерва. Точно това направи така гротескни преговорите и обществените реакции на законната стачка на учителите. Същото стана причина за размяна на обиди вместо за търсене на работещо решение. Видимо ще има още социални конфликти в образованието.
